Очила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Ред 1:
[[КартинкаФайл:Reading glasses.jpg|мини|250п|Очила за четене]]
'''Очилата''' са оптичен [[инструмент]], който служи за коригиране на [[зрение]]то или за предпазване на [[око|очите]] от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни [[леща (оптика)|лещи]], наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от [[пластмаса]] или [[метал]]. Лещите в началото се изработват от [[стъкло]], но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства – по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям [[показател на пречупване]] на [[светлина]]та .<ref name="polycarb">{{икона|en}} {{cite web |last=DeFranco |first=Liz |work=All About Vision |url=http://www.allaboutvision.com/lenses/polycarb.htm |title=Polycarbonate Lenses: Tough as Nails |date=April 2007 |accessdate=2008-08-29}}</ref>
 
Не всички видове очила имат за цел да коригират дефекти в зрението. Някои от тях, използвани в [[спорт]]ове като [[алпинизъм]], [[ски]], [[плуване]] или в научни лаборатории, са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, [[химикал]]и или [[Ултравиолетови лъчи|ултравиолетово излъчване]]. Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) има предимно [[естетика|естетични]] и [[мода|модни]] подбуди. В [[Въоръжени сили|армияармията]]та се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на [[инфрачервено излъчване|инфрачервеното излъчване]].
 
По името на една от най-реномираните оптични фирми – немската фирма за производство на оптика „[[Карл Цайс (предприятие)|Карл Цайс]]“ (''Carl Zeiss''), очилата в България се наричат жаргонно '''цайси'''.
[[FileФайл:Scissors glasses.jpg|мини|250п|Старинни очила, около 1805 г.]]
[[FileФайл:Besicles 180508.jpg|мини|250п|Очила от средновековието]]
 
== История и културно значение ==
=== Предшественици ===
Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в [[Древен Египет|древноегипетските]] [[Египетски йероглиф|йероглифйероглифи]]и. Според [[Хризип]], самият [[Архимед]] при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си [[кристал]] за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от [[Луций Аней Сенека]], който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода.<ref>{{икона|en}} {{cite journal|last1=Kriss|first1=Timothy C.|last2=Kriss|first2=Vesna Martich|title=History of the Operating Microscope: From Magnifying Glass to Microneurosurgery|journal=Neurosurgery|volume=42|issue=4|pages=899 – 907|date=April 1998}}</ref> Император [[Нерон]], когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение [[изумруд]].<ref>{{икона|en}} {{cite web |author=Pliny the Elder |title=Natural History |url=http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plin.+Nat.+37.16 |accessdate=2008-08-29}}</ref>
 
В древността обаче тези изследвания нямат голямо практическо или научно приложение. [[Оптика]]та започва да се развива едва след като около [[1240]] г. в [[манастир]]ските библиотеки е направен превод на латински на книгата „Съкровището на оптиката“ от [[XI век]] на арабския [[математик]], [[астроном]] и [[оптик]] [[Ибн ал-Хайтам|Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хайтам]], известен в Европа и като Алхазен.<ref>{{икона|en}} {{cite web |author=Richard D. Drewry, Jr., M.D. |title= What Man Devised That He Might See |url=http://www.teagleoptometry.com/history.htm|accessdate=2008-08-29}}</ref> Той описва в своята монография увеличаващото действие на сегмент сферично стъкло, което нарича „камък за четене“ и което е всъщност днешната [[лупа]].<ref>{{икона|ru}} Джеймс П. Торп Н. ''Древние изобретения'', 1997, стр. 356 – 360</ref>
Ред 17:
 
=== Изобретяване на първите очила ===
[[КартинкаФайл:MoineAuxLunettes-Meaux.png|ляво|мини|Монах с очила, катедралата в Мо, Франция]]
Сигурно е, че първите очила се появяват в Европа, по-точно в Северна [[Италия]], между 1280 и 1300 година. За техен изобретател се счита флорентинецът [[Салвино дели Армати]] (''Salvino degli Armati'').<ref>{{икона|en}} {{cite web |last=Bellis |first=Mary |title=The History of Eye Glasses or Spectacles |work=About.com:Inventors |url=http://inventors.about.com/od/gstartinventions/a/glass_3.htm |accessdate=2008-08-29}}</ref> Поради оскъдните източници обаче, за годината и автора съществуват различни предположения и теории. Според една от тях, първите очила са изобретени около 20 години по-рано от италианския монах Алесандро Спина.<ref>{{икона|en}} {{cite web |title= Famous Historical Statements up to 1600 |work=Antique Spectacles |url=http://www.antiquespectacles.com/statements/1600.htm |accessdate=2008-08-29}}</ref>
[[FileФайл:Conrad von Soest, 'Brillenapostel' (1403).jpg|мини|Очилатият апостол, Конрад фон Соест, 1403 г.]]
Най-старото изображение на очила е от [[портрет]]а на кардинал Хюго от Прованс, създаден от италианския художник [[Томасо да Модена]] (''Tomaso da Modena'') около [[1352]] г. На портрета са изобразени здраво захванати за носа на кардинала очила, с помощта на които той чете. На друг портрет, този на кардинала на Роуен, е изобразен [[монокъл]], положен близко до окото. С него кардиналът чете книга, която държи отворена в ръцете си.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.optics.arizona.edu/SSD/Modena.html|title= Снимки от Сан Николо, Тревисо, Италия |accessdate=2008-08-29}}</ref>
 
Ред 28:
През [[1825]] година са създадени стъкла, които коригират [[астигматизъм]]. Техен откривател е английският астроном [[Джордж Бидъл Еъри]] (''George Biddell Airy'').<ref>{{икона|en}} {{cite web|last=McCorkel|first=Joel|title=Sir George Biddell Airy 1801 – 1892|url=http://www.u.arizona.edu/~mccorkel/airy.html|accessdate=2008-08-29}}</ref>
 
[[Дизайн]]ът на очилата се е променял с годините основно в посока на намаляване на площта и дебелината на стъклата и изтъняване на рамките. Въпреки нарастващата популярност на контактните лещи и лазерната очна хирургия, носенето на очила остава на мода поради усъвършенстваните технологии. Така например днес се използват [[Титан (елемент)|титантитанови]]ови сплави за рамките и CR-39 лещи за стъклата, които осигуряват лекота и комфорт. Съществуват и така наречените „метали с памет“, които след деформация на рамката я връщат в основното и&#768;ѝ положение.
 
=== Нови методи за корекция на зрението ===
==== Контактни лещи ====
{{основна|Контактна леща}}
[[КартинкаФайл:Contactlenzen Confortissimo.JPG|Контактни лещи|мини]]
Алтернатива на очилата за хора с влошено зрение са контактните лещи. Самата идея за тях е разработена още от [[Леонардо да Винчи]] през [[1508]] г.<ref>{{икона|en}} Heitz, RF and Enoch, J. M. (1987) „Leonardo da Vinci: An assessment on his discourses on image formation in the eye.“ ''Advances in Diagnostic Visual Optics'' 19 – 26, Springer-Verlag.</ref> През [[1636]] година подобна идея изказва и [[Рене Декарт]]. Първият, който успява да ги изработи (от кафяво стъкло), е [[Адолф Фик]] (''Adolf Fick'') през [[1877]] г.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.andrewgasson.co.uk/opioneers_fick.htm|title= Contact Lens history|accessdate=2008-08-29}}</ref> Контактните лещи представляват фини кръгли лещи, изработени от прозрачни материали. Съществуват два вида – меки и твърди. Те се поставят директно в окото и са предпочитани по различни причини, включително естетически предпочитания, по-широкия зрителен ъгъл, който предлагат, липсата на запотяване на стъклата, избягването на физическия стрес на горната част на носа, която някои очила причиняват, както и поради практичността им за определени професии и дейности, вкл. много видове спорт. Цветни контактни лещи се носят с козметични цели – за подчертаване или промяна на цвета на очите.
 
Ред 41:
== Устройство ==
=== Рамки ===
[[КартинкаФайл:Spectacles (PSF).png|ляво|мини|Рамки]]
Рамката служи за закрепване на стъклата, като основните и&#768;ѝ опорни точки при поставяне на лицето са носът и ушите. Частите на рамката, които се поставят зад ушите отгоре и частично отзад, се наричат ''дръжки''. Те се сгъват навътре към частта със стъклата. Дръжките се закрепват към останалата част посредством [[винт]], [[панта]] и [[пружина|пружинка]]. Рамките се изработват от пластмаса или метална сплав.
 
За четене се използват рамки ''половинки'' със стъкла с малка площ и мост в горната част, които се поставят ниско на носа, така че четящият да може да гледа и над тях. Все по-модерни са рамките, които не обхващат стъклата (изцяло или частично), а вместо това в тях се прави канал, през който минава найлонова корда.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.visioncareproducts.com/CE-old/frames_newest.html|title=The Newest Technologies in Rimless Eyewear|last=O’Keefe |first=Jackie |publisher=''Vision Care Product News''|date=July/August 2003|accessdate=2008-07-20}}</ref> За предимство се счита използването на леки и гъвкави материали за направата на рамки.
Ред 55:
* За продълговато лице са подходящи тънките рамки с неправилна форма, по-широки в долната част.
* [[Кръг]]лото лице като контраст изисква очила с ярко изразени ъгли, с права линия при веждите, като е за предпочитане да са по-тъмни в горната си част.
* Хората с [[елипса|оваловално]]но лице могат да изберат всякакъв тип рамки, като се съобразяват с цветовете, които им подхождат.
 
=== Стъкла ===
[[КартинкаФайл:Bifoklabrille fcm.jpg|ляво|мини|Бифокално стъкло]]
Първоначално стъклата се изработват от [[оптично стъкло]], но то има някои недостатъци – тежко е, лесно се чупи и при големи диоптри стъклата изглеждат доста неестетично. Единственото им предимство пред пластмасата е, че не се драскат толкова лесно.
 
Ред 66:
Основната характеристика на стъклата е пречупващата сила, която се измерва в [[диоптър|диоптри]] (D).<ref>{{cite web |url=http://www.geocities.com/guild_tv_cam/Lenses.html|title= Оптика лещи|accessdate=2008-08-29|archiveurl=http://web.archive.org/20090808163916/www.geocities.com/guild_tv_cam/Lenses.html|archivedate=2009-08-08}}</ref> Това е реципрочната стойност на фокусното им разстояние 1/f (1 dpt = 1/m). Пречупващата сила на събирателните (изпъкнали) лещи е положителна, а на разсейващите (вдлъбнати) – отрицателна. Така например, събирателна леща с фокусно разстояние 1 м ще има пречупваща сила +1D, а разсейвателна леща с f=-0.5 м ще има сила -2D. Чрез увеличаване или намаляване на фокусното разстояние се компенсират вродените или придобити недостатъци на зрението.
 
[[КартинкаФайл:Astigmatism text blur.png|ляво|мини|Ефектът на астигматизма]]
Някои хора имат зрителен недостатък – [[астигматизъм]], който представлява асиметрия на роговицата, при която пречупващата сила на окото в две перпендикулярни равнини не е еднаква и като резултат се появяват два, различаващи се по положение фокуса, съответно за двете избрани по-горе равнини (напр. хоризонтална и вертикална) и полученият образ е неясен, независимо от избраното (компромисно) положение на фокусната равнина (равнината, където се формира образа – виж илюстрацията).
 
За лечението на [[астигматизъм|астигматизма]] се използват сферо-цилиндрични стъкла, при които се измерват диоптъра и градуса на [[цилиндър]]а. В този случай контактните лещи не са ефективни, тъй като могат да се завъртят.
 
[[FileФайл:Snellen chart.svg|мини|Таблица за проверка на зрението]]
След очен преглед и след като се определи точният диоптър и разстояние, стъклата се монтират на рамката. Те се центрират на рамката според междуочното разстояние на пациента. Очният преглед се извършва от специалист [[офталмология|офталмолог]] или оптометрист, който провежда серия тестове. За първоначална проверка на зрението се използва специална добре осветена таблица поставена на около 5 – 6 метра от пациента. Всяко око се проверява поотделно като другото се закрива. Ако пациентът не може да прочете даден ред, се експериментира с различни стъкла, докато се намери подходящото, което коригира дефекта. В Америка остротата на зрението се измерва на базата на 20/20, а в метричната система на базата на 6/6. Те не са директно свързани с диоптрите, а по-скоро очният преглед има за цел да намери такива стъкла, които да осигурят зрение 20/20 (съответно 6/6).
 
Ред 146:
* Защитни – използвани при работа с химикали, лъчения, прах, [[огън]] и други вредни материали (например [[оксижен]], компютърни очила, лабораторни очила)
* Спортните очила се използват в много спортни дисциплини. Някои от тях са предпазни като тези за [[велосипед]], [[фехтовка]], [[автомобилни спортове]], ски, а други имат специално предназначение (като подводните очила за плуване и гмуркане)
[[FileФайл:3d glasses red cyan.svg|мини|3D очила]]
* 3D очила, използвани в киносалони, които помагат за образуването на стереоскопичен полуобраз за всяко око, например чрез циан и червен цвят на стъклата съответно за черно-бяло виждане или стъкло с хоризонтална и стъкло с вертикална поляризация за цветно виждане
* видео очила и шлемове/маски с видеоекрани използвани обикновено при видео игри.
Ред 153:
=== Очила с диоптър ===
==== За късогледство ====
[[FileФайл:GlassesMyopia.jpg|мини|Намаляване на образа през очила за късогледство]]
Двойно вдлъбнатите сферични лещи са с отрицателен диоптър и служат за корекция на късогледство (наречено още миопия).<ref>{{cite web|url =http://www.kurierbg.com/?prm=others&id=3773 | title =Задължителни ли са очила при късогледство | publisher = Българският куриер, брой 151| accessdate = 2008-08-08}}</ref> При миопията има несъответствие между пречупващата сила на окото и предно-задния размер на окото. Образът се формира пред ретината и хората виждат размито и като в мъгла. Диоптърът се отбелязва примерно – 1,25 dpt.
 
Ред 166:
 
=== Слънчеви очила ===
[[ImageФайл:Sunglasses.jpg|мини|Съвременни слънчеви очила]]
Слънчевите очила се използват за защита от засилената [[осветеност]] на околната среда. Първите слънчеви очила са продадени през 1929 година.<ref name="ament2006"/> По-евтините и некачествени стъкла са изработени от такава пластмаса, която за разлика от специалните стъкла пропуска [[ултравиолетови лъчи]] (''UV''). Тя предпазва единствено от ярката видима светлина. Редуцирайки яркостта, слънчевите очила спомагат зеницата на окото да се разшири и така в окото навлиза повече светлина. Но тъй като тези очила не подтискат ултравиолетовото излъчване, то в окото попадат повече ултравиолетови лъчи отколкото без очила, т.е. вместо да защитават очите тези очила имат обратен ефект. Поради това особено внимание при избора на слънчеви очила трябва да се обръща на степента на пропускливост на ултравиолетовите лъчи. Наличието на маркер CE означава удовлетворяване на изискванията на европейските стандарти, а именно филтриране на светлинни лъчи с [[дължина на вълната]] под 400 нанометра. За градски условия не е препоръчителна пропускливост под 18%.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.optometrists.asn.au/freestyler/files/ceo862077.pdf|title=Sunglasses and suglasses standarts|accessdate=2008-08-29|publisher=optometrists.asn.au}}</ref>
 
Ред 177:
=== Спортни очила ===
==== Летни спортове ====
[[КартинкаФайл:Schwimmbrille.jpg|ляво|мини|Очила за плуване]]
[[FileФайл:Snorkeler.jpg|мини|Очила за подводни спортове]]
Един от летните спортове в който се използват очила е [[плуване]]то. За да може да вижда нормално под вода, на човек му трябва [[въздух|въздушен слой]]. Първите прототипи на очила за плуване датират отдавна. През XIV-ти век [[Персия|персийците]] използват полирани черупки на [[костенурка|костенурки]] като приспособление за гледане под вода.<ref name=deanza>{{икона|en}} {{cite web|url=http://faculty.deanza.edu/donahuemary/Historyofswimmingsection|title=History of swimming section|accessdate=2008-08-29|publisher=De Anza College}}</ref> В началото на 1930-те години са направени първите очила за плуване на базата на [[авиатор]]ски такива.<ref name=deanza/> Широко разпространение по целия свят получават през 1950-те години. По това време те са направени от стъкло и лесно се чупят, поради което не са съвсем безопасни.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/sportacademy/hi/sa/swimming/features/newsid_3909000/3909817.stm|title=Swimwear history – from silk to sharks|accessdate=2008-08-29|publisher=[[BBC]]}}</ref> Друго тяхно неудобство е, че гумената пластинка се врязва болезнено в носа, а около очите остават червени кръгове след плуване. Най-вероятно по тази причина използването им на [[летни олимпийски игри|олимпийските игри]] е забранено до [[Летни олимпийски игри 1972|1972 година]], когато са разрешени на тренировки, но не и на състезания.<ref name="AU">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.shanegould.com.au/pages.asp?code=13|title=Swimming career|accessdate=2008-08-29|publisher=shanegould.com.au}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,994874-1,00.html|title=10 Questions For Mark Spitz|accessdate=2008-08-29|publisher=[[Time]]}}</ref> Едва през 1976 се допускат официално и на състезания.<ref name="AU"/>
 
Освен че осигуряват нормално виждане под вода, очилата за плуване предпазват очите от вредни за тях вещества – като [[сол]]та в морето и океана или [[хлор]]а в басейните. Очилата, които се използват от [[Водолазно гмуркане|водолазите]] и при подводен риболов, са с много по-голяма площ и обхващат плътно не само очите, но и носа. Обикновено се използват в комбинация с [[шнорхел]].
Ред 186:
 
==== Зимни спортове ====
[[FileФайл:Andreas Omminger Austrian Championships 2008.jpg|мини|Андреас Омингер, 2008 със скиорски очила]]
Много от зимните спортове като ски, [[сноуборд]]инг и алпинизъм изискват носенето на специални очила. Стъклата на тези очила са направени от поликарбонат и имат няколко покрития – против [[мъгла]], против ярките отражения от [[сняг|снега]] и [[лед]]а и слой, който ги предпазва от надраскване. Не са редки случаите, когато имат и огледално покритие.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://skiing.about.com/od/skigear/ss/goggles_2.htm|title=Choosing a pair of ski goggles|accessdate=2008-08-29|publisher=About.com}}</ref> Някои от ски очилата са предназначени за носене върху други очила, когато даден човек е със слабо зрение.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.allaboutvision.com/buysmart/goggles.htm|title=Ski Goggles: A Buyer's Guide for Skiers and Snowboarders|accessdate=2008-08-29|publisher=All About Vision.com}}</ref> Закрепват се върху [[каска]]та посредством еластична лента, чиято дължина може да се наглася. Произвеждат се отделни модели за жени, мъже и деца. Ски очилата имат по-голяма площ от обикновените и прилепват плътно към лицето. Практикуването на зимни спортове без предпазни очила е не само опасно, но може да се окаже и болезнено при силен [[вятър]], ярко [[слънце]] или обилен снеговалеж. Средната цена на скиорските очила варира между 30 и 200 лева.<ref>{{cite web|url=http://www.esport.bg/rw/categories/69-skiorski-ochila.html|title=Скиорски очила|accessdate=2008-08-29|publisher=esport.bg}}</ref>
 
Ред 193:
 
=== Очила за нощно виждане ===
[[КартинкаФайл:Nachtsichtgeraet.jpg|ляво|мини|Очила за нощно виждане тип бинокъл]]
Очилата за нощно виждане са [[телескоп]]ични или [[бинокъл|бинокулярни]]<ref>{{cite web|url=http://www.geocities.com/elkoe_94/productss.html|title=Очилата за нощно виждане „Прилеп“|accessdate=2008-08-29|archiveurl=http://www.webcitation.org/1256569006003023|archivedate=2009-10-26}}</ref> с голям диаметър на [[обектив]]а. Големите лещи са необходими за да събират и концентрират оскъдната светлина през нощта.<ref name=hnvw>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.hownightvisionworks.com/|title=Techniques using Low-light and Infrared imaging|accessdate=2008-08-29|publisher=How night vision works}}</ref> Основното им приложение е в [[Въоръжени сили|армияармията]]та и [[полиция]]та, макар че по принцип са достъпни и за цивилни граждани. Един голям техен недостатък е, че са тежки и големи. Друг такъв е, че зрителното поле е ограничено до 40°-45° и човек трябва да си обръща главата с тях. Могат да се държат с ръка, но обикновено се носят на главата (при военните често върху шлем). Могат да се използват и при нощно шофиране, лов или пилотиране на самолет.
 
Работят в близката [[инфрачервено излъчване|инфрачервена]] област с [[дължина на вълната]] около 1 микрометър.<ref name=hnvw/> За сравнение видимата светлина е с дължина на вълната от 0.4 до 0.7 μm.
Ред 229:
== Източници ==
<div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"><references /></div>
{{избрана статия|1915439|6 септември 2008}}
 
[[Категория:Оптични инструменти]]
[[Категория:Офталмология]]
 
{{избрана статия|1915439|6 септември 2008}}