Василий Кандински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Висбаден вместо Визбаден, както е в статията за града
м век; козметични промени
Ред 34:
Отказва работа в университета в [[Тарту]], Естония през 1896 г. Вместо това избира рисуването и се мести в [[Мюнхен]], където между 1897 и 1899 г. следва в частната школа по рисуване на [[Антон Ажбе]], а от 1890 г. в Художествената академия в Мюнхен при [[Франц фон Щук]].<ref>Göttler, Norbert (2008): „Der Blaue Reiter", стр.16.</ref>
 
[[FileФайл:Image-GabrieleMuenter.jpg|мини|Габриеле Мюнтер, 1900]]
 
=== Основаване на „Фаланга“ и среща с Габриеле Мюнтер ===
Ред 87:
== Посмъртна известност ==
27 години по-младата Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия [[Център „Жорж Помпиду“]]. Също така основава художествената награда „Кандински“ през 1946 г. През септември 1980 г. умира в Гщаад в Швейцария вследствие на обир в дома ѝ. <ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14328883.html Нина Кандински]. Статия в „Der Spiegel“ от 8 септември 1980 г. Посетен на 19 август 2011 г.</ref>
[[FileФайл:Bauhaus 3 Chair.jpg|мини|Столове „Василий“]]
[[Музей Соломон Гугенхайм|Музей Гугенхайм]] в Ню Йорк е притежател на най-голямата колекция творби на Кандински, повечето от които са включени в колекцията „Хила Ребай“ и редовно се излагат в сградата проектирана от [[Франк Лойд Райт]].<ref>[http://www.guggenheim.org/new-york/collections/about-the-collection/new-york/hilla-rebay-collection/1652 The Hilla Rebay Collection на страницата на Музей Гугенхайм]. Посетен на 29 юли 2012 г.</ref>
 
Ред 97:
Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите. Той им приписва смислени асоциации и ги подрежда в противоположни двойки:
 
* '''синьо''' (студ, небе, метафизичност, безкрайност, спокойствие, концентричност) ''срещу'' '''жълто''' (топлина, земя, агресивност, ексцентричност)
* '''черно''' (тъмнина, безнадежност) ''срещу'' '''бяло''' (светлина, възможност)
* '''червено''' (живот, възбуда, сила) ''срещу'' '''зелено''' (спокойствие, неподвижност)
* '''оражево''' (иритация, движение) ''срещу'' '''виолетово''' (охладено червено)<ref>Kandinsky, Vassily: (1989): „Du spirituel dans l'art“, стр. 155 и сл.</ref>
 
{{cquote|Точката е първоначалният елемент на празната площ. Хоризонталата е студена, носеща основа, тиха и черна. Вертикалата е активна, топла, бяла. Свободните прави са подвижни, сини и жълти. Самата площ е горе лека, а долу – тежка, вляво като „далечна“, а вдясно – като „дом“.<ref>Kandinsky, Wassily (1925): „Punkt und Linie zu Fläche“</ref>}}
Ред 107:
 
== Кандински и японизмът ==
Въпреки че Кандински никога не се изказва публично на тема японско изкуство, в наследството му се намират многобройни японски дърворезби, доказващи, че се е занимавал с източноазиатско изкуство. <ref name=Brigitte>Salmen, Brigitte (2011): „Die Maler des „Blauen Reiter“ und ihre Begegnung mit japanischer Kunst“. В: „... diese zärtlichen, geistvollen Phantasien ...“, стр. 79 и сл.</ref> Част от намерените обекти са три шаблони за бои (катагами) от 19-ти век и печатни изделия на Катсушика Хокусай, Утагава Хирошиге и Утагава Кунийоши.<ref>Delang, Claudia (2011): „Die Japansammlungen der Maler des „BlauenReiter“ und ihr Einfluß auf die Malerei“. В: „... diese zärtlichen, geistvollen Phantasien ...“, стр. 94 сл. и стр. 214 – 217.</ref> Този негов интерес би обяснил японското влияние в изкуството му, примерно появата на „японски мотиви като ята и облачни формации“ в средновековни или руски сцени.<ref name=Brigitte/>
 
Групата художници „Синият ездач“ като цяло се интересува от японизма. Това е известно от кореспонденцията на Кандински с Марк. От нея се вижда, че последният е поръчвал източноазиатски талкови печати с монограмата му на японски.<ref>Писмо на Кандински до Марк, 24 декември 1911 г. в: ''Klaus Lankheit, Wassily Kandinsky, Franz Marc, Briefwechsel'', 1983, стр. 90 – 91.</ref>