Уикипедия

Блус: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове
м век; козметични промени
Ред 17:
'''Блусът''' е вокална и инструментална [[музикална форма]] и [[музикален жанр]], възникнал на основата на [[спиричуъл]]ите и [[африканската народна музика|афроамериканската народна музика]] на [[негри]]те, живеещи предимно в [[Дълбок юг|Дълбокия юг]]. Текстовете са изградени от прости рими и [[балада|балади]]. Блусът е основан на блус форми, но притежава и други характеристики като специфичните текстове, бас линията и инструментите. Блусът оказва силно влияние върху развитието на по-късната западна [[популярна музика]], като става основа на жанрове като [[джаз]], [[рок]], [[хип-хоп]] и други.
 
Блусът може да се раздели на няколко поджанра вариращи между кънтри и градски блус, които са повече или по-малко популярни през различни периоди на 20-ти век. Най-известни са [[делта блус]], [[Пидмонт блус]], [[джъмп блус]]а и [[Чикагски блус|чикагския блус]]. По време на [[Втора Световна Война|Втората Световна Война]] започва прехода от акустичен към електрически блус и все по-силното откриване на блуса към по-широка публика. През 60-те и 70-те се появява хибридна форма наречена [[блус рок]].
 
== Етимология ==
Фразата „the blues“ (блус) идва от израза ''the blue devils'' (буквално сините дяволи), който означава духове на [[тъга]] и [[депресия]]. Едно от най-ранните срещания на фразата е в едноактния фарс на [[Джордж Колман]] „Blue Devils“ (1798). По-късно през 19-ти век фразата се използва като [[евфемизъм]] за [[делириум тременс]] и [[полиция]] и може често да се прочете в писмата на войниците, участвали в гражданската война по това време.
 
Употребата за първи път на тази фраза в музиката не се знае със сигурност, но за рождена дата се счита [[1912]] година, когато песента на [[Харт Уанд]] „Далас Блус“ става първата блусова композиция със запазени права. <ref>Davis, Francis. ''The History of the Blues''. New York: Hyperion, 1995.</ref><ref>Eric Partridge, ''A Dictionary of Slang and Unconventional English'', 2002, Routledge (UK), ISBN 0-415-29189-5</ref> В текстове на песни думата блус се използва за да опише чувство на тъга, меланхолия и депресия.<ref>Tony Bolden, ''Afro-Blue: Improvisations in African American Poetry and Culture'', 2004, [[University of Illinois Press]], ISBN 0-252-02874-0</ref>
 
== Текстове ==
Текстовете на ранните блус стихове често съдържат една фраза повторена четири пъти, като в началото на 20-ти век тази структура става стандартна – тъй наречения ААВ модел, състоящ се от фраза пята през първите четири такта, повтаря се през следващите четири и следва по-дълга фраза в последните тактове. Две от първите издадени блус песни „[[Dallas Blues]]“ ([[1912]]) и „[[St. Louis Blues]]“ ([[1914]]) са 12-тактови с ААВ структура. [[Уилям Хенди]] пише, че е възприел този подход, за да избегне монотонността на фрази повтаряни три пъти. Текстовете често са изпяти по начин наподобяващ ритмичния говор. Ранния блус често приема формата на тъжна история – певеца или певицата разказва за „личните си неволи в свят от жестока действителност: загубена любов, жестокостта на полицията, подтисничеството на белите и тежките времена“.
 
Често се пее за проблемите на афро-американското общество. Например [[Слепия Лемон Джеферсън]] разказва за голямото наводнение в [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] през [[1927]] г. в своята „Rising High Water Blues“ (1927):
Ред 50:
== История ==
=== Корени ===
Първата издадена блус песен е „[[Dallas Blues]]“ на [[Харт Уанд]] ([[1912]]); по-късно същата година излиза и „[[Memphis Blues]]“ на [[Уили Хенди]]. Първия запис осъществен от афро-американец е интерпретацията на [[Мами Смит]] на „Crazy Blues“ (оригинала е на [[Пери Брадфорд]]). Все пак корените на блуса датират от няколко десетилетия по-рано, някъде около [[1890]] г. Те са много слабо документирана поради расовата дискриминация в американското общество, включително и академичните среди и поради ниската грамотност на селската афро-американска общност по това време. Хрониките започват да говорят за блус в южен [[Тексас]] и [[Дълбок юг|Дълбокия юг]] в зората на 20-ти век. В частност Чарлс Пийбоди споменава за блус музика в [[Кларксдейл]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]], а Гейт Томас съобщава за подобни песни в южен Тексас около [[1901]]-[[1902|02]] г. Тези наблюдения съвпадат повече или по-малко със спомените на [[Дели Рол Мортън]], който заявява, че чул блус за първи път в [[Ню Орлиънс]] през 1902 г.; [[Ма Райни]] – също, в [[Мисури]] същата година; през следващата година в Тътвилър, Мисисипи е първият сблъсък на Уили Хенди с тази музика.
 
Първото сериозно проучване в тази област е на Хауърд Одъм, който публикува голяма антология от народни песни от окръзите [[Лафайет (окръг, Мисисипи)|Лафайет]], Мисисипи и [[Нютън (окръг, Мисисипи)|Нютън]], [[Джорджия]] между [[1905]] и [[1908]]. Първите записи не са с търговска цел и се наричат прото блус. Те са направени от [[Пол Оливър]] в Одъм в началото на 20-ти век за изследователски цели. Всички те са изгубени. Други записи, които са запазени са направени през [[1924]] г., от [[Лорънс Гелет]]. От по-късно датират записите на [[Робърт Гордън]], който става председател на Архива на американските народни песни в [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]]. След това Библиотеката е поета от [[Джон Ломакс]]. През 30-те заедно със сина си Алан, Ломакс записва много блусове с нетърговска цел, с които показват голямото разнообразие от прото блус стилове, като например [[полски викачи|полските викачи]] и [[викачи]]те. Има блус запис и от преди 20-те на артисти като [[Лед Бели]] и [[Хенри Томас]], като и двамата свирят хармоничен блус. Всички теи записи свидетелстват за съществуването на много и различни структури от 12-, 8- и 16-тактовите.
 
Социалните и икономическите фактори за възникването на блуса не са напълно известни. Едни от първите прояви на блуса, често са отнасяни към периода на Акта за еманципацията от [[1863]], между [[1870]] и [[1900]] – период, в който силно са застъпени идеите на [[аболиционизъм]]а и по-късно при обособяването на места, където „черните“ се събират да слушат музика, да танцуват и залагат след работа (т. нар. ''juke joint''). Този период съвпада с преминаването от робство към (повече или по-малко) наемен труд, по-малка земеделска продукция и разрастването на железопътната мрежа в южните щати. Има учени, които обясняват развитието на блуса в началото на 20-ти век с изместване на фокуса от груповите изяви към индивидуалния стил. Аргументират се с това, че развитието на блуса се асоциира с придобитата свобода. Според Лорънс Ливайн „има пряка връзка между националната идеология на подчертаване на индивидуалността, популярността на учението на [[Букър Вашингтон]] и възхода на блуса“. Според Ливайн „психологически, социално и икономически афро-американците са се приспособили по начин, който е бил невъзможен по време на робството и не е изненадващо, че светската им музика отразява това, както в по-малка степен и религиозната“.
 
Малко са общите характеристики за цялата блус музика, тъй като жанра се оформя чрез особеностите на индивидуалното изпълнение. Въпреки това има някои характерни черти, оформили се много преди появата на съвременния блус. Текстовете в стил „въпроси и отговори“ са типична форма на ранна блус музика; те са „функционален израз... оформен без акомпанимент или съзвучие и необвързан от формалността на някоя конкретна музикална структура“. Форма на този ранен блус са песните на викачите и [[полски викачи|полските викачи]], които впоследствие прерастват в „прости солови песни, наситени с емоционално съдържание“.
 
Блусът се развива от акапелни вокали изпълнения на роби от [[Западна Африка]] (в днешно време [[Мали]], [[Сенегал]], [[Гамбия]] и [[Гана]]) в изключително разнообразни стилове и поджанрове с регионални вариации в различните части на САЩ. Въпреки че блусът, такъв какъвто го познаваме, може да бъде наблюдаван в европейска [[музикална хармония|хармонична]] структура, а също така и в африканската форма на „въпроси и отговори“, трансформирани чрез взаймодействи на глас и китара, самата блус форма почти не прилича на мелодичния стил характерен за [[гриот]]ите в Западна Африка. Никоя конкретна музикална форма не може да бъде определена като единствен предшественик на блуса. Въпреки това много от елементите му, като например формата „въпроси и отговори“ и блус нотите, могат да бъдат видени в африканската музика. [[Блус ноти]]те имат африкански произход засвидетелстван от английския композитор [[Самуел Колридж-Тейлър]] в неговата „Черна любовна песен“ от „Африканска сюита за пиано“ ([[1898]]), която съдържа блус акорди. Дидли боуът (домашно направен еднострунен инструмент в някои части на американския юг в началото на 20-ти век) и [[банджо]]то са развити форми на африкански инструменти, които може би са помогнали при преминаването от ранната африканска техника към ранните блус инструментали. Банджото изглежда е донесено от занадноафриканската музика. То много наподобява инструменти, които гриотите наричали [[ксалам]] и [[аконтинг]]. Все пак, когато през 20-те години започват записите на блус употребата на банджото е силно ограничена и то се използва от единици като [[Чарли Джаксън]] и [[Гус Кенън]].
 
Блус музиката възприема и елементи от танцово-музикални представления и спиричуълите, включително инструменталния и хармоничния акомпанимент. Стилът е и близо до [[рагтайм]]а, който набира сили по същото време, въпреки че блусът запазва повече „оригиналните мелодични модели на африканската музика“.
 
Музикалните форми и стилове известни днес като „блус“ или модерна „[[кънтри]] музика“ възникват в едни и същи региони на южните части на САЩ през 19-ти век. Блус и кънтри записи могат да се намерят още от 20-те години, когато звукозаписната индустрия създава и развива [[маркетинг]]ови категории наречени „расова музика“ и „народна музика“ с цел да продават музика съответно от черни на черни и от бели на бели. По това време няма голямо различие между блус и кънтри освен етническата принадлежност на изпълнителите, а понякога и това липсва. Въпреки че сега музиколозите дефинират „блус“ в границите на определени музикални структури, акорди и текстове произлизащи от Западна Африка, първоначалната публика възприема музиката в много по-общ (неконкретен) вид – това е музиката на селския юг и по-точно на делтата на Мисисипи. Черни и бели изпълнители споделят един и същи репертоар и мислят за себе си по-скоро като за музиканти-скиталци (т.нар ''songster''), отколкото за блус музиканти. Схващането за „блус“ като отделен жанр се появява по време на миграцията от селските райони към градовете през 20-те години и едновременно с това развиването на звукозаписната индустрия. „Блус“ става дума, с която се означава запис предназначен за продажба на черни.
 
Корените на блуса са тясно свързани и с религиозната музика на афро-американското общество. Произхода на [[спиричуъл]]а датира много по-отдавана от този на блуса – някъде около средата на 18-ти век, в периода на [[Християнство|християнизацията]] на робите и те започват да пеят християнските химни и по-конкретно тези на [[Исак Уатс]], които били много популярни. Преди блуса да получи официалната си дефиниция под формата на определени прогресии той се определял като светската половина на спиричуълите. Това е нисшата музика на черните селяни. В зависимост от това към коя религиозна общност принадлежал даден изпълнител се считало за различно неправилно да изпълняваш тази подла мзуика – блусът бил дяволска музика. Затова музикантите били разделени на две групи: госпел и блус певци, китарни проповедници и сонгстъри. Въпреки това по това време започнали записите на черната селска музика (20-те години) и били записани и двата вида поради сходните им техники: „въпроси и отговори“, блус ноти, [[слайд китара]] и др. Все пак госпел музиката се отличава по музикалните си форми свързани с християнските химни и затова е по-малко забелязвана от светския си опонент блуса.
 
=== Предвоенния блус ===
[[FileФайл:Bessie Smith (1936) by Carl Van Vechten.jpg|мини|[[Беси Смит]], една от ранните блус певици]]
Американската издателска индустрия е публикувала голям брой [[партитура|партитури]] за [[рагтайм]]. До [[1912]] партитурната индустрия е публикувала три популярни подобни на блус композиции в изпълнение на [[Tin Pan Alley]], които възприемат някои блус елементи: „Baby Seals' Blues“ на „Baby“ F. Seals (аранжимент – [[Арти Матюс]]), „Dallas Blues“ на [[Харт Уанд]] и „[[The Memphis Blues]]“ на [[Улям Хенди]].
 
Ред 76:
С разрастването на музикалната индустрия кънтри изпълнители като [[Бо Картър]], [[Джими Роджърс]], [[Слепия Лемон Джеферсън]], [[Лони Джонсън]], [[Тампа Ред]] и [[Слепия Блейк]] стават все по-популярни сред афро-американското общество. През [[1923]] г., родения в [[Кентъки]] [[Силвестър Уивъ]]р става първият който записва [[слайд китара]], при която прагчетата на китарата се натискат с острие на нож или гърлото на бутилка. Слайд китарата става важна част от [[делта блус]]а. Първите блус записи от 20-те години се категоризират като традиционен, сеслки [[кънтри блус]] и по-изтънчения градски блус.
 
Кънтри блус изпълнителите често импросвизират без акомпанимент или само с [[банджо]] или китара. Регионалните стилове на кънтри блуса варират значително в началото на 20-ти век. [[Делта блус]]а е различен със пламенните си вокали, придружавани от слайд китара. Малко записвания [[Робърт Джонсън]] комбинира елементи от градския и селския блус. Като добавка към Джонсън, в този стил се изявяват влиятелни изпълнители като по-ранните [[Чарли Патън]] и [[Сон Хаус]]. Певци като [[Слепия Уили Мактейл]] и [[Фултън Алан]] се подвизават в традициите на югоизточния „деликатен и лиричен“ [[Пидмонт блус]], който използва усложнена китарна техника на свирене с пръсти, основана на рагтайма. [[Джорджия]] също има своя блус традиция представлявана от [[Кърли Уивър]], [[Тампа Ред]], [[Барбекю Боб Хикс]], [[Джеймс Кокомо Арнолд]] и др.
 
Бързия [[Мемфиски блус]] резвит в началото на 20-те и 30-те близо до [[Мемфис]], [[Тенеси]] е повлиян от джук групи като [[Memphis Jug Band]] и [[Gus Cannon's Jug Stompers]]. Изпълнители като [[Франк Стоукс]], [[Спящия Джон Естейст]], [[Робърт Уилкинс]], [[Джо Маккой]], [[Кейси Били Уелдън]] и [[Мемфис Мини]] използват разнообразни нетипични инструменти като [[уошборд]], [[цигулка]], [[казу]] и [[мандолина]]. Мемфис Мини е известна с виртуозната си китара. Пианиста [[Мемфис Слим]] започва кариерата си в Мемфис, но отличителния му стил е по-мек и има [[суинг (музикален стил)|суинг]] елементи. Много от музикантите започнали кариерата си в Мемфис се местят в [[Чикаго]] в края на 30-те и началото на 40-те и стават част от градския блус, който смесва кънтри блус с [[електрически блус]].
Ред 103:
 
=== 60-те и 70-те години ===
В началото на 60-те жанрове повлияни от [[афро-американска музика|афро-американската музика]] като [[рок енд рол]] и [[соул]] са част от преобладаващата популярна музика. Белите изпълнители представят афро-американската музика на нова публика в САЩ и в чужбина. Въпреки това блус вълната, която извежда на преден план музиканти като Мъди Уотърс затихва. Блусмени като [[Големия Бил Бронзи]] и Уили Диксън започват да търсят нови пазари в [[Европа]]. [[Дик Уотърман]] и блус фестивалите, които той организира в Европа играят важна роля в популяризирането на блуса зад граница. Във [[Великобритания]] групи емулират блус легенди от САЩ. Така британските [[блус рок]] групи повлияват много върху музиката от 60-те години. [[FileФайл:B. B. King.jpg|мини|[[Би Би Кинг]] – единия от „Тримата крале на блуса“]]
 
Изпълнители като Джон Лий Хукър и Мъди Уотърс продължават да свирят пред ентусиазирана публика, да вдъхновяват нов музиканти потопени в традиционния блус, като например [[Taj Mahal]]. Хукър добавя в звученето си с рок елементи и свири с млади бели музиканти и така създава стил, който може да бъде чут в албума от [[1971]] „[[Endless Boogie]]“.
Ред 134:
Корените на [[Р&Б]] музиката може да се проследят до [[спиричуъл]]ите и блуса. В музикално отношение спиричуълите са потомък на хоровите традиции на [[Нова Англия]] и в частност на химните на [[Исак Уатц]], смесени с африкански ритми и формата „въпроси и отговори“. Спиричуълите и религиозните песнопения на афро-американската общност са много по-добре докумнтирани от колкото „низкия“ блус. Техниката на пеене на спиричуъли се развила, защото афро-американските общхности се събирали за обща молитва или поклонения, които били наричани „лагерни срещи“.
 
Ранните кънтри блусмени като [[Скип Джеймс]], [[Чарли Патън]] и [[Том Дорси]] свирят кънтри и градски блус и са повлияние от спиричуъла. Дорси популяризира [[госпъл]] музиката. Тя се развива през 30-те години на 20-ти век благодарение на [[Golden Gate Quartet]]. През 50-те [[Сам Кук]], [[Рей Чарлс]] и [[Джеймс Браун]] използват госпъл и блус елементи и дават началото на [[соул]] музиката. През 60-те и 70-те госпълът и блуса се сливат в [[соул блус]]. [[Фънк]] музиката на 70-те е повлияна от соула, а на фънка може да се гледа като на предшественик на [[хип-хоп]] музиката и съвременния Р&Б.
 
Преди Втората Световна Война границата между блуса и джаза не е ясно изразена. Обикновено джаза е имал хармонични структури произтичащи от [[брас група|брас групи]], докато блуса е в 12-тактовата си форма. Въпреки това [[джъмп блус]]а от 40-те смесва двата стила. След ВСВ блуса има съществено значение за джаза. [[Бибоп]] класики като „Now's the Time“ на [[Чарли Паркър]] използват блус форма с пентатонична скала и блус ноти. Бибопа е преломен момент в развитието на джаза от популярен стил музика за танцуване в "не толкова достъпна „музка за музиканти“. Публиката на блус и джаз сцената се разделяи границата между двата стила става по явна. Песни, които все пак съчетават двата стила се определят като под-жанра [[джаз блус]].
Ред 143:
 
== Влияние върху популярната култура ==
Също като джаза, рокендрола, [[хеви метъл]]а, хип-хопа, регето, кънтри и поп музиката блусът е обвиняван в това, че е „дяволска музика“ и подбужда към насилие и низко поведение. В началото на 20-ти век блуса е считан за непочтен, особено през 20-те години, когато към почитателите му се присъединяват и белите. В началото на 20-ти век [[Уилям Хенди]] е първия, който популяризира повлияната от блуса музика сред белите американци.
 
По време на възраждането на блуса през 60-те и 70-те, акустични блус музиканти като [[Тадж Махал (музикант)|Тадж Махал]] и легендарния тексаски блусмен [[Лайтнинг Хопкинс]] пишат и изпълняват музика, която е включена в популярния и одобрен от критиката филм „[[Sounder]]“ ([[1972]]). Филма донася на Махал номинации за [[Грами за най-добра филмова музика]] и [[БАФТА]]. Почти 30 години по-късно Махал пише музиката и и свири на [[банджо]] в „[[Songcatcher]]“ ([[2001]]), който разказва за запазването на коренната музика в Апалачите.
 
Вероятно най-очевидния пример за блус музика в края на 20-ти век в през [[1980]] г., когато [[Дан Акройд]] и [[Джон Ландис]] създават „[[Блус Брадърс]]“. Във филма участват много от живите легенди на ритъм енд блуса като например [[Рей Чарлс]], [[Джеймс Браун]], [[Каб Калоуей]], [[Арета Франклин]] и [[Джон Лий Хукър]]. Формираната [[група под същото име|The Blues Brothers]] прави успешно турне. През [[1998]] г., излиза продължението „[[Блус Брадърс 2000]]“, което въпреки че няма същия успех включва [[Б.Б. Кинг]], [[Бо Дидли]], [[Ерика Баду]], [[Ерик Клептън]], [[Стив Уинууд]], [[Чарли Мъсълуайт]], [[Джими Вон]], [[Blues Traveler]], [[Джеф Бакстър]].
 
[[FileФайл:Kamen Katsata.jpg|мини|Камен Кацата на фестивала „[[Фестивал Цвете за Гошо|Цвете за Гошо]] 2011“ в памет на Георги Минчев.]]
 
През [[2003]] г., [[Мартин Скорсезе]] полага големи усилия да популяризира блуса. Той моли няколко различни режисьора като [[Клинт Истууд]] и [[Вим Вендерс]] да участват в серия документални филми наречени „[[Блусът]]“. Скорсезе помага и за издаването на компилации на големи блус музиканти в серия дискове с високо качество. Блус китариста и певец [[Кеб Мо]] изпълнява блус вариант на „America the Beautiful“ през [[2006]] г., като завършек на последния епизод на сериала „Западното крило“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Блус“.