Операция „Барбароса“: Разлика между версии

| територия =

| резултат = Силите на Оста завладяват огромни територии и нанасят големи жертви, но се провалят в цялостния стратегически замисъл

| сила1 = '''Първоначална сила''': 3,767,000 мъже<ref name= GS/> <br> 3350 танка<ref>Glantz (1995), p. 32.</ref><br /> 4389 самолета<ref>Bergström, p130</ref> <br /> 46 000 оръдия

| сила2 = '''На фронта''':<br> 2.9 милиона мъже<ref name="Krivosheev"/><br> '''Цялостна сила''': <br>5 500 000 <ref name= GS>Glantz, David, ''[http://sti.clemson.edu/index.php?option=com_docman&task=doc_details&gid=189&Itemid=310 The Soviet‐German War 1941 – 45]: Myths and Realities: A Survey Essay''.</ref><br> 12 000 – 15 000 танка, <br> 35 000 – 40 000 самолета (11 357 готови за бой на 22 юни 1941)<ref name="ReferenceA">Bergström 2007, p. 131 – 2: Uses Soviet Record Archives including the Rosvoyentsentr, Moscow; Russian Aviation Research Trust; Russian Central Military Archive TsAMO, Podolsk; Monino Air Force Museum, Moscow.</ref>

 

=== Германия планира нашествието ===

 

Репутацията на [[Йосиф Сталин]] допринася както за оправдаването на нападението от германците, така и за вярата им в успеха. Към края на 1930-те години много компетентни и опитни военни офицери са убити в [[Голяма чистка|Голямата чистка]], оставяйки [[Червената армия]] отслабена и без лидери. Германците често наблягат на бруталността на съветския режим, когато насочват пропаганда към славяните. Германската пропаганда твърди, че Червената армия се готви да ги нападне и тяхното собствено нашествие е представено като [[превантивна война|превантивен удар]].<ref name="Hartmann">{{Citation|first=Christian |last=Hartmann |title=Warum 'Unternehmen Barbarossa'? |language=German |journal=[[Damals]] |volume=43 |issue=6 |year=2011 |pages=16 – 21|postscript=.}}</ref>

В лятото на 1940, когато назряват суровинни кризи за германците и потенциален сблъсък със Съветския съюз за територия на Балканите, нашествие в Съветския съюз изглежда все повече като единственото решение за Хитлер.<ref name="ericson127">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 127</ref> Макар да не се правят все още конкретни планове, Хитлер казва на един от генералите си през юни, че победите в Западна Европа „най-сетне освобождават ръцете му за неговата важна истинска задача: конфронтацията с болшевизма“,<ref name="ericson129">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 129 – 130</ref> въпреки че германски генерали казват на Хитлер, че окупиране на Западна Русия ще създаде „повече изтощаване, отколкото облекчение за икономическата ситуация на Германия.“<ref name="ericson138">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 138</ref> [[Фюрер]]ът очаква допълнителни ползи:

 

 

 

През есента на 1940 високопоставени германски служители изготвят меморандум за рисковете от нашествие в Съветския съюз. Според тях Украйна, Белорусия и Балтийските страни ще се превърнат в икономическа тежест за Германия.<ref name="gorodetsky69">{{citation|last=Gorodetsky|first=Gabriel|title =Grand Delusion: Stalin and the German Invasion of Russia|publisher=Yale University Press|year=2001 |isbn=030008459|pages=69 – 70}}</ref> Друг германски служител твърди, че руснаците в тяхната настояща бюрократична форма се безобидни, а окупацията няма да донесе полза за Германия<ref name="gorodetsky69" />

 

Хитлер не приема рисковете, посочвани от германските икономисти и казва на [[Херман Гьоринг]], че „отсега нататък няма да слуша повече такова говорене и ще запуши уши, за да получи умствен покой.“<ref name="ericson162">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 162</ref> Това е предадено на генерал Георг Томас, подготвил доклад за отрицателни икономически последици от нашествие в Съветския съюз, освен ако икономиката му не остане невредима и нефтените залежи в Кавказ не бъдат завзети с първия удар и той внася корекции, за да задоволи Хитлер.<ref name="ericson162" />

 

През лятото на 1941 германският идеолог [[Алфред Розенберг]] предлага завоюваната съветска територия да бъде администрирана в следните Райхскомисариати:

 

Германската политика цели да унищожи политически Съветския съюз в съответсвие с [[геополитика|геополитическата]] идея ''[[Lebensraum]]'' („''[[Drang nach Osten]]''“) за ползата на бъдещи поколения „[[Нордическа раса|Нордическа]] [[арийска раса|арийска]] [[господарска раса]]“ .<ref name="Hartmann" />

 

== Германска подготовка ==

{{cquote|Когато започне Барбароса, светът ще затаи дъх и няма да коментира. <br>– Адолф Хитлер}}

 

|}

 

 

На 22 юни Германският Вермахт постига местно предимство в първоначалното си нападение (159 германски дивизии), включително 29 бронирани и моторизирани дивизии, над 90% от мобилните му сили, нападайки по 2900-километров фронт межди Балтийско море и Карпатите срещу погранични войски на [[НКВД]] и дивизиите на съветския Първи операционен ешелон (частта на Първия стратегически ешелон, стационирана непосредствено зад границата в трите западни специални военни окръзи), защото е завършил разгръщането си и е в готовност за нападение около две седмици преди планираното разгръщане на Втори стартегически ешелон на Червената армия. По онова време 41% от стационарните съветски бази са разположени в окръзи близки до границата, много от тях в 200-километровата ивица около границата; според директива на Червената армия там са концентрирани и гориво, оборудване, вагони и т. н.<ref>Meltyukhov 2000:414</ref>

Численото предимство на руснаците в тежко оборудване е компенсирано от далеч по-висшето обучение и готовност на германските сили. Съветският офицерски корпус и висше командване са покосени от [[Голяма чистка|Голямата чистка]] на Сталин (1936 – 1938). След чистките оцеляват само шестима генерали от 90 арестувани, 36 от 180 дивизионни командири и само седем от 57 командири на корпус. Екзекутирани са общо около 30 000 души от личния състав на Червената армия,<ref>Rayfield 2004, p. 315.</ref>, а още повече са депортирани в [[Сибир]] и са заменени с офицери, считани за „политически надеждни.“ Трима от петимата [[маршал на Съветския съюз|маршали]] са разстреляни. Това оставя по-млади, но неопитни офицери на техните места. През 1941 75% от офицерите на Червената армия са на поста си по-малко от година. Средният съветски командир на ''корпус'' е с 12 години по-млад от средния германски командир на ''дивизия''. Тези офицери по-неохотно вземат инициативата и често им липсва необходимото обучение.

 

 

 

В резултат, макар и на хартия Червената армия да изглежда поне равна на германската армия през 1941 г., реалността е съвсем различна: некомпетентните офицери, както и частичният недостиг на оборудване, недостатъчната моторизирана логистична поддръжка и слабото обучение поставят Червната армия в много неизгодно положение.

=== Теория за съветско офанзивно планиране ===

{{Основна|Превантивна война на Третия Райх срещу СССР}}

 

Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като [[превантивна война|превантивен удар]].<ref name="undricks">Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? ''Slavic Review'', Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626 – 643</ref> След войната това гледище е представено от някои лидери на Вермахта като [[Вилхелм Кайтел]].<ref>André Mineau. ''Operation Barbarossa: ideology and ethics against human dignity'' Rodopi, 2004. ISBN 978-90-420-1633-0</ref>

 

 

{{cquote|С оглед на факта, че Германия в настоящето държи армията си напълно мобилизирана с дислоцирани ариергардни служби, тя има капацитета да се разгърне преди нас и да удари внезапно. За да се предотврати това, считам за важно да не се остави операционната инициатива на Германското командване при каквито и да е обстоятелства, а да се очаква врага и да се нападне германската армия когато е в процес на дислоциране и преди да има време да организира фронта си и координацията н различните си части.<ref name=Radzinsky>''Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia's Secret Archives'', Anchor, (1997) ISBN 0-385-47954-9, pages 454 – 459 </ref>}}

 

== Ход на военните действия ==

 

Съгласно плана Барбароса към [[22 юни]] [[1941]] г. до границата на Съветския съюз са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 3,9 млн. души,3600 танка, повече от 46000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 4400 бойни самолета.

 

=== Група армии Север ===

 

Срещу [[Група армии Север]] са две съветски армии. [[ОКХ]] на [[Вермахт]]а хвърля 4-та танкова група със сила от 600 танка в стика между двете съветски армии в този сектор. Целта на 4-та танкова група е да прекоси реките [[Неман]] и [[Даугава]], които са двете най-големи пречки пред напредването към Ленинград. В първия ден танковете прекосяват р. Неман и проникват 80 км. Близо до [[Расейняй]]; бронираните части са контраатакувани от 300 танка на 3-ти и 12-ти Съветски механизиран корпус. Нужни са четири дни за обкръжението и унищожението на съветските танкове, на които липсват гориво, боеприпаси и координация. До края на първата седмица Съветския механизиран корпус е загубил 90% от силата си.<ref>Glantz & House 1995, p. 51.</ref> Панцерните групи тогава прекосяват Даугава близо до [[Даугавпилс]]. Германците сега са на ударно разстояние от Ленинград. Поради влошената логистична ситуация обаче Хитлер нарежда на танковите групи да задържат позициите си докато пехотните формации ги настигнат. Заповедите за спиране продължават над седмица, което дава възможност на руснаците да изградят отбрана около Ленинград и по брега на река [[Луга]]. Още повече усложнявайки съветската позиция на 22 юни започва анти-съветското Юнско въстание в [[Литва]] и на следващия ден е обявена независима Литва.<ref>[http://ic.lms.lt/ml/161/zemlickas.htm {{икона|lt}} Gediminas Zemlickas. ''Pasaulyje—kaip savo namuose'', Mokslo Lietuva, 11 February 1998, No. 3 (161)]</ref> Около 30 000 литовски бунтовници влизат в сражение с Червената армия, като към тях се присъедняват етнически литовци от Червената армия. С пристигането на геманците още по на север въоръжена съпротива срещу русанците избухва и в Естония. Битката за Естония завърпва на 7 август, когато [[18-та армия (Вермахт)|18-та Армия]] достига брега на [[Фински залив|Финския залив]].<ref>Bergstrom 2007, p. 36.</ref>

 

=== Група армии Център ===

 

Срещу [[Група армии Център]] са четири съветски армии: [[3-та армия (СССР)|3-та]], [[4-та армия (СССР)|4-та]], [[10-та армия (СССР)|10-та]] и [[11-та армия (СССР)|11-та]]. Съветските армии окупират дъга, издадена в германска територия с център [[Бялисток]]. Отвъд Бялисток е [[Минск]], столица на [[Белоруска съветска социалистическа република|Белоруската съветска социалистическа република]] и ключов железопътен възел. Целта на двете танкови групи на Група армии Център е да се срещнат при Минск, лишавайки Червената армия от маршрут за бягство от дъгата. 3-та танкова група пробива съединителната точка на два съветски фронта в северната част на дъгата и прекосява р. [[Неман]] докато 2-ра танкова група прекосява р. [[Западен Буг|Буг]] в южната част. Докато танковите групи осъществяват пробива, пехотните армии на Група армии Център атакуват дъгата, обкръжавайки съветските войски в Бялисток.

 

=== Група армии Юг ===

 

На юг срещу [[Група армии Юг]] са три съветски армии, 5-та, 6-та и 26-та. Съветските командири реагират бързо и германците са изправени от решителна съпротива от началото. Германските пехотни части нанасят удар в стиковете между тези армии докато 1-ва танкова група прокарва бронираното си острие от 600 танка право през 6-та съветска армия, с цел да превземе [[Броди]]. На 26 юни, пет съветски [[механизиран корпус (СССР)|механизирани корпуса]] с над 1000 танка предприемат масивна контраатака срещу 1-ва танкова група. [[Битка при Дубно|Битката]] е сред най-яростните при нашествието, продължавайки повече от четири дни; в крайна сметка германците вземат надмощие, макар че руснаците нанасят тежки загуби на 1-ва танкова група.

=== Битка за Смоленск (3 юли 1941 – 5 август 1941) ===

{{Основна|Битка при Смоленск (1941)}}

 

На 3 юли Хитлер най-сетне дава позволение на танковите групи да възобновят придвижването си на изток след като пехотните дивизии са ги настигнали. Дъждовна буря, типична за руското лято, обаче забавя тяхното напредване и руската отбрана успява да им устои. Забавянията дават на руснаците време да организират масивна контраатака срещу Група армии Център. Целта на Група армии Център е [[Смоленск]], който е на пътя за Москва. Изправена срещу германците е стара руска отбранителна линия, задържана от шест армии. На 6 юли руснаците нападат 3-та танкова армия със 700 танка. Германците смазват тази контраатака с помощта на съкрушителното си въздушно превъзходство. 2-ра танкова група прекосява р. Днепър и се приближава до Смоленск от юг, а 3-та танкова група, след като отблъсква съветската контраатака, се приближава към Смоленск от север. Хванати в капан между две войскови части на Вермахта са три съветски армии. На 18 юли танковите групи идват до 16 km от затваряне на обкръжението, но капанът не се затваря до 26 юли. Когато танковите групи най-сетне затварят коридора за отстъпление, в обкръжение се оказват 300 000 червеноармейци<ref>According to http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_13_08.html based on German sources (see site reference page)</ref>, но ликвидирането на войските в чувала отнема още 10 дни, през които 100 000 червеноармейци се измъкват, за да застанат на пътя на германците към Москва.

{{Основна|Битка при Уман|Битка при Киев (1941)|Обсада на Ленинград}}

 

До средата на юли под [[Припятски блата|Припятските блата]] германците стигат на няколко километра от [[Киев]]. 1-ва танкова група след това отива на юг, докато германската 17-та армия удря на изток и в промеждутъка германците хващат в капан три съветски армии при Уман. Докато германците елиминират чувала<!-- моля, пояснете -->, танковете се обръщат на север и прекосяват Днепър. Междувременно 2-ра танкова армия, отделена от Група армии Център, е прекосила р. Десна с 2-ра армия на десния фланг. Двете танкови армии сега хващат в капан четири съветски армии и части от две други.

 

 

== Последици ==

 

Резултатът от Барбароса обаче нанася големи вреди на руснаците. Въпреки че германците не успяват да превземат Москва, те са завзели огромни области в западните части на Съветския съюз, включително целите днешни Беларус, Украйна и Балтийските страни, плюс част от Подмосковието, западно от Москва. Германците са напреднали 1690 km и поддържат фронт с линейна дължина от 3100 km.<ref>Glantz, David, ''The Soviet-German War 1941 – 45: Myths and Realities: A Survey Essay'', 11 October 2001, page 7</ref> В края на 1941 г. германците владеят територия от 1 300 000 km² с население от над 75 милиона души и превземат още 650 000 km², преди да бъдат принудени да отстъпят при [[битка при Сталинград|Сталинград]] и [[битка при Курск|Курск]]. Окупацията на Вермахта е брутална според директивите на Хитлер, който цели да германизира завладените територии. Това настройва населението враждебно и анти-германските партизански операции се засилват, макар че в някои области (като Украйна) някои местни жители са готови да считат германците за освободители, помагайки им да се отърват от Сталин.