Атанас Буров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без твърдение с поискана проверка, не е в източника
м век; козметични промени
Ред 41:
'''Атанас Димитров Буров''' (12 февруари 1875 – 15 май 1954) е [[България|български]] [[финансист]], [[дипломат]] и [[политик]] от [[Народна партия|Народната партия]], а по-късно на умереното крило на [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Той е [[министър на търговията, промишлеността и труда]] (1913, 1919 – 1920) и на [[Министерство на външните работи|външните работи и изповеданията]] (1926 – 1931).
 
Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20-ти век, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“<ref name="ab_cv">Жоро Цветков, „Атанас Буров. Живот за България“, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х</ref>.
 
== Произход ==
Ред 57:
След завръщането си в България ръководи строителството на [[железопътна линия|железопътната линия]] [[София]] – [[Кюстендил]] и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, [[Българска търговска банка]], [[Застрахователно дружество „България“]], Акционерно дружество „Бяло море“ и други.<ref name="ташев"/>
 
Атанас Буров получава титлата професор в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), а за заслугите си за развитието на университета по-късно е обявен и за “Почетен деятел на Свободния университет"<ref>Топалов, М. Срещи с Буров. "Интерпрес 67". София.
1990 г.</ref>.
 
Ред 80:
 
Съдбата на децата през годините:
През 60-те години на 20-ти век децата му успяват да напуснат страната с помощта на френския премиер [[Жан-Жак Делмаз]], съратник на [[Шарл дьо Гол|генерал дьо Гол]] и един от ръководителите на френската съпротива срещу фашистката окупация на [[Франция]]. Самият Делмаз е бил преследван от [[Гестапо]] и намерил укритие във вилата на Атанас Буров във [[Варна]].<ref name="ab_pres"/>
 
През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му Недялка пренася това, което е останало от тленните му останки, в София и ги погребва в гроба на майка си.<ref name="ab_sg"/><ref name="ab_bb"/>