Астрономия: Разлика между версии

 

Астрономията е една от най-древните [[естествени науки]]. Доисторическите култури са оставили след себе си такива артефакти с астрономическо предназначение като [[Стоунхендж]]. А първите цивилизации на [[вавилон]]ците, [[Древна Гърция|гърците]], [[китай]]ците, [[Индия|индийците]] и [[маи]]те са провеждали методични наблюдения на нощното небе. След изобретяването на [[телескоп]]а, развитието на астрономията се ускорява значително. Исторически астрономията е включвала [[астрометрия]], навигация по звездите, наблюдателна астрономия, създаване на [[календар]]и, и дори [[астрология]]. В наши дни професионалната астрономия често се възприема като синоним на [[астрофизика]]та.

 

 

Астрономията е една от най-древните науки, използващи [[научен метод|научния метод]] още по времето на [[Древна Гърция]]. Тя е една от малкото науки, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления. Астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни астрономически [[откритие|открития]].

 

== История на астрономията ==

 

{{основна|История на астрономията}}

В Европа по времето на [[Ренесанс]]а [[Николай Коперник]] предлага [[хелиоцентричен модел|хелиоцентричния модел]] на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Трудът му бива доразвит от [[Галилео Галилей]] и [[Йохан Кеплер]]. Галилео пръв използва оптичен телескоп за наблюдение на небесни обекти. Кеплер първи описва точните закони на движение на небесните тела в Слънчевата система по елиптични орбити около Слънцето. [[Исак Нютон]] пък формулира теорията на всемирното привличане, извеждайки теоретично законите на Кеплер, и полага основните на [[небесна механика|небесната механика]]. Нютон построява и първия [[рефлекторен телескоп]].

 

 

 

== Наблюдателна астрономия ==

Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката.

В наблюдателната астрономия [[информация]] за различните небесни тела и явления се получава главно след регистриране и анализ на [[светлина]] и други форми на [[електромагнитно излъчване]]<ref>{{cite web|url=http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/science/know_l1/emspectrum.html|title = Electromagnetic Spectrum|publisher = NASA|accessdate = 8 September 2006}}</ref>. Наблюдават се и [[Космически лъчи|космическите лъчи]], като в близко бъдеще се планира и използването на детектори на [[гравитационна вълна|гравитационни вълни]].

 

|publisher=George Philis Limited

|location=Great Britain

* [[Инфрачервена астрономия]]: използва електромагнитни лъчения в [[Инфрачервено излъчване|инфрачервения диапазон]]. Най-често се използва телескоп, но за регистриране се използва [[сензор|детектор]], чувствителен към инфрачервени лъчи. Инфрачервените вълни обаче се поглъщат силно от [[водна пара|водните пари]] в атмосферата, което налага инфрачервените телескопи да се строят на високи и сухи места или да бъдат изведени на [[орбита]].

* [[Радиоастрономия]]та използва електромагнитни лъчения в областта на милиметровия обхват и по-нагоре.<ref name="cox2000">{{cite book

 

== Теоретична астрономия ==

Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват аналитични и [[математически модел]]и и се извършват [[компютърна симулация|компютърни симулации]]. Аналитичните модели на даден процес дават по-добър поглед върху протичащите процеси, докато компютърните симулации могат да разкрият съществуването на феномени и ефекти, които иначе биха останали неизвестни.<ref>{{cite journal|first=H.|last=Roth|title=A Slowly Contracting or Expanding Fluid Sphere and its Stability|journal=Physical Review |volume=39|issue=3|pages=525 – 529|year=1932|doi=10.1103/PhysRev.39.525|ref=harv|bibcode = 1932PhRv...39..525R }}</ref><ref>{{cite book|first=A.S.|last=Eddington|title=Internal Constitution of the Stars|publisher=Cambridge University Press|year=1926|url=http://books.google.com/?id=hJW3JbhnFQMC&pg=PA182|isbn=9780521337083}}</ref>

 

* Астрономия на [[Слънце]]то

{{основна|Слънце}}

 

Слънцето е най-често наблюдаваната звезда. Тя се намира на разстояние около осем [[скорост на светлината|светлинни минути]] и е типично джудже от [[главна последователност|главната последователност]], [[спектрален клас]] G2 V, формирана преди около 4,6 милиарда години. Слънцето не се счита за [[променлива звезда]], но се наблюдават периодични промени в неговата активност, наричани слънчев цикъл. Той е с продължителност от 11 години и се изразява в промяна на броя на [[слънчево петно|слънчевите петна]]. Това са области с температура, по-ниска от съседните им области и наличието им се обяснява с интензивна [[магнетизъм|магнитна]] активност.<ref name="solar FAQ">{{cite web|last = Johansson|first = Sverker|date = 27 July 2003|url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-solar.html|title = The Solar FAQ|publisher = Talk.Origins Archive|accessdate = 11 August 2006}}</ref>

* [[Планетология]]

{{основна|Планетология}}

Планетологията изучава състава и структурата на [[планета|планетите]], естествените им спътници, [[астероид]]ите, кометите от [[Слънчева система|Слънчевата система]], както и извън нея. Главна роля в планетологията заемат науките геология, биология, геохимия и астробиология. До 1993 г. планетологията се занимава с планетарните обекти в Слънчевата система. След откритието на екстрасоларни планети областта на изследване значително се разширява. Включва се проучването на екзотични, екстрасоларни обекти, например планетите около неутронни звезди. Слънчевата система е сравнително добре изучена, отначало с телескопи, а след това с [[космически апарат]]и. Това предоставя добра основа за разбиране на процесите на формиране и еволюция на планетарните системи, макар че новите открития продължават.<ref name="geology">{{cite book|author=Bell III, J. F.; Campbell, B. A.; Robinson, M. S.|title=Remote Sensing for the Earth Sciences: Manual of Remote Sensing|publisher=John Wiley & Sons|edition = 3rd|year=2004|url=http://marswatch.tn.cornell.edu/rsm.html|accessdate = 23 August 2006}}</ref>

 

 

== Любителска астрономия ==

Астрономията е една от науките, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля.<ref>{{cite journal

|last = Mims III|first = Forrest M.