Безопашати земноводни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 195.24.88.167 (б.), към версия на Kerberizer
Етикет: Отмяна
м век; козметични промени
Ред 38:
За разлика от останалите земноводни, жабите са добре приспособени за скачане – имат дълги задни крака с удължени глезенни кости. Те имат къс [[гръбначен стълб]] с не повече от десет свободни прешлена, последвани от срасната [[опашна кост]]. В резултат на това жабите обикновено нямат [[опашка]], откъдето идва и името на разреда.
 
[[Файл:Frog žába.gif|thumbмини|230п|Плуваща [[кафява крастава жаба]]]]
 
[[Кожа]]та на жабите е некератинизирана и виси свободно по тялото. Тя може да бъде гладка, на брадавици или нагъната. Жабите имат три [[клепач]]ни мембрани. Едната е прозрачна и предпазва очите под водата, а другите две са с различна степен на прозрачност. От двете страни на главата имат [[тъпанче]], което участва в [[слух]]а и при някои видове е покрито с кожа.
Ред 47:
 
== Морфология и физиология ==
[[Файл:Rana skeleton.png|thumbмини|upright|Скелет на жаба от род ''[[Rana]]'']]
Външното устройство (морфология) на безопашатите земноводни е доста специфично в сравнение с останалите земноводни, като [[опашати земноводни|опашатите]] и [[безкраки земноводни|безкраките]] земноводни. Безопашатите земноводни не притежават опашка, а техните крайници са приспособени за придвижване чрез подскачане, а не чрез ходене. Физиологията на жабите е подобна на останалите представители на разреда, а съществена особеност е и пропускливостта на кожата за атмосферен кислород, което е отличителна черта на всички земноводни в сравнение с останалите сухоземни гръбначни животни. Това уникално свойство им позволява да осъществяват т.нар. кожно дишане. Кожното дишане става благодарение на разтворения кислород във водния слой покриващ кожата, но именно това води до необходимостта за постоянно влажна кожа. Влажната кожа прави безопашатите земноводни чувствителни към водноразтворими токсини и отрови от околната среда. Увеличаването на токсичните вещества във въздуха и водите е и една от причините за намаляване на световните популации на редица безопашати земноводни.{{hrf|Blaustein|2003|87-94}}{{hrf|Burkhart|2000|83}}{{hrf|Relyea|2004|618-627}}{{hrf|Relyea|2005|1118-1124}}{{hrf|Hayes|2002|5476-5480}}{{hrf|Yahoo! News|2007}}{{hrf|Johnson|2007|15781-15786}}{{hrf|Dohm|2005|205-210}}
 
Ред 70:
 
=== Придвижване ===
[[Файл:Colostethus flotator jumping.jpg|thumbмини|''[[Silverstoneia flotator]]'' по време на скок]]
 
Жабите като цяло са изключително добри в скачането и най-добрите сред гръбначните животни. Жабата ''[[Litoria nasuta]]'' може да скочи на разстояние, над 50 пъти по-голямо от дължината на тялото ѝѝ (5,5 cm) – повече от 2 метра, като ускорението при скока може да достигне два пъти [[Земно ускорение|земното ускорение]]. В същото време между различните видове жаби има значителни разлики в способността за скачане. В рамките на видовете обикновено увеличението на размера води до по-голяма абсолютна дължина на скока, но до по-малка дължина, отнесена към дължината на тялото.
 
Макар че жабите могат да използват различни методи на придвижване – [[бягане]], [[ходене]], [[планиране]], [[плуване]] и [[катерене]] – повечето от тях са извънредно добри в [[скачане]]то или поне произлизат от предшественици, които са били добре адаптирани за това. [[Пищял]]ите и [[Тарсална кост|тарсалните кости]] са слети в една здрава кост, както и лакътната и лъчевата кост на предните крайници, които поемат удара при приземяването. [[Метатарсална кост|Метатарсалните кости]] са удължени, за да увеличат дължината на крака и да позволят отблъскване от земята за по-дълго време в началото на скока. Тазовата кост е удължена и образува подвижна става с кръста, която при добри скачачи, като [[Водни жаби|водните жаби]] и [[дървесници]]те, действа като допълнителна кост на крайниците и допълнително усилва скока.
Ред 81:
 
=== Кожа ===
[[FileФайл:Hip-pocket Frog_- Assa darlingtoni.jpg|thumbмини|Австралийската жаба ''[[Assa darlingtoni]]'' маскирана сред листна покривка на земята]]
[[FileФайл:Frogskin100x.jpg|thumbмини|Микроскопска снимка на жабешка кожа]]
 
Много жаби са в състояние да абсорбират вода и кислород директно през кожата, особено в областта на таза. Въпреки това, пропускливостта на кожата при жабите може да доведе до загуба на вода. Някои дървесни жаби могат да намалят загубата на вода с помощта на „водоустойчив“ слой на кожата. Други са се адаптирали поведенчески да избягват [[Дехидратация|дехидратациятадехидратация]]та като например активност на организма през нощта и заемане на подходяща позиция на тялото в състояние на покой. Тази позиция се изразява в плътно прибиране на пръстите и краката под главата или тялото на жабата. Някои видове жаби пък се събират на големи групи като докосват кожата на съседните жаба. Това намалява повърхността от кожа изложена в пряк контакт с въздуха и по този начин намаляват загубата на вода. Тези поведенчески прояви са подходящи за намаляване на загубата на вода при дървесните жаби, но при обитателите на сухи райони това не е достатъчно.
 
[[Камуфлаж]]ът е общ защитен механизъм при жабите. Много от видовете, които го използват са нощни и им позволява да се скрият през светлите части на денонощието. Обикновено окраската на тялото наподобява на средата, в която почиват през деня, а други видове имат способността да променят цвета си. Последното обаче е ограничено откъм промяна на цвета само в определени нюанси на един или два цвята. Така например кожата при [[Зелена жаба на Уайт|зелената жаба на Уайт]] може да варира в различни нюанси на кафяво и зелено. Образувания на кожата като брадавици и кожни гънки обикновено изпълняват функция при приземните жаби, където гладката кожа не би могла да ги прикрие ефективно. Дървесните жаби обикновено имат гладка кожа, която позволява те да се дегизират като листа.
Ред 97:
Жабите, както останалите [[четирикраки]] с изключение на [[птици]]те, [[крокодили]]те и [[бозайници]]те, имат трикамерно [[сърце]]. В него окислената кръв от белите дробове и неокислената кръв от останалите тъкани влизат през отделни [[Предсърдие|предсърдия]] и се насочват по спирален клапан към съответните кръвоносни съдове – [[аорта]]та за окислената кръв и [[Белодробна артерия|белодробната артерия]] за неокислената. Това устройство намалява до минимум смесването на двата вида кръв, което дава възможност за по-бърз [[метаболизъм]] и по-голяма активност.
 
Някои видове жаби имат специални адаптации, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород вода. Така обитаващата високопланинското езеро [[Титикака]] ''[[Telmatobius_culeusTelmatobius culeus]]'' има силно набръчкана кожа, което увеличава повърхността, през която може да приема кислород. Същият вид извършва повтарящи се движения на дъното, за да увеличи циркулацията на вода около тялото си.{{hrf|Piper|2007|}}
 
=== Храносмилане и екскреция ===
Ред 114:
Жаби се отглеждат изкуствено за няколко цели. Самите жаби се използват за храна, като [[жабешко бутче|жабешките крака]] са деликатес в [[Китай]], [[Франция]], [[Филипините]], северна [[Гърция]] и много от южните [[Съединени американски щати|американски щати]], като например [[Луизиана]]. Жабите са чест обект, използван за [[дисекция]] в часовете по биология в [[гимназия|гимназиите]] и [[университет]]ските училища. Тази практика започва да изчезва в резултат на грижите за опазване на животните, както и в резултат от намирането на алтернативни учебни техники.
 
Жабите са използвани като важен [[моделен организъм]] в историята на науката. Така например през [[18 век|18-ти век]] [[Луиджи Галвани]] открива причините на механизма за предаването на [[нарвен импулс|нервния импулс]] посредством [[електричество]] именно при използването на жаба. Африканската жаба (''[[Xenopus laevis]]'') е първият организъм, широко използван в лабораториите за установяване на бременност. Когато човешки хореонен [[гонадотропин]], [[хормон]] наличен в урината на бременни жени, се инжектира в женска жаба, то тя се стимулира за отлагането на [[хайвер]]. През 1952 година, [[Робърт Бригс]] и [[Томас Кинг]], [[клониране|клонират]] жаба чрез трансфер на ядра от [[Соматична клетка|соматични клетки]] – аналогична техника е използвана и при клонирането на [[Доли (овца)|овцата Доли]]. Опитът с жабите е именно първият успешен експеримент за [[клониране]] на висш организъм.
 
Именно жаби се използват за експерименти за клониране, както и за изследвания в областта на [[ембриогенеза]]та, тъй като това са най-близките до човек организми, които не притежават обвивка на яйцата си. Това позволява лесно наблюдаване на целия процес на зародишно развитие. Алтернативни методи са развити за установяване на бременност ([[тест за бременност]]), което ефективно прекратява използването на жаби за тази цел. Все още жаби от рода ''Xenopus'' се използват като моделен организъм на [[биология на развитието|биологията на развитието]], поради лесното им отглеждане и ефективното манипулиране на [[ембрион]]ите. ''X. laevis'' започва да се измества от по-малкият и роднина – ''[[Xenopus tropicalis]]'', който навлиза в репродуктивна възраст значително по-бързо – за около пет месеца, в сравнение с една до две години при ''X. laevis''.{{hrf|nih.gov|2001}} Очаква се [[секвениране]]то на [[геном]]а на ''X. tropicalis'' да бъде завършено през 2015 година.{{hrf|The Regents of the University of California|2006}}