Берлин: Разлика между версии

 

== История ==

 

Документиран за пръв път през [[13 век]], Берлин се превръща успешно в столица на [[Кралство Прусия]] (от 1701), [[Германска империя (1871-1918)|Германската Империя]] (1871 – 1918), [[Ваймарската република]] (1919 – 1932) и на [[Третия Райх]] (1933 – 1945).

== География ==

Берлин е разположен в Източна Германия, в предимно [[Блато|блатист район]] в [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]] на около 70 km западно от границата с [[Полша]]. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция [[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]. Градът е с площ от 892 km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45 km, а между най-северна и най-южната – 38 km. Столичният метрополен регион [[Берлин-Бранденбург]] е с обща площ от 5 730 km² и има население от 4 429 ,47 души.

Съвременният [[ландшафт]] на Берлин е оформен под въздействието на [[Ледник|ледниците]], образували се по време на последната [[ледникова епоха]]. До [[18 хилядолетие пр.н.е.]] територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100 m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от [[Варшавско-Берлинска ледена долина|Варшавско-Берлинската ледена долина]] (''Warschau-Berliner-Urstromtal''), която до [[16 хилядолетие пр.н.е.]] е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река [[Шпрее]]. Северозападната част на Берлин е разположена на платото [[Барним]], а югозападните райони на града се намират на платото [[Телто]]. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на [[Нойен (планинско плато)|Нойенското планинско плато]].

 

 

=== Климат ===

{{Климатична таблица

|Заглавие=Климатични данни за Берлин (1971 – 2000)

| class="unsortable" rowspan="13" | [[Файл:Berlin bg.svg|490px|Райони на Берлин]]

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|}

 

== Население ==

Към 31 декември 2014 г. населението на Берлин е 3&nbsp;466&nbsp;164 жители, което е повече от населението на [[Хамбург]] и [[Мюнхен]], взети заедно.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-30" /> Агломерацията Голям Берлин обхваща около 3,7 милиона човека, а столичният метрополен регион [[Берлин-Бранденбург]] има население от над 4,4 милиона жители.

 

 

През [[1900]] г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град. <ref name="История на Мюнхен 154">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=154}}</ref>

С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 г. броят на жителите му стига своя пик с 4,5 милиона. По времето на [[Втората световна война]] населението намалява съществено и оттогава насетне се движи в рамките на 3,1 – 3,5 милиона. След [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143&nbsp;852 души (56&nbsp;028 чужденци), а същевременно 133&nbsp;335 са напуснали столицата (59&nbsp;083 са заминали в чужбина).

 

 

=== Език ===

 

[[Немски език|Немският]] е единствен официален език в Берлин, но в ежедневието се използва местната му форма, която се нарича берлиниш или берлинериш. Берлинското наречие спада към диалектната група Берлин-Бранденбург, която е част от източноцентралните немски говори. Берлиниш се разглежда по-скоро като [[метролект]] (градски говор), отколкото като стандартна диалектна форма, защото реално представлява смесица между различни немски диалектни говори, а не самостоятелно развил се диалект. В метрополния регион се говори бранденбургиш, който е местна разновидност на берлиниш. Благодарение на постоянния приток на хора от другите части на Германия, в берлиниш са навлезли множество специфични думи и изрази, които са разбираеми само за берлинчани. В исторически план притокът на хора от други части на Европа, в частност Франция и Бенелюкс, е позволило в говора да навлязат думи с френски и фламандски произход. В миналото на берлиниша се гледало като на езика на простолюдието, докато образованите немци се стремели да говорят единствено на книжовен немски, защото използването на диалектната форма се считало за „вулгарно“ или „глупаво“. В ГДР негативното отношение към берлинериша се променя до определена степен, което позволява навлизането му и сред високообразованите среди. Поради тази причина берлинският диалект остава особено популярен сред немците, живеещи в източната част на Берлин.

В Берлин има над 600 [[Църква (сграда)|църкви]], 76 [[джамии]], 11 [[Синагога|синагоги]] и 5 [[Будизъм|будистки храма]]. В града са разположени представителствата на десетки хуманистични, атеистични, агностични и натуралистични организации.

 

== Икономика ==

През 2009 г. номиналният БВП на Берлин отбелязва ръст от 1,7%, докато ръстът за страната е –3,5% и се равнява на 90,1 млрд. евро, или около 117 млрд. долара.<ref>http://de.reuters.com/article/topNews/idDEBEE51O0CG20090225</ref> Икономиката на Берлин се доминира от сектора на услугите – около 80% от компаниите извършват дейност в него. През септември 2011 г. безработицата достига 15-годишно дъно – 12,7% при средно равнище на безработицата за Германия 6,6%.<ref>http://www.morgenpost.de/printarchiv/titelseite/article1779972/Arbeitslosigkeit-sinkt-auf-niedrigsten-Stand-seit-20-Jahren.html</ref>

 

== Редовни събития ==

През последните десетилетия Берлин се превръща също така и в централа на световната музикална сцена, като по-специално внимание в града още от края на 80-те се обръща на зараждащата се вълна електронна музика. През 90-те в Берлин са били разположени едни от най-култовите дискотеки в Европа като Tresor, UFO, E-Werk.

 

 

== Наука и образование ==

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студенти в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗ-а.

 

 

== Спорт ==

В Берлин има над 2,000 спортни клуба, в които членуват около 550 000 души. Към 2010 г. градът е дом на 145 [[Футболен отбор|футболни отбора]], от които най-значими са [[Херта БШК Берлин]] в първа дивизия и [[1. ФК Унион Берлин]] във втора дивизия. Други големи спортни отбори са Айсберен Берлин ([[хокей на лед]]), АЛБА Берлин (баскетбол), СКШ Берлин (волейбол мъже), Кьопеникер СК (волейбол жени) и Васерфройнде Шпандау 04 ([[водна топка]]).

 

{{Федерални провинции на Германия}}

{{нормативен контрол}}

[[Категория:Берлин| ]]