Наука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени |
|||
Ред 12:
== Научен метод ==
{{основна|Научен метод}}
[[Файл:Sebastiano Conca (atribuição) - Alegoria da Ciência.JPG|мини|
Използваните в емпиричните науки методи за изследване на явленията, придобиване на ново знание или коригиране и интегриране на съществуващо знание се наричат [[научен метод]].<ref>{{cite journal | first = Alfred Scharff | last = Goldhaber | coauthors = Michael Martin Nieto | year = 2010 | date = January–March 2010 | title = Photon and graviton mass limits | journal = Reviews of Modern Physics | volume = 82 | pages = 940 | publisher=American Physical Society | doi = 10.1103/RevModPhys.82.939 | lang = en}}</ref> Неговата основна характеристика е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение.<ref>{{cite book | last = Newton | first = Isaac | authorlink = Исак Нютон | year = 1999 | title = The Principia : Mathematical Principles of Natural Philosophy | publisher = University of California Press | pages = 794 – 796 | isbn = 978-0520088177 | lang = en | ref = harv}}</ref> Научният метод се състои от събирането на данни чрез [[наблюдение]] и [[експеримент]]и и формулирането и изпитването на [[Хипотеза|хипотези]].<ref>{{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2010 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/scientific%20method | title = scientific method | work = Merriam-Webster Dictionary | accessdate = 4 декември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref>
Ред 30:
=== Обръщане към хуманитарните науки ===
[[Файл:Aristotelesarp.jpg|мини|
Повратен момент в историята от началото на философската наука е спорният, но успешен опит на Сократ да приложи философията за изследване на човешки неща, включително човешката природа, естеството на политическите общности и самото човешко знание. Той разкритикува твърде стария начин на изучаване на [[физика]]та като чисто спекулативен и липсващ самокритичност. Той е особено загрижен, че някои от ранните физици третират природата без оглед на интелигентен порядък и обясняват нещата само по отношение на [[движение]] и [[Вещество|материя]].
Ред 41:
=== Науката през Ренесанса ===
До края на Средновековието, особено в [[Италия]], има наплив на текстове и учени от разпадащата се [[Византийска империя]]. [[Николай Коперник]] формулира хелиоцентричния модел на слънчевата система, за разлика от геоцентричния модел на [[Клавдий Птолемей|Птоломей]]. Всички аспекти на схоластиката са критикувани в 15-ти и 16
В [[Северна Европа]] е широко използвана новата технология на печатната преса за публикуване на много аргументи, включително някои, които са в разрез с църковната догма. [[Рене Декарт]] и [[Франсис Бейкън]] публикуват философски аргументи в полза на нов тип не-Аристотелова наука. Декарт твърди, че математиката може да се използва, за да изучава природата, както е направил Галилео, а Бейкън подчертава значението на експеримента пред съзерцанието. Бейкън твърди също така, че науката трябва да се стреми за първи път към практични изобретения за подобряване на човешкия живот.
Ред 48:
=== Епохата на просвещението ===
В 17-ти и 18
През този период думата наука постепенно става все по-често използвана в значението на търсене на тип знания, по-специално и особено знания за опознаване на природата, значение, близко по смисъл до стария термин „естествена философия“ или „натурфилософия“.
=== Съвременна наука ===
И [[Джон Хершел]], и [[Уилям Уиуел]] систематизират методологията като последният въвежда термина [[учен]]. Когато [[Чарлз Дарвин]] публикува „[[Произход на видовете]]“, той предлага теорията на [[еволюция]]та като преобладаващо обяснение на биологичната сложност. Неговата теория за [[естествен подбор|естествения подбор]] предлага естествено обяснение на произхода на видовете, но придобива широко приемане едва един век по-късно. [[Джон Далтон]] развива идеята за [[атом]]а. Законите на [[термодинамика]]та и [[електромагнетизъм|електромагнитната теория]] са открити в 19
Теорията на Айнщайн за относителността и развитието на [[квантова механика|квантовата механика]] довежда до развитието на нова физика, която се състои от две части, които описват различни видове явления в природата. Широкото използване на научните нововъведения по време на войните на 20
== Класификация ==
=== Природни науки ===
{{основна|Природни науки}}
[[
Природните науки, наричани също така естествени науки, са разделите на науката, които изучават [[природа|природните явления]]. Те имат за цел да установят законите, които действуват в природата, без да се има предвид [[човек|човешката дейност]]. Друга причина за въвеждането на понятието ''природни науки'' е да бъдат разграничавани от [[хуманитарни науки|хуманитарните]] и [[обществени науки|социалните науки]]. За основа на природните науки трябва да се счита [[естествознание]]то (природознанието), а техен предшественик е [[натурфилософия]]та. Първите представители на природните науки са [[Блез Паскал]], [[Исак Нютон]], [[Михаил Ломоносов]]. Застоят в естествените науки е почти 1800 години в Европа, когато доминират религиозните норми. Едва по време на Ренесанса или Възраждането идеите от [[Древна Гърция]] и [[Древен Рим]] са възродени.
Ред 165:
=== Научни институции ===
[[
Организации за популяризиране на научната мисъл (т.нар. {{lang-en|learned societies}}) съществуват от времето на [[Ренесанс]]а.<ref>{{Cite web| last=Parrott | first=Jim | date=August 9, 2007 | url=http://www.scholarly-societies.org/1599andearlier.html | title=Chronicle for Societies Founded from 1323 to 1599 | publisher=Scholarly Societies Project | lang = en | accessdate=2007-09-11}}</ref> Най-старата все още съществуваща институция е [[Академия деи Линчеи]] ({{lang-it|''Accademia dei Lincei''}}) в [[Италия]].<ref>{{Cite web| year=2006 | url=http://positivamente.lincei.it/ | title=Benvenuto nel sito dell'Accademia Nazionale dei Lincei | language=Italian | publisher=Accademia Nazionale dei Lincei | accessdate=2007-09-11}}</ref> В други европейски страни са основани национални [[академия|Академии на науките]], като най-старата сред тях са британското кралски научно дружество [[Royal Society]] от 1660<ref>{{Cite web| url=http://www.royalsoc.ac.uk/page.asp?id=2176 | title=Brief history of the Society | publisher=The Royal Society | lang = en |accessdate=2007-09-11}}</ref> и [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] {{lang-fr|Académie des sciences}}) от 1666.<ref>{{Cite web| first=G.G. | last=Meynell | url=http://www.royalsoc.ac.uk/page.asp?id=2176 | title=The French Academy of Sciences, 1666 – 91: A reassessment of the French Académie royale des sciences under Colbert (1666 – 83) and Louvois (1683 – 91) | publisher=Topics in Scientific & Medical History | lang = en |accessdate=2007-09-11}}</ref>. [[БАН|Българската академия на науките]] е основана първоначално като ''Българско книжовно дружество'' (''БКД'') през ([[1869]]) г.
|