Оригиналните европейски ресторани не са имали менюта в съвременният смисъл на думата; при така наречените table d'hôte, са се сервирали ястия, които главният готвач или собственикът на заведението избират. Тези, които идват последни, ядат каквото е останало през този ден, както в съвременните банкети или бюфети.
В Европа, съвременното меню се е появило през втората половина на 18-ти век. По това време ресторантите позволявали на клиентите си да избират от списък с непознати за тях ястия, които били приготвяни по селекция на клиентите. which were produced to order according to the customer's selection. Установената „table d’hot“ таксувала клиентите на фиксирана цена. Така менюто позволявало на клиентите да похарчат толкова пари, колкото те изберат.
== Икономика на създаване на менюто ==
Още в средата на 20-ти век, някои ресторанти разчитали на „специалисти по менютата“, за да проектират и печатат техните менюта. Поради зараждането на дигиталния печат се появяват и ниши с компании, които предлагат офсетова разпечатка на цветни менюта. Икономиката на цветния офсет го прави непрактичен за разпечатване с кратко натискане на мастилниците. Решението за този проблем е разпечатването на меню, включващи всичко, освен цените. Цените са разпечатвани допълнително, но черно-бяли, като така се постига по-бюджетно решение. По този начин, цветният принтерът може да разпечата 600 менюта, а финално да се финализират и ламинират 150 менюта с цени.
Променящата се икономика на офсетов печат през първата половина на 21 век прави практично и производството на повече от 300 менюта, макар и някои ресторанти да предпочитат използването на много по-малко бройки.
