|
== История ==
[[FileФайл:Varazdin Stari grad2006.jpg|мини|250п|Старият град]]
Първото писмено сведение за населено място с името Вараждин е от 1181 година, когато унгарския крал [[Бела III]] споменава близко разположените термални извори – Вараждинске Топлице (''Varaždinske Toplice'') в официален документ.
Вараждин е обявен за свободен кралски град пред 1209 от унгарско-хърватския крал [[Андрей II]]. Градът става икономическия и военен център на северна Хърватия. Заради опасността от [[османска империя|османските турци]] и многобройните им атаки, Вараждин е изграден стратегически около старата крепост и придобива формата на класически средновековен воден замък или ''Wasserburg'' ( буквален превод от [[немски език|немски]]). В началото на 13-ти век [[Хоспиталиери|Рицарите Хоспиталиери]]( на [[хърватски език|хърватски]]: Ivanovci) пристигат в града и построяват църквата и манастир в околността.
В края на 14-ти век крепостта Вараждин преминава във владение на графовете от [[Целе (Словения)|Целе]] ( днес град в [[Словения]]). През следващите няколко века градът е подчинен на различни владетели, най-влиятелните от които са хърватската династия [[Франкопан]] и немският маркграф [[Георг]] от [[Бранденбург]],построил кметството. През 16-ти век управител на Вараждин става [[Тома Бакач Ердоди]], който осъзнава важното географско разположение на града и наследниците му го владеят чак да 1925 година.
В 1756 хърватския бан (владетел) Франжо Надасди избира Вараждин за своя официална резиденция и тогава градът става столица на цяла Хърватия. В него заседава хърватския парламент, наречен ''Сабор'' и кралския хърватски съвет, създаден от [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза от Австрия]].
Периодите на [[Реформация]] и контра-реформация оказват голямо влияние върху развитието на Вараждин.
С пристигането на [[йезуити]]те в града е основано училище, построени са много църкви и манастири в бароков стил. През 18-ти век тук се установяват няколко хърватски благороднически фамилии, а през 1756 Вараждин става административният център на Хърватската провинция в рамките на [[Унгария|Унгарското кралство]]. Но след пожара от 1776, когато голяма част от града е опожарена, [[Загреб]] го замества като административен център.
Към края на 19-ти век градът е напълно възстановен, продължава да се разраства, а занаятите и търговията процъфтяват. Създадени са театър, музикално училище, пожарна и завод за тухли и коприна.
През 20-ти век Вараждин става индустриалният център на североизточна Хърватия. Текстилният завод ''Tivar'' е построен през 1918 г. През [[Втората световна война]] през 1945 г. по време на войната срещу Германия [[Първа българска армия]] разгромявайки германците в проведената от 29 март до 13 април 1945 г. [[Мурска операция]] освобождава града от германска окупация. По време на хърватската война за независимост от [[Югославия]] през [[1991]] градът не преживява големи разрушения и не дава жертви, защото Югославската народна армия бързо се предава, оставяйки оръжия на стойност от над 600 милиона долара, които по-късно са дадени на новосъздадената Хърватска армия.
== Историческо наследство ==
== Старият град на Вараждин ==
=== Църкви и манастири ===
=== Барокови дворци ===
== Икономика ==
== Транспорт ==
== Побратимени градове ==
== Известни граждани ==
'''Родени'''
* [[Радослав Рогина]] – колоездач
* [[Марко Рог]] – футболист
== Източници ==
| 