Наука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Ред 12:
== Научен метод ==
{{основна|Научен метод}}
[[Файл:Sebastiano Conca (atribuição) - Alegoria da Ciência.JPG|мини|вдяснодясно|Алегория на науката]]
Използваните в емпиричните науки методи за изследване на явленията, придобиване на ново знание или коригиране и интегриране на съществуващо знание се наричат [[научен метод]].<ref>{{cite journal | first = Alfred Scharff | last = Goldhaber | coauthors = Michael Martin Nieto | year = 2010 | date = January–March 2010 | title = Photon and graviton mass limits | journal = Reviews of Modern Physics | volume = 82 | pages = 940 | publisher=American Physical Society | doi = 10.1103/RevModPhys.82.939 | lang = en}}</ref> Неговата основна характеристика е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение.<ref>{{cite book | last = Newton | first = Isaac | authorlink = Исак Нютон | year = 1999 | title = The Principia : Mathematical Principles of Natural Philosophy | publisher = University of California Press | pages = 794 – 796 | isbn = 978-0520088177 | lang = en | ref = harv}}</ref> Научният метод се състои от събирането на данни чрез [[наблюдение]] и [[експеримент]]и и формулирането и изпитването на [[Хипотеза|хипотези]].<ref>{{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2010 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/scientific%20method | title = scientific method | work = Merriam-Webster Dictionary | accessdate = 4 декември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref>
 
Ред 30:
 
=== Обръщане към хуманитарните науки ===
[[Файл:Aristotelesarp.jpg|мини|вдяснодясно|Аристотел]]
Повратен момент в историята от началото на философската наука е спорният, но успешен опит на Сократ да приложи философията за изследване на човешки неща, включително човешката природа, естеството на политическите общности и самото човешко знание. Той разкритикува твърде стария начин на изучаване на [[физика]]та като чисто спекулативен и липсващ самокритичност. Той е особено загрижен, че някои от ранните физици третират природата без оглед на интелигентен порядък и обясняват нещата само по отношение на [[движение]] и [[Вещество|материя]].
 
Ред 41:
 
=== Науката през Ренесанса ===
До края на Средновековието, особено в [[Италия]], има наплив на текстове и учени от разпадащата се [[Византийска империя]]. [[Николай Коперник]] формулира хелиоцентричния модел на слънчевата система, за разлика от геоцентричния модел на [[Клавдий Птолемей|Птоломей]]. Всички аспекти на схоластиката са критикувани в 15-ти и 16-ти век, един автор, който е пословично преследван е [[Галилео Галилей]], който въвежда новаторско използване на [[експеримент]]а и [[математика]]та. Преследването започва, след като папа [[Урбан VIII]] благословя Галилео да пише за коперниковата система<ref name="Pope Urban VIII">{{cite web|title=Galileo Project – Pope Urban VIII Biography|url=http://galileo.rice.edu/gal/urban.html}}</ref>.
 
В [[Северна Европа]] е широко използвана новата технология на печатната преса за публикуване на много аргументи, включително някои, които са в разрез с църковната догма. [[Рене Декарт]] и [[Франсис Бейкън]] публикуват философски аргументи в полза на нов тип не-Аристотелова наука. Декарт твърди, че математиката може да се използва, за да изучава природата, както е направил Галилео, а Бейкън подчертава значението на експеримента пред съзерцанието. Бейкън твърди също така, че науката трябва да се стреми за първи път към практични изобретения за подобряване на човешкия живот.
Ред 48:
 
=== Епохата на просвещението ===
В 17-ти и 18-ти век, проектът на модернизиране и модерно мислене, лансиран от Бейкън и Декарт, довежда до бърз научен напредък и успешно развитие на нов тип природни науки, математически, методично експериментални и подчертано новаторски. [[Исак Нютон]] и [[Готфрид Лайбниц]] успяват да разработят нова физика, днес известна като Нютонова физика, която може да бъде потвърдена чрез експерименти и обяснена със средствата на математиката. Лайбниц също така включва термини и елементи от аристотеловата физика, но сега използвана по нов не-телеологичен начин, например [[енергия]] и [[потенциал]]. Но в стила на Бейкън се предполага, че различните видове неща, всички работят според същите общи закони на природата, без специални формални или окончателни причини за всеки вид.
 
През този период думата наука постепенно става все по-често използвана в значението на търсене на тип знания, по-специално и особено знания за опознаване на природата, значение, близко по смисъл до стария термин „естествена философия“ или „натурфилософия“.
 
=== Съвременна наука ===
И [[Джон Хершел]], и [[Уилям Уиуел]] систематизират методологията като последният въвежда термина [[учен]]. Когато [[Чарлз Дарвин]] публикува „[[Произход на видовете]]“, той предлага теорията на [[еволюция]]та като преобладаващо обяснение на биологичната сложност. Неговата теория за [[естествен подбор|естествения подбор]] предлага естествено обяснение на произхода на видовете, но придобива широко приемане едва един век по-късно. [[Джон Далтон]] развива идеята за [[атом]]а. Законите на [[термодинамика]]та и [[електромагнетизъм|електромагнитната теория]] са открити в 19-ти век, което повдига нови въпроси, на които не може лесно да се отговори в рамките на Нютоновата физика.
 
Теорията на Айнщайн за относителността и развитието на [[квантова механика|квантовата механика]] довежда до развитието на нова физика, която се състои от две части, които описват различни видове явления в природата. Широкото използване на научните нововъведения по време на войните на 20-ти век довежда до [[космическа надпревара|космическата надпреварнадпревара]]а и широкото обществено оценяване на важността на съвременната наука. Наскоро е лансирана идеята, че крайната цел на науката е да опознае човешките същества и тяхната природа. Така например, [[Едуард Уилсън]] в своята книга „Съвпадение“ казва, че „човешкото състояние е най-важната граница на природните науки“<ref>Wilson, EO. 1998. ''Consilience: The unity of knowledge''. New York. Alfred A. Knopf. p334</ref><ref>Griffith J. 2011. ''What is Science?''. In ''The Book of Real Answers to Everything!'', ISBN 9781741290073. http://www.worldtransformation.com/what-is-science/ accessed November 20, 2012.</ref>.
 
== Класификация ==
=== Природни науки ===
{{основна|Природни науки}}
[[FileФайл:Meissner effect p1390048.jpg|thumbмини|[[Ефект на Майснер|Ефектът на Майснер]] кара [[магнит]]а да левитира над [[свръхпроводник]]]]
Природните науки, наричани също така естествени науки, са разделите на науката, които изучават [[природа|природните явления]]. Те имат за цел да установят законите, които действуват в природата, без да се има предвид [[човек|човешката дейност]]. Друга причина за въвеждането на понятието ''природни науки'' е да бъдат разграничавани от [[хуманитарни науки|хуманитарните]] и [[обществени науки|социалните науки]]. За основа на природните науки трябва да се счита [[естествознание]]то (природознанието), а техен предшественик е [[натурфилософия]]та. Първите представители на природните науки са [[Блез Паскал]], [[Исак Нютон]], [[Михаил Ломоносов]]. Застоят в естествените науки е почти 1800 години в Европа, когато доминират религиозните норми. Едва по време на Ренесанса или Възраждането идеите от [[Древна Гърция]] и [[Древен Рим]] са възродени.
 
Ред 165:
 
=== Научни институции ===
[[FileФайл:Académie des Sciences 1671.jpg|thumbмини|180px|Крал [[Луи XIV]] на посещение във френската Академия на науките ({{lang-fr|Académie des sciences}}) през 1671 г.]]
Организации за популяризиране на научната мисъл (т.нар. {{lang-en|learned societies}}) съществуват от времето на [[Ренесанс]]а.<ref>{{Cite web| last=Parrott | first=Jim | date=August 9, 2007 | url=http://www.scholarly-societies.org/1599andearlier.html | title=Chronicle for Societies Founded from 1323 to 1599 | publisher=Scholarly Societies Project | lang = en | accessdate=2007-09-11}}</ref> Най-старата все още съществуваща институция е [[Академия деи Линчеи]] ({{lang-it|''Accademia dei Lincei''}}) в [[Италия]].<ref>{{Cite web| year=2006 | url=http://positivamente.lincei.it/ | title=Benvenuto nel sito dell'Accademia Nazionale dei Lincei | language=Italian | publisher=Accademia Nazionale dei Lincei | accessdate=2007-09-11}}</ref> В други европейски страни са основани национални [[академия|Академии на науките]], като най-старата сред тях са британското кралски научно дружество [[Royal Society]] от 1660<ref>{{Cite web| url=http://www.royalsoc.ac.uk/page.asp?id=2176 | title=Brief history of the Society | publisher=The Royal Society | lang = en |accessdate=2007-09-11}}</ref> и [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] {{lang-fr|Académie des sciences}}) от 1666.<ref>{{Cite web| first=G.G. | last=Meynell | url=http://www.royalsoc.ac.uk/page.asp?id=2176 | title=The French Academy of Sciences, 1666 – 91: A reassessment of the French Académie royale des sciences under Colbert (1666 – 83) and Louvois (1683 – 91) | publisher=Topics in Scientific & Medical History | lang = en |accessdate=2007-09-11}}</ref>. [[БАН|Българската академия на науките]] е основана първоначално като ''Българско книжовно дружество'' (''БКД'') през ([[1869]]) г.