Националсоциалистическа германска работническа партия: Разлика между версии

| име = Националсоциалистическа германска работническа партия

| оригинално име = Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei

| bgcolor = brown

| ръководител = [[Адолф Хитлер]] (1921 – 1945)

На 5 януари 1919 г. Дрекслер създава нова политическа партия и предлага тя да бъде наречена ''Германска социалистическа работническа партия'', но Харер се противопоставя на думата "[[социалист]]ическа". Така, че тази дума е премахната и партията е обявена за ''Германска работническа партия'' (Deutsche Arbeiterpartei, ДАП). За да облекчи безпокойството сред потенциалните привърженици на средната класа, Дрекслер разяснява, че за разлика от марксистите, партията подкрепя средната класа и, че нейната социалистическа политика има за цел да осигури социално благосъстояние на германските граждани, считани за част от арийската раса. През 1920 г. партията събира пари, като продава тютюн, наречен "Антисемит".

 

От самото начало ДАП се противопоставя на ненационалистическите политически движения, особено в ляво, включително Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) и Комунистическата партия на Германия (КПГ). Членовете на ДАП се обявяват за борба срещу "[[Болшевики|болшевизма]]" и всеки, който се смята за част или помощник на така нареченото "[[международно еврейство]]". ДАП също така се противопоставя на Версайския договор.{{sfn|Shirer|1991|p=33}} ДАП не се опитва да бъде публично оповестена, а срещите се пазят в тайна, като обществените говорители обсъждат какво мислят за сегашното положение на Германия или пишат за подобни общества в Северна Германия.

 

ДАП е сравнително малка група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, привлича вниманието на германските власти, които стават подозрителни към всяка организация, която изглежда да има подривни тенденции. През юли 1919 г., докато е в Мюнхенската армия, [[Адолф Хитлер]] е назначен за началник на отдел "Образование и пропаганда" в [[Бавария]]. Хитлер е назначен да влияе на други войници и да ги привлече в ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|pp=71–82}} Докато присъства на заседание на партията на 12 септември 1919 г., Хитлер се забърква в разгорещен спор с професор Бауман, който поставя под въпрос стабилността на аргументите му срещу капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от Прусия и да направи нова южногерманска нация с [[Австрия]]. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, "професорът" напуска залата, признавайки недвусмислено поражението си.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} По нареждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединяване към партията и в рамките на една седмица е приет като член на партията{{sfn|Evans|2003|p=170}} под номер 555 (партията започва да брои членствата от 500 нагоре, за да създаде впечатлението, че е много по-голяма партия).{{sfn|Kershaw|2008|pp=75, 76}}{{sfn|Mitcham|1996|p=67}} Сред по-ранните членове на партията са [[Ернст Рьом]] от Окръжното командване VII на армията, [[Дитрих Екарт]], който е наречен духовен баща на националсоциализма<ref name="Blamires2006">{{cite book|author=Blamires, Cyprian P.|title=World Fascism: A Historical Encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=nvD2rZSVau4C&pg=PA185|accessdate=13 March 2013|year=2006|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-940-9|pages=185–}}</ref>, тогава - студент от университета в Мюнхен [[Рудолф Хес]].{{sfn|Shirer|1991|p=43}} Всички по-късно са изтъкнати личности в нацисткия режим.

 

По-късно Хитлер твърди, че е седмия член на партията (всъщност той е бил седмият изпълнителен член на централния комитет на партията). [[Антон Дрекслер]] изготвя писмо до Хитлер през 1940 г., което никога не е изпратено, и което противоречи на по-късните твърдения на Хитлер:

 

На специален партиен конгрес на 29 юли 1921 г. той заменя Дрекслер като председател на партията с гласуване от 533 гласа "За" срещу 1 "против". Комитета е разпуснат и Хитлер получава почти абсолютна власт като лидер на партията. Той ще заема поста до края на живота си. Хитлер скоро придобива титлата Фюрер ("лидер") и след поредица от остри вътрешни конфликти е прието, че партията ще бъде управлявана на ''Führerprinzip'' ("лидерски принцип"). Съгласно този принцип, партията е със силно централизирана структура, която функционира строго отгоре, а Хитлер е на върха като абсолютен лидер на партията. Хитлер гледа на партията като революционна организация, чиято цел е свалянето на Ваймарската република, която той счита за контролирана от социалистите, евреите и "ноемврийските престъпници", които са предали германските войници през 1918 г. СА са основани като партийна милиция през 1921 г. и започват насилствени атаки срещу други партии.

 

За Хитлер двойните цели на партията винаги са германският националистически [[експанзионизъм]] и [[антисемитизъм]]. Тези две цели са разпалени в ума му от вярата му, че външните врагове на Германия - [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Съветския съюз]] - са контролирани от евреите и, че бъдещите германски войни за национално разрастване непременно биха довели до война срещу евреите. За Хитлер и неговите лейтенанти винаги са били доминиращи национални и расови проблеми. Това е символизирано от приемането за партийна емблема на свастиката. В германските националистически кръгове, свастиката е символ на "арийската раса" и символизира замяната на християнския кръст с вярност към националсоциалистическата държава.

 

 

=== Възход (1925–1933) ===

Адолф Хитлер е освободен от затвора на 20 декември 1924 г. На 16 февруари 1925 г. Хитлер убеждава баварските власти да вдигнат забраната на НСДАП и партията официално е възстановена на 26 февруари 1925 г., а Хитлер отново е нейн несъмнен лидер. Новата нацистка партия вече не е паравоенна организация и се отказва от намерението си да вземе властта със сила. Във всеки случай, икономическата и политическата ситуация се стабилизират и екстремисткият подем от 1923 г. избледнява, така че няма никакви перспективи за по-нататъшни революционни настроения. Нацистката партия от 1925 г. е разделена на "Лидерски корпус" (Korps der politischen Leiter), назначен от Хитлер и общото членство (Parteimitglieder). Партията и СА се държат отделно и се подчертава правният аспект на работата на партията. В знак за това, партията започва да приема жени. Членовете на [[СА]] и [[SS]]

(основани през 1925 г. като охрана на Хитлер и известни първоначално като Schutzkommando) трябва да бъдат редовни членове на партията.{{sfn|Weale|2010|pp=26–29}}{{sfn|Koehl|2004|p=34}}

 

 

Заместник-ръководител на партията е [[Рудолф Хес]], но в партията той няма истинска власт. До началото на 1930-те години старшите лидери на партията след Хитлер са [[Хайнрих Химлер]], [[Йозеф Гьобелс]] и [[Херман Гьоринг]]. Под ръководството на Корпуса са регионалните лидери на партията. Само СА има известна автономия. Съставени предимно от безработни работници, много от мъжете от групата са взели насериозно социалистическата реторика на нацистите. По това време, поздравът на Хитлер (взаимстван от италианските фашисти) и поздравът "Хайл Хитлер!" са приети в цялата страна.

 

Изборите от 1930 г. променят германския политически пейзаж чрез отслабване на традиционните националистически партии, ГННП и ДНП, оставяйки нацистите като главна алтернатива на дискредитираните социалдемократи и центристи, чийто лидер Хайнрих Брюнинг оглавява слабо малцинствено правителство. Неспособността на демократичните партии да образуват единен фронт, самоопределената изолация на комунистите и продължаващия упадък на икономиката, са бонус за Хитлер. Сега той се възприема като фактически лидер на опозицията, а даренията се изсипват в касите на нацистката партия. Някои големи бизнесмени, като Фриц Тисен са нацистки поддръжници и даряват щедро{{sfn|Evans|2005|p=372}}, както някои фигури от [[Уолстрийт]], но много други бизнесмени са подозрителни към крайните националистически тенденции на нацистите и предпочитат да подкрепят традиционните консервативни партии.{{sfn|Kershaw|2008|pp=224}}

През 1931 г. и през 1932 г. политическата криза в Германия се задълбочава. През март 1932 г. Хитлер се кандидатира срещу президента [[Паул фон Хинденбург]], като в първия тур печели 30,1%, а на вторият - 36,8% срещу 49% и 53% за Хинденбург. До тогава СА има 400 000 членове и често провокират улични битки със СДП и комунистическите паравоенни части (които също се бият). Парадоксално, въпреки че нацистите са сред основните подбудители на тези сблъсъци, част от призива на Хитлер към деморализираната средна класа е обещанието му да възстанови закона и реда. Ясен антисемитизъм се отразява в официалната нацистка реторика. Германците гласуват за Хитлер, главно заради обещанията си да съживи икономиката (с неуточнени средства), да възстанови германското величие, да отхвърли Версайския договор и да спаси Германия от комунизма. На 24 април 1932 г. изборите в Прусия за Ландтаг носят до 36,3% от гласовете и 162 места за НСДАП.

 

 

=== Консолидация (1933) ===

В "Моята борба", Хитлер директно атакува както леви, така и десни политики в Германия. Повечето учени обаче, определят нацизма на практика като крайнодясна форма на политика. Когато е попитан в интервю през 1934 г. дали нацистите са "буржоазни десни", както твърдят противниците им, Хитлер отговаря, че нацизмът не е бил изключително за никоя класа и посочва, че не предпочита нито левия, нито десния, но запазва "чистите" елементи от двата "лагера", като посочва: "От лагера на буржоазната традиция се изисква национална решителност, а от материализма на марксистката догма, живия и творчески социализъм".

 

== Политическа програма ==

{{Основна|25-те точки}}

 

За [[Адолф Хитлер]] тези точки са фундаментални и не подлежат на промяна. Те са потвърдени и утвърдени наново след вътрешнопартийната конфронтация с привържениците на [[Грегор Щрасер]] през 1926 г. в [[Бамберг]] и остават неизменна партийна програма до края на [[Третия Райх]] (според някои изследователи обаче рядко партийна практика).

 

=== Общо членство ===

Общото членство в нацистката партия се състои главно от градските и селските долни средни класове. 7% принадлежат към горната класа, 7% са селяни, 35% са индустриални работници и 51% са това, което може да се определи като средна класа. В началото на 1933 г., точно преди назначаването на Адолф Хитлер за [[канцлер]], партията дава недостатъчно представителство на "работниците", които съставляват 29,7% от членството, и 46,3% от германското общество. Тези членове са свързани с местни клонове на партията, които през 1928 г. са 1378 в цялата страна. През 1932 г. броят им нараства до 11 845, което отразява ръста на партията през този период.

 

 

=== Звания и отличия през 1939 г. ===

(1) Unanwärter <br />

(2) Anwärter <br />

(9) Oberbereitschaftsleiter <br />

(10) Hauptbereitschaftsleiter]]

(12) Obereinsatzleiter <br />

(13) Haupteinsatzleiter <br />

(18) Oberabschnittsleiter <br />

(19) Hauptabschnittsleiter]]

(21) Oberbereichsleiter <br />

(22) Hauptbereichsleiter <br />