Мексико: Разлика между версии

 

=== Разположение и релеф ===

 

Мексико се намира в южната част на континента Северна Америка, между 14° и 33° северна ширина и 86° и 119° западна дължина.<ref>{{cite web | publisher = Infoplease | year = 2009 | url = http://www.infoplease.com/atlas/mexico.html#axzz0wf39NiAa | title = Map: Mexico | work = Mexico Atlas | accessdate = 15 август 2010 | ref = harv}}</ref> Почти цялата територия на страната е разположена върху Северноамериканската плоча с малки части от полуостров [[Долна Калифорния (полуостров)|Долна Калифорния]] върху Тихоокеанската плоча и плочата Кокос. Мексико е най-северната и трета по големина държава в [[Латинска Америка]].

Територията на Мексико се разделя приблизително по паралела на 24° северна ширина на две основни климатични зони: на юг – влажна субекваториална, с постоянни високи температури, а на север – суха тропична с по-хладна зима. Големите разлики в надморската височина също допринасят за разнообразието на климата.

 

 

 

 

{{Климатограма

{{Основна|История на Мексико}}

 

 

=== Предколумбов период ===

Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на [[новокаменна епоха|новокаменната епоха]]. Хората овладяват нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани ''чинампас''. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на [[олмеки]]те, които населяват земите на днешните щати [[Табаско]] и [[Веракрус (щат)|Веракрус]]. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.

 

 

През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на [[толтеки]]те (градовете Чолула и [[Толян]]), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена [[нахуатъл]], сред които са и [[ацтеки]]те, основали град [[Теночтитлан]] и подчинили на властта си Централно Мексико през [[15 век]].

В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като ''[[Порфириато]]'' – режим на [[авторитаризъм|авторитарна]] фасадна демокрация, начело с [[Порфирио Диас]], републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 г. (с прекъсване от един мандат през 1880 – 1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се [[индустриализация|индустриализира]], изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.

 

=== Революцията от 1910 ===

{{основна|Мексиканска революция}}

 

=== Затвърдяване на левия курс ===

По-късно, през [[1977]] г. при президента [[Хосе Лопес Портийо]] Мексико открито се обявява и за по-голям дял на национализация на индустрията. В международен план Лопес Портийо и неговата политика подкрепят съветските инициативи, а Мексико се обявява против бойкота на [[Летни олимпийски игри 1980|олимпиадата]] в [[Москва]] през [[1980]] г., обявен от [[президент на САЩ|американския президент]] [[Джими Картър]] и против подписването на сепаративното споразумение в [[Кемп Дейвид]] от [[Египет]] и [[Израел]] през [[1979]] г. <br>

През [[1978]] г. Хосе Лопес Портийо посещава [[Съветския съюз]] и [[България]] и е посрещнат грандиозно от [[Леонид Брежнев]], където Портийо се изказва и на сесията на [[СИВ]]. В България подобен прием е показан и от [[Тодор Живков]]. В България малко по-късно гостува и съпругата на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се засилва и през [[1979]] г. Мексико официално подкрепя [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветското навлизане в Афганистан]]. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика постепенно национализира индустрията, но при напускането на поста си през 1982 г. Лопес Портийо оставя държавния бюджет в кризисно състояние. Независимо от това мексиканските граждани гласуват с пълна подкрепа в президентските избори за кандидата на ИРП [[Мигел де ла Мадрид]].

 

=== Администрация на Мигел де ла Мадрид ===

Де ла Мадрид е привърженик на курса на предшествениците си за ''национализация на индустрията и просъветска политика'' в международен план. През [[1983]] – [[1984]] г. са национализирани частните банки, което води до остра реакция на [[САЩ]] и [[Роналд Рейгън]]. Де ла Мадрид е принуден да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова подкрепа от социалистическите държави, най-вече от Съветския съюз и България. Той се обръща и към СИВ, пред която де ла Мадрид се изразява против „финансовия натиск на САЩ и големите международни банки кредиторки“. Съветският съюз и СИВ подпомагат Мексико, но и по тяхна препоръка и по съвет на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] президентът де ла Мадрид налага съкращения в държавния апарат, заявявайки, че по този начин се съобразява с дадените съвети. Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопанския растеж на Мексико. През 1982 г. държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа криза, на [[19 септември]] [[1985]] г. Мексико претърпява [[Земетресение в Мексико (1985)|катастрофално земетресение с епиценър Мексико-Сити]].

 

=== 1990-те и смяна на политическата ''партия-водач'' ===

През 1988 г. Мексико вижда първите демократични избори от своето съществуване като държава. За първи път кандидатът на управляващата партия се сблъсква с активна опозиция от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия <ref name="cronica-bartlett">{{cite news|url=http://www.cronica.com.mx/especial.php?id_tema=1250&id_nota=422540|title=La imagen de la „caída del sistema“ y la falta de Información|last=Bartlett Díaz|first=Manuel|date=2009-03-25|work=Nacional|publisher=La Crónica de Hoy|language=Spanish|accessdate=2009-04-19}}</ref> и гласуваното в [[Конгрес на Мексико|мексиканския конгрес]] да се изгорят хартиените [[изборни бюлетини]] под съмнение <ref name="aguayo-boletas">{{cite web|url=http://www.sergioaguayo.org/articulos/2008/ART08-01-16.pdf|title=Las boletas|last=Aguayo Quezada|first=Sergio|date=2008-01-16|publisher=Reforma|language=Spanish|accessdate=2009-04-19|quote=El 88 terminó siendo un detonante de la transición y caló muy hondo la ignominiosa quema de las boletas electorales de 1988 aprobada por el PRI y el PAN}}</ref>. В централномексиканския щат [[Мичоакан]] триумфира левият кандидат на Партията на демократичната революция (ПРД) и внук на бившия президент [[Ласаро Карденас]], [[Куактемок Карденас]]. В тихоокеанския щат [[Синалоа]] и околностите кандидатът на ''Партидо Аксион Насионал'' ([[Партия за национално действие]]). Независимо от конкуренцията, Салинас, макар и със съмнения за изборна измама, печели изборите и започва политика на икономическа реформа. По време на неговия мандат се сключва търговското споразумение [[НАФТА]] и намалява броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 г. Правителството на Салинас отменя антиклерикалните закони от [[Закони на Реформата|Законите на Реформата]]. През 1994 г. опитите на правителството на [[Карлос Салинас]] да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от [[САЩ|Съединените щати]], гарантиран с приходите на [[нефт]]одобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През [[2000]] г. за президент е избран [[Висенте Фокс]], първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война.

 

=== Мексико през 21 век ===

 

== Държавно устройство ==

 

=== Правна система ===

 

През 90-те години на 20 век се хармонизира търговското законодателство на Мексико, [[САЩ]] и [[Канада]], интеграцията между които става все по-силна.

 

=== Известни курорти ===

 

 

==== Тихоокеански ====

 

==== Карибски ====

Повечето мексикански курорти на Карибско море са на [[Юкатан|полуостров Юкатан]] в щата [[Кинтана Ро]]. Зоната се нарича ''Ривиера Мая''. Съчетава археологически комплекси, курорти, скуба, антропологични интереси и мек постоянен климат.

 

== Население ==

Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.

 

== Въоръжени сили ==

Военните сили на Мексико се разпределят в следните класове:

{{ОИСР}}

{{нормативен контрол}}