Астрономия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: кратерУдарен кратер; форматиране: 10x заглавие-стил, 5x тире, 4x тире-числа, нов ред (ползвайки Advisor)
м -и век ---> век ; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Moon_Dedal_crater.jpg|thumbмини|275px|Снимка на кратера [[Дедал (кратер)|Дедал]] на повърхността на [[Луна]]та, заснет от екипажа на [[Аполо]] през [[1969]] г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km.]]
'''Астрономията''' е [[наука]], изучаваща движението, строежа и развитието на [[небесно тяло|небесните тела]] и цялата [[Вселена]]. Предмет на изучаване са системите и явленията извън пределите на [[земна атмосфера|земната атмосфера]] като [[Слънце]]то, [[планета|планетите]], [[астероид]]ите, [[комета|кометикометите]]те, [[метеорит]]ите, [[космическо пространство|космическото пространство]], [[звезда|звездите]], [[галактика|галактиките]] и др.
 
Астрономията е една от най-древните [[естествени науки]]. Доисторическите култури са оставили след себе си такива артефакти с астрономическо предназначение като [[Стоунхендж]]. А първите цивилизации на [[вавилон]]ците, [[Древна Гърция|гърците]], [[китай]]ците, [[Индия|индийците]] и [[маи]]те са провеждали методични наблюдения на нощното небе. След изобретяването на [[телескоп]]а, развитието на астрономията се ускорява значително. Исторически астрономията е включвала [[астрометрия]], навигация по звездите, наблюдателна астрономия, създаване на [[календар]]и, и дори [[астрология]]. В наши дни професионалната астрономия често се възприема като синоним на [[астрофизика]]та.
 
През 20 век астрономията е разделена на два основни клона – наблюдателна и теоретична. Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката. Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват [[математически модел]]и и се извършват [[компютърна симулация|компютърни симулации]]. Тези два клона се допълват взаимно: теоретичната астрономия търси обяснение на наблюдаваните явления, а наблюдателната астрономия се използва за проверка на теоретичните хипотези. Освен това астрономическите наблюдения предоставят важна информация, позволяваща проверка на фундаменталните [[теория|теории]] във [[физика]]та – например [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]].
 
Астрономията е една от най-древните науки, използващи [[научен метод|научния метод]] още по времето на [[Древна Гърция]]. Тя е една от малкото науки, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления. Астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни астрономически [[откритие|открития]].
Ред 14:
 
== История на астрономията ==
[[FileФайл:grav.lens1.arp.750pix.jpg|thumbмини|260px|Извънгалактическа астрономия: гравитационно изкривяване на светлината (гравитазионна леща). Сините обекти, подобни на пръстен, са образи на една и съща галактика, отклонени от гравитационното поле на купа от жълти галактики в центъра на снимката. То изкривява светлината, излъчвана от синята галактика, намираща се реално зад жълтите галактики]]
 
{{основна|История на астрономията}}
Ред 28:
В Европа по времето на [[Ренесанс]]а [[Николай Коперник]] предлага [[хелиоцентричен модел|хелиоцентричния модел]] на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Трудът му бива доразвит от [[Галилео Галилей]] и [[Йохан Кеплер]]. Галилео пръв използва оптичен телескоп за наблюдение на небесни обекти. Кеплер първи описва точните закони на движение на небесните тела в Слънчевата система по елиптични орбити около Слънцето. [[Исак Нютон]] пък формулира теорията на всемирното привличане, извеждайки теоретично законите на Кеплер, и полага основните на [[небесна механика|небесната механика]]. Нютон построява и първия [[рефлекторен телескоп]].
 
Впоследствие става ясно, че звездите са отдалечени много извън Слънчевата система. С навлизането на [[спектроскопия]]та бива установено, че те представляват далечни [[звезда|звезди]], като цяло сходни със [[Слънце]]то, но с разнообразна [[температура]], [[маса]] и размери. Едва през 20 век е открито, че [[Млечен път|Млечният път]] е обособен като отделна група от звезди, както и че са налични множество други звездни образувания ([[галактика|галактики]]). Открито е също, че Вселената се разширява, като всички галактики се отдалечават една от друга, подобно на точките на повърхността на балон който бива надуван.
 
Съвременната астрономия открива множество неизвестни в миналото обекти като [[квазар]]и, [[пулсар]]и, [[блазар]]и и [[радиогалактика|радиогалактики]]. На базата на множество наблюдения са изградени физически теории, обясняващи някои от тези явления, като например теорията на [[черна дупка|черните дупки]] и [[неутронна звезда|неутронните звезди]]. [[Физическа космология|Физическата космология]] постига значителен напредък през 20 век с теории като тези на [[Големият взрив]], [[Реликтово_излъчванеРеликтово излъчване|реликтовото излъчване]], [[закон на Хъбъл|законът на Хъбъл]] и [[нуклеосинтез|нуклеосинтезът на Големият взрив]].
 
== Наблюдателна астрономия ==
Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката.
[[КартинкаФайл:USA.NM.VeryLargeArray.02.jpg|thumbмини|250px|[[Радиотелескоп]]ите са само един от използваните от астрономите инструменти. На снимката радиотелескопи в град [[Сокоро (Ню Мексико)|Сокоро]], щат [[Ню Мексико]], САЩ .]]
В наблюдателната астрономия [[информация]] за различните небесни тела и явления се получава главно след регистриране и анализ на [[светлина]] и други форми на [[електромагнитно излъчване]]<ref>{{cite web|url=http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/science/know_l1/emspectrum.html|title = Electromagnetic Spectrum|publisher = NASA|accessdate = 8 September 2006}}</ref>. Наблюдават се и [[Космически лъчи|космическите лъчи]], като в близко бъдеще се планира и използването на детектори на [[гравитационна вълна|гравитационни вълни]].
 
Ред 44:
|publisher=George Philis Limited
|location=Great Britain
|isbn=0-540-07465-9}}</ref> Отначало изображенията на небесните тела се рисували на ръка. От края на 19-и и през почти целия 20 век образите са се запазвали с [[фотография|фотографски]] методи. Съвременните изображения се снемат с [[цифрова фотография]] и най-вече със зарядно-свързани прибори [[CCD]]. За наблюденията се се използват [[оптична система|оптични системи]] и компоненти ([[огледало|огледала]], [[леща (оптика)|лещи]]), с чиято помощ се наблюдава светлината в диапазона от нискочестотни ултравиолетови до високочестотни инфрачервени лъчи. Астрономията на видимата светлина в частност използва диапазона на [[видима светлина|видимата светлина]] с дължина на вълната от 400 до 700 [[метър|nm]]<ref name="moore1997"/>. Най-често използваните инструменти са [[телескоп]]ът и [[спектрограф]]ът.
* [[Инфрачервена астрономия]]: използва електромагнитни лъчения в [[Инфрачервено излъчване|инфрачервения диапазон]]. Най-често се използва телескоп, но за регистриране се използва [[сензор|детектор]], чувствителен към инфрачервени лъчи. Инфрачервените вълни обаче се поглъщат силно от [[водна пара|водните пари]] в атмосферата, което налага инфрачервените телескопи да се строят на високи и сухи места или да бъдат изведени на [[орбита]].
* [[Радиоастрономия]]та използва електромагнитни лъчения в областта на милиметровия обхват и по-нагоре.<ref name="cox2000">{{cite book
Ред 74:
 
== Теоретична астрономия ==
[[FileФайл:Ant Nebula.jpg|thumbмини|260px|[[Звездна еволюция]]: Планетарна мъглявина с вид на мравка, заснета от [[Хъбъл (космически телескоп)|Хъбъл]]). Газът, изпуснат от умиращата звезда в центъра, поражда симетрични форми.]]
Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват аналитични и [[математически модел]]и и се извършват [[компютърна симулация|компютърни симулации]]. Аналитичните модели на даден процес дават по-добър поглед върху протичащите процеси, докато компютърните симулации могат да разкрият съществуването на феномени и ефекти, които иначе биха останали неизвестни.<ref>{{cite journal|first=H.|last=Roth|title=A Slowly Contracting or Expanding Fluid Sphere and its Stability|journal=Physical Review |volume=39|issue=3|pages=525 – 529|year=1932|doi=10.1103/PhysRev.39.525|ref=harv|bibcode = 1932PhRv...39..525R }}</ref><ref>{{cite book|first=A.S.|last=Eddington|title=Internal Constitution of the Stars|publisher=Cambridge University Press|year=1926|url=http://books.google.com/?id=hJW3JbhnFQMC&pg=PA182|isbn=9780521337083}}</ref>
 
Ред 127:
* Астрономия на [[Слънце]]то
{{основна|Слънце}}
[[Файл:Uvsun trace big.jpg|thumbмини|[[ултравиолетово излъчване|Ултравиолетово]] изображение на [[фотосфера]]та на Слънцето, направено от космическия телескоп TRACE.]]
 
Слънцето е най-често наблюдаваната звезда. Тя се намира на разстояние около осем [[скорост на светлината|светлинни минути]] и е типично джудже от [[главна последователност|главната последователност]], [[спектрален клас]] G2 V, формирана преди около 4,6 милиарда години. Слънцето не се счита за [[променлива звезда]], но се наблюдават периодични промени в неговата активност, наричани слънчев цикъл. Той е с продължителност от 11 години и се изразява в промяна на броя на [[слънчево петно|слънчевите петна]]. Това са области с температура, по-ниска от съседните им области и наличието им се обяснява с интензивна [[магнетизъм|магнитна]] активност.<ref name="solar FAQ">{{cite web|last = Johansson|first = Sverker|date = 27 July 2003|url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-solar.html|title = The Solar FAQ|publisher = Talk.Origins Archive|accessdate = 11 August 2006}}</ref>
* [[Планетология]]
{{основна|Планетология}}
[[FileФайл:dust.devil.mars.arp.750pix.jpg|thumbмини|250px|Прашен вихър на повърхността на [[Марс (планета)|Марс]], заснет от орбита от апарата Марс Глобал Сървейър. Вижда се движещ се вихър, подобен на земно [[торнадо]] (дългата черта). Вихърът се изкачва по стената на [[Ударен кратер|кратер]]. Отдясно се виждат пясъчни дюни във вътрешността на кратера.''снимка [[NASA]] '']]
Планетологията изучава състава и структурата на [[планета|планетите]], естествените им спътници, [[астероид]]ите, кометите от [[Слънчева система|Слънчевата система]], както и извън нея. Главна роля в планетологията заемат науките геология, биология, геохимия и астробиология. До 1993 г. планетологията се занимава с планетарните обекти в Слънчевата система. След откритието на екстрасоларни планети областта на изследване значително се разширява. Включва се проучването на екзотични, екстрасоларни обекти, например планетите около неутронни звезди. Слънчевата система е сравнително добре изучена, отначало с телескопи, а след това с [[космически апарат]]и. Това предоставя добра основа за разбиране на процесите на формиране и еволюция на планетарните системи, макар че новите открития продължават.<ref name="geology">{{cite book|author=Bell III, J. F.; Campbell, B. A.; Robinson, M. S.|title=Remote Sensing for the Earth Sciences: Manual of Remote Sensing|publisher=John Wiley & Sons|edition = 3rd|year=2004|url=http://marswatch.tn.cornell.edu/rsm.html|accessdate = 23 August 2006}}</ref>
 
Ред 162:
 
== Любителска астрономия ==
[[FileФайл:Astronomy enthusiasts Purple.jpg|thumbмини|Астроном-любител]]
Астрономията е една от науките, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля.<ref>{{cite journal
|last = Mims III|first = Forrest M.