Боза: Разлика между версии

{{друго значение|питието|градчето в Сардиния|Боза (Италия)}}[[FileФайл:Bg.Boza.3.JPG|thumbмини|220px|Боза]]

'''Боза̀таБоза̀та''' ({{lang-ba|буҙа}}, {{lang-kk|боза}}, {{lang-tt|боза}}, {{lang-uz|бўза}}, {{lang-sq|boza}}, {{lang-sr|боза}}, {{lang-ro|Bragă}}, {{lang-tr|boza}}) е неферментирало или слабо ферментирало питие, приготвено чрез изваряване на каша от зърнени храни, последващо пасиране (за отстраняване на триците), разреждане с вода и подслаждане със захар. Освен вкусово бозата има и хранително значение, тъй като съдържа доста въглехидрати (10-17%), [[белтъчини]], минерални соли, [[витамини]] от комплекса В и др. Според използваните суровини бозата бива обикновена — произведена от [[ръж]] или [[пшеница]] и смесена — от просо и ръж (пшеница) в съотношение 50:50. Напоследък в България се произвежда и какаова - смесена боза, произведена с добавка на какао на прах. Доброкачествената боза трябва да представлява еднородна колоидална суспензия без признаци на утаяване и избистряне. Веднага след производството бозата е неферментирала и трябва да съдържа минимум 10% захар (какаовата-14,5%). Вследствие бозата може слабо да ферментира и да се газира. Намиращата се в търговската мрежа боза трябва да съдържа минимум 8,3% захар (какаовата-13,5%) и да бъде с алкохолно съдържание максимум 0,5%. Бозата се изнася за продажба, опакована в гюмове или в широкогърлени бутилки, затворени с пластмасови или картонени запушалки. През зимния период трайността на бозата е до 48 часа, а през летния (от 1 май до 10 октомври) — до 24 часа. През този период не се допуска продажбата на боза, без тя да бъде охладена.

[[ImageФайл:Boza bg.jpg|thumbмини|150px|Чаша с боза]]

* [[захар]] – 2 ч.ч.

[[FileФайл:Radomir-Bozadjia.JPG|thumbмини|200п|Паметник на бозаджията, град [[Радомир]]]]

Известно е че, напитки от ферментирало брашно от зърнени култури (обикновено [[просо]]) са правени от [[Месопотамия|месопотамците]] и [[анатолия|анадолците]] още преди 9-ти век пр.Хр. [[Ксенофонт]], споменава през 4-ти век преди новата ера, как местните запазвали и охлаждали заготовката в глинени саксии, които са били погребвани <ref>"Science against microbial pathogens: communicating current research and technological advances : Bacteriocin producing lactic acid bacteria isolated from Boza, a traditional fermented beverage from Balkan Peninsula – from isolation to application" by Jean Guy LeBlanc and Svetoslav Dimitrov Todorov, 2011, link: http://www.formatex.info/microbiology3/book/1311-1320.pdf</ref>. Ферментирало (в земя) питие от просо подобно на боза се споменава в [[Акадска империя|акадски]] и [[шумер]]ски текстове; напитката се казвала, съответно ''арсикку'' и ''ар-зиг''<ref>страница 20 от Hungarian-Mesopotamian dictionary by prof. Alfred Toth, Mikes international, 2007 http://www.federatio.org/mi_bibl/AlfredToth_Mesopotamian.pdf</ref>. Чак след 10-ти век, напитката започва да се нарича боза и става популярно питие сред централно тюркските народи от Азия. По-късно се е разпространява към Кавказ и Балканите. Радва се на своя златен век с разцвета на [[Османска империя|Османската империя]] и правенето на боза се превръща в една от популярните професии в градовете тогава.

До 16-ти век, боза се пие свободно навсякъде, но привичката да се пие т.нар Тартар боза поръсена с опиум довежда гнева на властите и тя е забранена от султан [[Селим II]] (1566-1574). В мемоарите му Тартар бозата е описана като безалкохолно сладко питие с млечно бял цвят правена в по-голямата си част от майстори с албански произход.

През 17-ти век, султан [[Мехмед IV]] (1648-1687) забранява алкохолните напитки, в които той категоризира и бозата. По-киселата боза съдържа около 1% алкохол. Вследствие на това се закрити всички бозаджийници. Този забрана е налагана и отменяна няколко пъти през цялата история на империята.

През 19-ти век, сладката и безалкохолна боза става предпочитана в Османският двор, а киселата и алкохолна боза бързо изчезва.