Разлика между версии на „Защитен режим“

м
-и век ---> век ; козметични промени
м (Унифициране на заглавия на раздел Вижте също)
м (-и век ---> век ; козметични промени)
Защитеният режим е въведен за пръв път в 16-битовия процесор [[80286]] на [[Intel]]. Въпреки че 80286 има апаратна защита на паметта, той наследява малкото адресно пространство на своя предшественик [[Intel 8086]] и в резултат 16-битовият защитен режим не получава широко разпространение (дори се стига до това, че в следващите процесори от семейството x86 няма обратна съвместимост със 16-битовия защитен режим на 286).
 
През 1985 г. Intel пуска на пазара първия 32-битов x86 процесор [[80386]], който поддържа 32-битовия защитен режим. Към средата на 90-те години на 20 век [[Microsoft]] започва да използва предимно 32-битов код в своите операционни системи и от този момент нататък 32-битовият защитен режим става основен режим на работа на x86 процесорите.
 
В наши дни (2006) все още над 95% от софтуера за x86 процесори работи в 32-битовия защитен режим, но вече започнаха да се появяват операционни системи и приложни програми, които работят в новия 64-битов защитен режим, въведен от [[AMD]] под името [[long mode]].
=== Методи за адресиране ===
 
При защитения режим физическият адрес се формира по по-сложен начин в сравнение с [[Real_modeReal mode#.D0.9C.D0.B5.D1.82.D0.BE.D0.B4.D0.B8_B8 .D0.B7.D0.B0_B0 .D0.B0.D0.B4.D1.80.D0.B5.D1.81.D0.B8.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5|реалния режим]]. От самата инструкция се определя т.нар. ''ефективен адрес'', който се преобразува в ''линеен адрес'' чрез механизма за [[сегментиране на паметта]]. Ако не е включен механизма за [[странициране на паметта]], то линейният адрес съвпада с физическия, но ако механизмът за странициране е включен, той преобразува линейния адрес в съответния ''физически адрес''.
 
==== Формиране на адресите ====
 
* [[Real mode|Real mode (реален режим)]]
* [[X86|x86]]
 
== Външни препратки ==