Натаниел Хоторн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратка, допълнение в шаблона, + 3 категории |
м век; козметични промени |
||
Ред 30:
От 1825 до 1836 г. Хоторн пише кратки материали за [[списание|списания]] и [[вестник|вестници]]. Сред приятелите му е [[Джон О'Съливан]], редактор на „Демократически преглед“. Първият [[роман]] на Хоторн, ''„Фаншоу“'' е публикуван анонимно на разноски на автора през [[1828]]. В него се разказва за [[студент]]ския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“, обаче, Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното ''„Американско списание за полезни и забавни знания“''. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През [[1837]] г. са публикувани неговите ''„Приказки, разказани повторно“'' – книга, високо оценена от [[Едгар Алън По]].
[[
През [[1842]] г. Хоторн се сприятелява с [[трансцендентализъм|трансценденталистите]] от [[Конкорд (Масачузетс)|Конкорд]] – [[Ралф Уолдо Емерсън]] и [[Хенри Дейвид Торо]]. Но Хоторн изпитва недоверие към интелектуалците и артистите. Той смята, че трансценденталистите гледат прекалено оптимистично на живота и забравят, че човешката природа има и своите тъмни страни. През [[1842]] Хоторн се жени за [[София Пибоди]] – активна участничка в трансценденталисткото движение. Поради растящото семейство и невъзможността да изкарва прехраната си като писател, Хоторн започва работа като чиновник към пристанището на Салем. След три години е уволнен. ''„Мразя този град“'' казва Хоторн за Салем, ''„мразя да излизам по улиците му и да се срещам с хората му“''.
През [[1850]] г. Хоторн публикува ''„Алената буква“'' – изключително популярен и до днес роман за тайната любов на Естер с преподобния Артър и детето от грешната им връзка. Действието се развива в края на [[17 век|XVII век]], когато [[пуританство|пуританизмът]] в Америка е в разцвета си. Строгото пуританско общество осъжда на изолация съгрешилата Естер. Младата жена е принудена да носи алена буква „П“ (прелюбодейка), пришита върху роклята на гърдите
На следващата година след публикуването на ''„Алената буква“'' излиза и ''„Къщата със седемте фронтона“'' (''The House of the Seven Gables''). В основата на историята, разказана в нея, е легендата за проклятието, отправено към рода на самия Хоторн от една жена, осъдена на смърт като вещица по време на съдебните процеси в Салем от края на 17
[[
Междувременно Хоторн завързва близко приятелство с [[Херман Мелвил]], който му посвещава романа си ''„Моби Дик“''. Хоторн вече е охладнял към приятелите си трансценденталисти. Той лично е прекарал известно време в утопична комуна и през 1852 г. публикува „Романс за Блайдейл“ – силно критична картина на живота в комуната. Образите в този роман са базирани на исторически лица. Чрез тях Хоторн убедително разкрива неизбежните дефекти на всяко утопично общество.
Ред 45:
== Избрана библиография ==
[[
=== Романи ===
| |||