Натаниел Хоторн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратка, допълнение в шаблона, + 3 категории
м век; козметични промени
Ред 30:
От 1825 до 1836 г. Хоторн пише кратки материали за [[списание|списания]] и [[вестник|вестници]]. Сред приятелите му е [[Джон О'Съливан]], редактор на „Демократически преглед“. Първият [[роман]] на Хоторн, ''„Фаншоу“'' е публикуван анонимно на разноски на автора през [[1828]]. В него се разказва за [[студент]]ския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“, обаче, Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното ''„Американско списание за полезни и забавни знания“''. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През [[1837]] г. са публикувани неговите ''„Приказки, разказани повторно“'' – книга, високо оценена от [[Едгар Алън По]].
 
[[FileФайл:Sophia Peabody Hawthorne.png|мини|вляволяво|София Пибоди (1809–1871)]]
През [[1842]] г. Хоторн се сприятелява с [[трансцендентализъм|трансценденталистите]] от [[Конкорд (Масачузетс)|Конкорд]] – [[Ралф Уолдо Емерсън]] и [[Хенри Дейвид Торо]]. Но Хоторн изпитва недоверие към интелектуалците и артистите. Той смята, че трансценденталистите гледат прекалено оптимистично на живота и забравят, че човешката природа има и своите тъмни страни. През [[1842]] Хоторн се жени за [[София Пибоди]] – активна участничка в трансценденталисткото движение. Поради растящото семейство и невъзможността да изкарва прехраната си като писател, Хоторн започва работа като чиновник към пристанището на Салем. След три години е уволнен. ''„Мразя този град“'' казва Хоторн за Салем, ''„мразя да излизам по улиците му и да се срещам с хората му“''.
 
През [[1850]] г. Хоторн публикува ''„Алената буква“'' – изключително популярен и до днес роман за тайната любов на Естер с преподобния Артър и детето от грешната им връзка. Действието се развива в края на [[17 век|XVII век]], когато [[пуританство|пуританизмът]] в Америка е в разцвета си. Строгото пуританско общество осъжда на изолация съгрешилата Естер. Младата жена е принудена да носи алена буква „П“ (прелюбодейка), пришита върху роклята на гърдите ѝѝ. Естер обаче приема унижението си с достойнство. Тя живее скромно, възпитава дъщеря си в християнски добродетели и помага на бедните и болните. С годините значението на позорната буква се заличава от съзнанието на съгражданите ѝѝ, дъщерята се омъжва за европейски благородник, а възрастната Естер е уважавана и търсена за съвет от млади и стари. Днес образът на Естер се счита за първия образ на [[феминизъм|феминистка]] – класически пример на сексуално независима жена и смела алтернатива на [[Ана Каренина]]. Влиянието на ''„Алената буква“'' се усеща в редица по-късни произведения от американски автори, като например ''„Портрет на една дама“'' на [[Хенри Джеймс]], ''„Пробуждането“'' на [[Кейт Шопен]], ''„Както лежах и умирах“ (''As I Lay Dying'')'' на [[Уилям Фокнър]].
 
На следващата година след публикуването на ''„Алената буква“'' излиза и ''„Къщата със седемте фронтона“'' (''The House of the Seven Gables''). В основата на историята, разказана в нея, е легендата за проклятието, отправено към рода на самия Хоторн от една жена, осъдена на смърт като вещица по време на съдебните процеси в Салем от края на 17-ти век. Проклятието носи нещастия на обитателите на голямата къща. Накрая един от потомците на убитата жена се оженва за младо момиче от прокълнатия род и така слага край на наследствения грях.
 
[[FileФайл:Nathaniel Hawthorne by Brady, 1860-64.jpg|мини|200px|вдяснодясно|Портрет на Хоторн от Матю Брейди, ок. 1860 – 1864]]
Междувременно Хоторн завързва близко приятелство с [[Херман Мелвил]], който му посвещава романа си ''„Моби Дик“''. Хоторн вече е охладнял към приятелите си трансценденталисти. Той лично е прекарал известно време в утопична комуна и през 1852 г. публикува „Романс за Блайдейл“ – силно критична картина на живота в комуната. Образите в този роман са базирани на исторически лица. Чрез тях Хоторн убедително разкрива неизбежните дефекти на всяко утопично общество.
 
Ред 45:
 
== Избрана библиография ==
[[FileФайл:Midas gold2.jpg|мини|180px|вдяснодясно|Митът за цар Мидас, илюстрация на Уолтър Крейн към изданието от 1893 г. на сборника''A Wonder-Book for Girls and Boys'']]
 
=== Романи ===