Ватикан: Разлика между версии

Циркът на Нерон, разположен частично под южната част на днешната базилика „Свети Петър“, става едно от местата, на които в средата на 60-те години на първи век по обвинението за предизвикване на пожара, унищожил по-голямата част от Рим са измъчвани много християни. Според древно предание, сред тях е и свети [[Петър (апостол)|Петър]], разпънат на кръст с главата надолу<ref>{{cite web|title=St. Peter, Prince of the Apostles|url=http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm#IV|publisher=Catholic Encyclopedia|accessdate=12 August 2013}}</ref> и погребан в общ гроб край арената, на мястото на днешната [[църква]]. От другата страна на цирка, през Античността са разположени погребални паметници, мавзолеи и малки гробници, както и жертвеници на езическите богове на всички видове политеистични религии, които просъществуват до изграждането на Константиновата базилика „Св. Петър“ в първата половина на 4-ти век. Останки от този древен [[некропол]] излязат наяве спорадично по време на ремонти от различни папи през вековете, особено по време на [[Възраждане]]то, докато са систематично изкопани със заповед на папа [[Пий XII]] от 1939 до 1941 г. <ref>[https://books.google.com/books?id=37b9V9IXDsYC&pg=PA126&dq=Gardner+%22reputed+grave%22&hl=en&sa=X&ei=A3gQUqPdOYWThgeirYCgDg&redir_esc=y#v=onepage&q=Gardner%20%22reputed%20grave%22&f=false Fred S. Kleiner, ''Gardner's Art through the Ages'' (Cengage Learning 2012 ISBN 978-1-13395479-8), p. 126]</ref>

През 326 година, по времето на император [[Константин I Велики|Константин I]], на мястото на предполагаемия гроб на свети Петър, вече смятан за основател на [[Римокатолическа църква|Римската църква]], е изградена Константиновата базилика. Около нея постепенно се изграждат допълнителни сгради, свързани с култа към светеца. В края на 5-ти век папа [[Симах]] построява в близост до църквата нов [[дворец]].<ref>[http://www.bartleby.com/65/va/Vatican.html Columbia Encyclopedia], Sixth Edition, 2001 – 2005</ref>

Папската държава е територия на италианския полуостров под суверенното пряко управление на папата от 756 до 1870 г. Началото на Папската държава е положено през 756 г. от франкският крал [[Пипин III]], който подарява на папа [[Стефан III]] територията на бившия [[Равенски екзархат]] – акт останал в историята под името „[[дар на Пипин]]“. През 15-ти век Папската държава играе ролята на балансьор между различните италиански държавици<ref>{{cite book |title= История на новото време |last= Гаврилов|first=Борислав |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=19 }}</ref>Тя е сред най-големите държави на Апенинския полуостров от средата на осми век до обединението на Италия под водачеството на [[Сардинско кралство|кралство Пиемонт-Сардиния]] през 1861 г. .