Международна готика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Илюстрации на манускрипти и притежатели: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м век; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Torun SS Johns Mary Magdalene.jpg|thumbмини|Мария Магдалена (вероятно от 14-ти век) в катедралата „Св. Йоан“ в [[Ханза|ханзейския]] град [[Торун]], Полша.]]
[[ImageФайл:Simone Martini 078.jpg|thumbмини|Детайл от „[[Благовещение (Симоне Мартини)|Благовещение]]“ (1333) от [[Симоне Мартини]], [[Уфици]], Флоренция.]]
'''Международната готика''' е фаза в [[готика|готическото изкуство]], която се развива в [[Бургундия (регион)|Бургундия]], [[Бохемия]], Франция и северна Италия в края на 14-ти и началото на 15-ти век. След това получава широко разпространение в Западна Европа, от където идва и името на периода, въведено от [[Луи Куражо]] в края на 19-ти век.
 
Първоначално това е стил на дворцова префиненост, но и по-грубовати версии се търсят от възложителите от търговската класа и дребната аристокрация. В Северна Европа, „Късната Готика“ продължава стила, особено по отношение на декоративните елементи, дори до началото на 16-ти век, тъй като до Ренесанса не възниква никаква алтернативна декорация, която да я замени. Употребата на термина от изкуствоведите варира, като някои го използват по-широко от други.
 
== Развитие ==
Ред 37:
 
== Общ преглед ==
[[ImageФайл:Anezsky klaster (gothic angels).JPG|thumbмини|200px|Два ангела от Бохемия]]
Основните произведения са олтарни образи и миниатюри в манускрипти. Съхранили са се също [[гоблен]]и.
 
Ред 46:
 
=== Живопис и скулптура ===
[[FileФайл:Busta Vaclav z Radce.jpg|thumbмини|200px|Бюст на Вацлав Радек (свещеник в пражката метрополия) в катедралата „[[Свети Вит (катедрала)|Св. Вит]]“ (ок. 1390)]]
 
В живописта и скулптурата, стилът в Германия понякога се означава като „красив стил“ или „мек стил“ (''„Schöne Stil“ съответно „Weicher Stil“ '').
Ред 60:
* Творби като ''Шербирнския мисал'' са основния английски принос, заедно със стъклописите на [[Джон Торнтън]] в [[Йоркска катедрала|Йоркската катедрала]] и на [[Томас Глейзиър]] в [[Оксфорд]] и на други места.
* [[Часослов на Джиан Галеацо Висконти|''Часословът на Джиан Галеацо Висконти'']] от Милано е ключово произведение.
* '' Венцелова библия'' или ''Библия на крал [[Вацлав IV]]'' е шест томно ръкописно илюстровано издание на [[Стария завет]] (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389 – 1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. Намира се в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена.
 
<gallery class="center">
Ред 71:
</gallery>
Мисалът, Часословът и Библията се отличават с изключително декорирани наборни полета.
[[ImageФайл:Folio 25v - The Garden of Eden.jpg|thumbмини|leftляво|200px|„Райска градина“ от „[[Пребогатия часослов на херцог дьо Бери]]“ от [[братя Лимбург]], 1410-те]]
* [[Жан Берийски]], син и брат на френските крале, е сред най-екстравагантните възложители на ръкописи и главният работодател на братя Лимбург и Жакмар дьо Есдин, но ползвал и много други творци.
 
* Големи колекции притежават и [[Вацлав IV]], син на Карл IV, [[Джон от Ланкастър, първи херцог на Бедфорд]], син на [[Хенри IV]], както и херцозите на Бургундия – Филип и Карл.
 
През 15-ти век градовете във [[Фландрия]], най-вече [[Брюж]], изместват Париж като основен център за производство на илюстровани ръкописи и панелна живопис.
 
=== Гоблен ===
[[ImageФайл:Meister der Schule von Arras 001.jpg|thumbмини|Гоблен от [[Арас]] (ок. 1410) (кучето и заека символизират похотта)]]
 
Друга движеща сила на Международната готика е осигурена от центровете за производство на [[гоблен]]и – [[Арас]], [[Турне]] и Париж (тук производството на гоблени запада по време на английската окупация от 1418 – 36). Поради постоянния патронаж на [[Списък на владетелите на Бургундия|херцозите на Бургундия]], техният местен стил на Международната готика, съдържащ издължени фигури, детайлни одежди, гъсто населени композиции дължат вдъхновението си на илюстраторите на ръкописи и пряко на художника Бодуин дьо Делиу, установил се в Арас, който създава картини за цеховете за гоблени, в които елементите на местния стил трудно се различават. Чатсуъртските ловни гоблени са вдъхновени от книгата на [[Гастон III,граф на Фоа|Гастон Фоа]] за лова и от многото цикли за [[Троянска война|Троянската война]], които са популярни по това време. Религиозни и светски теми се съревновават в това по същината си светско изкуство.
Ред 104:
 
== Отношение с Ренесанса ==
[[Файл:Pisanello 021.jpg|thumbмини|[[Пизанело]], ''Мадона с младенеца'', [[Музей Кастелекио]]. Фрагмент]]
[[FileФайл:Mystic m.jpg|thumbмини|]]
Хронологически този стил предшества ранния [[Проторенесанс]], времево се пресича с него, безусловно, оказвайки влияние на първите творци от новото изкуство. Особено силно влияние готиката оказва на териториите на [[Северен ренесанс|Северния ренесанс]]: на произведенията на нидерландските и немски художници нейните достижения остават много важни, в това време, Италия ще бъде обхваната от стремежа на опознаване и изучаване на античното класическо наследство.
 
Ред 173:
 
== Външни препратки ==
* {{Commonscat-inline|Late gothic architecture}}
* [http://www.metmuseum.org/exhibitions/listings/2005/prague Сбирката „Прага, короната на Бохемия, 1347 – 1437“ на „Метрополитън“]
 
{{Превод от|en|International Gothic|612835551}}