Разлика между версии на „Будизъм“

15 байта изтрити ,  преди 1 година
м
век
м (век; козметични промени)
м (век)
{{Основна|Гаутама Буда}}
[[Файл:Le grand départ.jpg|мини|ляво|Реликва изобразяваща Гаутама да напуска дома си. Великото заминаване, ок. 1 – 2 век. [[Музей Гиме|Музей на източните изкуства „Гиме“]], Париж]]
Този разказ е заимстван от биографията ''[[Ниданакатха]]'' на сектата [[Теравада]] в Шри Ланка, която се приписва на [[Будагхоша]] през 5-ти век.<ref> Swearer, Donald. Becoming the Buddha. 2004. p. 177</ref> По-ранните биографии като ''[[Будачарита]]'', ''[[Локатарава]]дин [[Махавасту]]'' и ''[[Махаяна]] / [[Сарвистивада]] [[Лалитавистара]]сутра'' дават различни сведения. Учените се колебаят да направят неквалифицирани твърдения за историческите факти от живота на Буда. Повечето приемат, че той живее, преподава и основава монашески ред, но приемат в непълно съгласие всички данни, съдържащи се в своите биографии.<ref>Macmillan Encyclopedia of Buddhism Vol. 1, p. 352</ref> <ref>Lopez (1995). Buddhism in Practice. Princeton University Press. p. 16. ISBN 0-691-04442-2.</ref>[[Файл:Bodhitree.jpg|мини|upright=.65|Ваджрашила, където Гаутама сяда под едно дърво и става просветлен. [[Махабодхи|Бод Гая]], [[Индия]], 2011]]
 
Според автора Майкъл Каритър, докато съществуват основателни причини за съмнение в традиционната източници ", основните моменти от живота на Буда трябва да се приемат за верни: раждане, зрялост, себеотрицание, търсене, пробуждане и освобождение, учение и смърт".<ref>Carrithers, Michael. „The Buddha“, in the Oxford University paperback Founders of Faith, 1986, p. 10.</ref> Докато пише биографията на Буда, Карен Армстронг отбелязва, че "очевидно е трудно да се напише биографията на Буда, която отговаря на съвременните критерии, защото ние имаме много малко информация, която може да се считаме че е е в унисон с историята... [но] можем да бъдем основателно уверени, че Сидхата Гаутама наистина е съществувал и че учениците му са съхранили колкото са могли спомена за живота му и неговото учение ".<ref>Armstrong, Karen (September 28, 2004). Buddha. Penguin Press. p. xii. ISBN 0-14-303436-7.</ref>
 
Данните от най-ранните писмени тесктове показват, че [[Гаутама Буда|Сидхарта Гаутама]] е роден в една общност, която е по периферията, както географски, така и в културно отношение на Североизточния Индийски Субконтинент през 5-ти век пр. Хр. <ref> Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 49.</ref> Това е малка [[република]], в която в случая баща му е бил избран за вожд или това е била една [[олигархия]], като в този случай баща му е бил един олигарх. <ref> Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 49.</ref>
 
Според писанията Теравада [[Трипитака]] (от пали, което означава „три кошници“), Гаутама е роден в [[Лумбини]] в днешен Непал, около 563 г.пр.н.е. и е израснал в [[Кипалавасту]].<ref>UNESCO, [http://whc.unesco.org/en/list/666 Lumbini is the birthplace of the Lord Buddha], Gethin Foundations, p. 19, which states that in the mid-3rd century BCE the Emperor Ashoka determined that Lumbini was Gautama's birthplace and thus installed a pillar there with the inscription: "... this is where the Buddha, sage of the Śākyas (Śākyamuni), was born."</ref><ref>For instance, Gethin Foundations, p. 14, states: „The earliest Buddhist sources state that the future Buddha was born Siddhārtha Gautama (Pali Siddhattha Gotama), the son of a local chieftain—a rājan—in Kapilavastu (Pali Kapilavatthu) what is now the Indian–Nepalese border.“ However, Professor Gombrich (Theravāda Buddhism, p. 1) and the old but specialized study by Edward Thomas, The Life of the Buddha, ascribe the name Siattha/fitta to later sources.</ref>
В исторически план, корените на будизма произлизат в религиозната мисъл на древна Индия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е.<ref> Gethin, Sayings of the Buddha, Oxford University Press, 2008, p. xv</ref> Това е период на социални и религиозни сътресения, тъй като е имало огромно недоволство, заради жертвоприношенията и ритуалите на [[Ведически индуизъм|ведическия браманизъм]].<ref>Encyclopædia Britannica Online. Buddhism: The foundations of Buddhism: The cultural context. Retrieved 19-07-2009.</ref> Той бива поставен под съмнение от редица нови аскетични религиозни и философски групи и учения, които прекъснали връзката си с браминската традиция и отхвърлели авторитета на [[Веди]]те и [[брахман]]ите.<ref>Encyclopædia Britannica Online. Hinduism: History of Hinduism: The Vedic period (2nd millennium – 7th century BCE); Challenges to Brahmanism (6th – 2nd century BCE); Early Hinduism (2nd century BCE – 4th century CE). Retrieved 19-07-2009.</ref><ref>Warder, A.K. 2000. Indian Buddhism. P.32</ref> Тези групи, чиито членове са познати като [[Шрамана|шрамани]] са продължение на неведическа нишка на индийската религиозна мисъл, която е самостоятелна от индо-арийския брахманизъм.<ref>Y. Masih (2000) In : A Comparative Study of Religions, Motilal Banarsidass Publ : Delhi, ISBN 81-208-0815-0 Page 18. „There is no evidence to show that Jainism and Buddhism ever subscribed to vedic sacrifices, vedic deities or caste. They are parallel or native religions of India and have contributed to much to the growth of even classical Hinduism of the present times.“</ref><ref>S. Cromwell Crawford, review of L. M. Joshi, Brahmanism, Buddhism and Hinduism, Philosophy East and West (1972): „Alongside Brahmanism was the non-Aryan Shramanic culture with its roots going back to prehistoric times.“</ref> Учените имат всички основания да считат, че понятия като самсара, карма (в смисъл на влиянието на морала на прераждане) и [[мокша]] произхождат от духовните вярвания на шраманите, които по-късно се възприемат и в [[Ведически индуизъм|браминския]] индуизъм.<ref>"This confirms that the doctrine of transmigration is non-aryan and was accepted by non-vedics like Ajivikism, Jainism and Buddhism. The Indo-aryans have borrowed the theory of re-birth after coming in contact with the aboriginal inhabitants of India. Certainly Jainism and non-vedics [..] accepted the doctrine of rebirth as supreme postulate or article of faith." Masih, page 37.</ref><ref>Karel Werner, The Longhaired Sage in The Yogi and the Mystic. Karel Werner, ed., Curzon Press, 1989, page 34. „Rahurkar speaks of them as belonging to two distinct 'cultural strands' ... Wayman also found evidence for two distinct approaches to the spiritual dimension in ancient India and calls them the traditions of 'truth and silence.' He traces them particularly in the older Upanishads, in early Buddhism, and in some later literature.“</ref><ref>Gavin D. Flood (1996), An Introduction to Hinduism, Cambridge University – Press : UK ISBN 0-521-43878-0 – „The origin and doctrine of Karma and Samsara are obscure. These concepts were certainly circulating amongst sramanas, and Jainism and Buddhism developed specific and sophisticated ideas about the process of transmigration. It is very possible that the karmas and reincarnation entered the mainstream brahaminical thought from the sramana or the renouncer traditions.“ Page 86.</ref><ref>Padmanabh S. Jaini 2001 „Collected Paper on Buddhist Studies“ Motilal Banarsidass Publ 576 pages ISBN 81-208-1776-1: „Yajnavalkya's reluctance and manner in expounding the doctrine of karma in the assembly of Janaka (a reluctance not shown on any other occasion) can perhaps be explained by the assumption that it was, like that of the transmigration of soul, of non-brahmanical origin. In view of the fact that this doctrine is emblazoned on almost every page of sramana scriptures, it is highly probable that it was derived from them.“ Page 51.</ref><ref>Govind Chandra Pande, (1994) Life and Thought of Sankaracarya, Motilal Banarsidass ISBN 81-208-1104-6 : Early Upanishad thinkers like Yajnavalkya were acquainted with the sramanic thinking and tried to incorporate these ideals of Karma, Samsara and Moksa into the vedic thought implying a disparagement of the vedic ritualism and recognising the mendicancy as an ideal. Page 135.</ref><ref>Satapatha Brahmana 13.8.1.5</ref>
 
Тази гледна точка е подкрепена от проучване на района, където тези понятия са възникнали. Будизма възниква в Великото царство Магадха, което се простира от Шравасти, столицата на Косала на северозапад до град Раджгир на югоизток. Тази земя на изток от [[арияварта]], земята на ариите е призната като неведическа.<ref>Satapatha Brahmana 13.8.1.5</ref> Други ведическите текстове разкриват омразата на населението от Магадха към брахманизма, защото магадхите по това време все още не са били приели брахманизма.<ref>Oldenburg, Hermann, The Doctrine of the Upanishads and Early Buddhism, 1915, reprinted 1991 by Shridhar B. Shrotri, Delhi, Motilalal Banardass</ref> Това положение се променя през 2-ри и 3-ти век пр.н.е., когато на изток в по-голяма част от Магадха разпространението на брахманизма е вече значително.
 
== Школи и традиции ==