Арабско-израелски конфликт: Разлика между версии

Въпреки, че държавата Израел е създадена едва през [[1948]] г., историята на конфликта всъщност обхваща повече от век – от края на [[19 век]], когато е създадено политическото ционистко движение, което започва борбата на [[евреи]]те за създаването на собствена [[държава]].

 

 

В рамките на мащабната арабска-израелска конфронтация е прието да се отделя регионалния [[израелско-палестински конфликт]], който се дължи предимно на сблъсъка на териториалните интереси на евреите и арабите, които съжителстват в Палестина. През последните години, този конфликт е източник на политическо напрежение и открити военни действия в региона. За момента има сключено примирие от 2010 година насам.

 

== История ==

 

Преди [[Първата световна война]], [[Палестина]] и другата част от Близкият изток са част от [[Османската империя]] през последните 500 години. През последните години на империята османците се опитват да наложат тяхната турска идентичност, като в процеса дискриминират арабското население. Обещанието за свобода кара много евреи и араби да подкрепят [[Антантата]] по време на Първата световна война, което води до широкото разпространение на арабският национализъм.

 

През 1917 правителството на Великобритания издава [[Декларация на Балфур|Декларацията на Балфур]], чрез която подкрепя идеята за еврейското заселване в територията на Палестина. Декларацията е издадена в резултат на идеята, че еврейската помощ е нужна за спечелването на войната, но тя предизвиква неспокойство в арабският свят. След края на войната регионът минава под британски контрол под формата на [[Британски мандат в Палестина]]. Този мандат обхваща днешните територии на Израел, [[Йордания]], [[Ивицата Газа]] и [[Западен бряг|Западният бряг]].

'''Територии спрямо планът на ООН от 1947 г.:'''

{{легенда|#87ceeb|Територия дадена на Израел|рамка=рамка}}<hr>

Преди приемането на Резолюция 181 от ООН през ноември 1947 г. и обявяването на независимостта на Израел през май 1948 г., няколко арабски държави приемат дискриминационни мерки срещу тяхното местно еврейско население. Статута на еврейските граждани в арабските държава се влошова по време на [[Арабско-израелска война (1948)|Арабско-израелската война от 1948 г.]]. Големи анти-еврейски бунтове избухват в арабският свят през декември 1947 г. и еврейските общности са ударени сериозно във [[Сирия]] и [[Йемен]], където има стотици убити е ранени. До средата на 1948 г. почти всички еврейски общности с арабските държави са жертви на атаки и тяхното състояние се влошава. Евреите под ислямските режими са изгонени от тяхното многогодишно местожителство или стават политически заложници в арабско-израелският конфликт. В резултат на това голям брой евреи напускат или са изгонени от арабските страни, както и от други мюсюлмански страни. Анти-еврейско насилие и преследване водят до първите вълни на масово изселване. В [[Либия]] евреите са лишени от гражданство, а в Ирак тяхна собственост е отнета. Египет изселва по-голямата част от своята еврейска общност през 1956 г., докато

[[Алжир]] отказва да даде гражданство на своите евреи след като получава независимост през 1962 г. Мнозинството евреи бягат поради влошаването на политическите условия, но някой емигрират по идеологически причини.

 

Над 700 0000 евреи емигрират в Израел между 1948 г. и 1952 г., като приблизително 285 000 от тях са от арабски страни.

 

В резултат на израелската победа във войната пред 1948 г., всички араби от другата страна на примирието не могат да се върнат в домовете си, които са вече в Израел. От друга страна всички евреи, които се намират в Западният бряг или ивицата Газа са изселени в Израел. Днешните палестински бежанци са потомци на тези, които са напуснали, като отговорността за тяхното преселение е въпрос на спор между Израел и Палестина.

 

През 1956 г. Египет затваря [[Тирански проток|Тиранският проток]] за израелски кораби и блокира [[Акаба (залив)|залива Акаба]], в противоречие с Константинополската конвенция от 1888 г. Много смятат, че това е също и нарушение на примирието от 1949 г. На 26 юли 1956 г. Египет национализира компанията на Суецкият канал и затваря канала за израелски кораби.

 

=== 1967 – 1973 ===

В края на август 1967 г. арабските лидери се срещат в [[Хартум]] в отговор на войната с цел да обсъдят арабската позиция спрямо Израел. Те постигат консенсус, че не трябва да има нито признаване, нито мир, нито преговори с Израел.