Уикипедия

Българските земи под османско владичество: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м век
Ред 22:
{{Вижте също|Малоазийски бейлици|Иконийски султанат|Битка при Манцикерт|Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданска война във Византия (1376 – 1379)}}
 
Още в късния 11-ти век в Мала Азия се появяват мюсюлмански емирства от тюркски произход, известни като бейлици. В историографията са познати като [[Малоазийски бейлици]]. Основното им предназначение било да предпазват селджуците от ромеите. След победата на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] на селджуците над ромеите при [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], тези бейлици открито обявяват своята независимост. Възползвайки се от отслабените ромеи и войните на селджуците с Фатимидите в Египет и Южна Сирия, бейлиците обединяват своите емирства. Ертугрул основава бейлика [[Сьогют]] в долината на река Сангариос, разположена между днешните [[Бурса]] и [[Анкара]] (на турски: Sakarya Irmağı, на гръцки: Σαγγάριος, Sangarios). Неговият наследник [[Осман I]] създава Османската династия и Османския бейлик, който ще надделее над всички останали и ще положи основите на Османската империя през 1299 г. <ref>Köprülü, M. Fuad. The Origins of the Ottoman Empire. State University of New York Press, 1992, pp. 1 – 11.</ref>
 
Между 1341 и 1347 г. в Източната Римска империя се води гражданска война, в която враждуват две династии: Палеолози и Кантакузини. Тя избухва след смъртта на василевса [[Андроник III Палеолог]]. Благородничеството подкрепя [[Йоан Кантакузин|Йоан VI Кантакузин]], а долните и средните слоеве на обществото застават зад [[Йоан V Палеолог]].
Ред 107:
{{Основна|Българско възраждане}}
{{Вижте също|Просвещение|Кърджалийство}}
Под влияние на [[Просвещение]]то през 19-ти век протича [[Българско възраждане|българското национално възраждане]], което е период на обществено-икономически растеж, национална интеграция и еманципиране на българския народ. По същото време се появява [[османизъм|османизма]], който се намирал под силното влияние на идеите на [[Велика Френска революция|Великата френска революция]]. Неговите сподвижници декларирали равенство пред законите, всеобща военна служба и задължително държавно образование за всички поданици на Империята. Османистите считали, че това ще тушира проблемите в обществото, но възгледите им не били приемани еднозначно.
 
В началото на XIX век Кепел пише за практиката „[[авани]]“, която позолява на мюсюлманите да завеждат неоснователни дела срещу християни без никакви рискове за тях. Християните, дори да бъдат оправдани, трябва да платят разноските по делата и нямат право на искове срещу клевети. Показанията на турците надделяват над тези на раята и лъжесвидетелстването се наказва сериозно при християните и с порицание при мюсюлманите. По-късно са предприети реформи, които подобряват неравностойните условия на правораздаването.<ref name=":03222232">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=148|oclc=894636829}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българските_земи_под_османско_владичество“.