Уикипедия

Перфокарта: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎История: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м век; козметични промени
Ред 1:
[[ImageФайл:Hollerith card.jpg|thumbмини|300px|Карта, използвана за въвеждане на програми и данни през 1970-те г.]]
'''Перфокартата''' (или „карта на Холерит“) е [[носител на информация]] при машинна [[обработка на данни]]. Направена от твърд [[картон]], перфокартата съхранява информация, [[Кодиране|кодирана]] чрез наличието или отсъствието на отвори на предварително определени места (позиции). Перфокартите са основни средства за подаване на [[данни]] и инструкции в офис машини в течение на първата половина на 20 век и по-късно при първото поколение [[Компютър|компютри]]. Те са важна част от [[Периферно устройство|периферията]], особено за [[вход-изход]] на данни, и през [[1960-те]] са емблематични за [[Информатика|компютърната индустрия]]. Използват се до към [[1970-те]] г., но след това излизат от употреба, с изключение на отделни все още работещи стари системи за специализирани приложения.
 
Ред 9:
File:Hollerith Punched Card.jpg|Перфокарта на Холерит
</gallery>
Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в [[Сметачна машина|сметачните машини]] от началото на [[19-ти век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в неговата [[табулираща машина]] през [[1890]] г. от [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]], е парче [[картон]] с размери 90 на 215 милиметра, с кръгли дупки. На всяка има по 12 реда, като на всеки ред могат да се пробият 20 дупки – общо 240 позиции. Те съответстват на данни като възраст, пол, месторождение, брой деца, семейно положение и други сведения, включени във въпросника от преброяването на населението. Агентите по преброяване записват отговорите на анкетираните в специални формуляри и изпращат попълнените формуляри за обработка, като информацията се пренася чрез перфориране върху картите. След това перфокартите се зареждат в специални устройства, съединени с табулаторната машина. Самото броене става, като картите се пронизват с матрица от тънки игли, по една игла за всяка от общо 240 позиции. Когато иглата попадне на перфорирана позиция, тя преминава през отвора и затваря съответната [[електрическа верига]], което се отчита от [[брояч]] и той се премества с една позиция напред<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://chernykh.net/content/view/16/40/ | заглавие= История компьютера|достъп_дата = 31 август 2017|език= ru}}</ref>.
 
Отначало различните системи използват перфокарти с различен дизайн. Около 1928 перфокартите се стандартизират до точни размери: 7 3/8 [[инч]]а на 3 1/4 инча (187.325 на 82.55 [[милиметър|мм]]). Перфокартните машини са няколко вида – за четене, за сумиране (табулатор) и за сортиране. Перфокартните електро-механични машини са известни и под името сметачно-аналитични или статистически машини, но най-разпространеното им наименование е табулаторни машини<ref>{{cite book |title= Джон Атанасов |last=Бончев |first= Николай|year= 1990|publisher= [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство „Климент Охридски“]]|location=София |pages= 82}}</ref>.
 
За да развие бизнеса си и да избегне цикличността на поръчките за машини от страна на правителството, Холерит основава компанията ''Tabulating Machine Company'' ([[1896]]) която е придобита през [[1914]] от Томас Уотсън – основал по-късно [[International Business Machines|IBM]]. IBM произвежда и рекламира широк асортимент от офис машини и добавя оборудването на Холерит към производството си. В крайна сметка възприетият от IBM 80-колонен формат на перфокартите с правоъгълни отвори печели съревнованието с форма&#768;таформа̀та на [[UNIVAC]] от 45 колони и кръгли отвори.
 
== Принцип на действие ==
[[ImageФайл:IBM punch card duplicator Trondheim.jpg|thumbмини|Перфораторът за копиране, като този на IBM, може да направи точно копие на колода перфокарти.]]
 
На парче картон с определени размери се пробиват дупки на определени позиции. <!-- The rectangular bits of paper punched out are called [[chad (computer)|chads]]. --> Всяка позиция представлява един [[бит]] от [[двоична система|двоичната система]]. Всяка колона от картата съдържа множество такива позиции (повече от един бит).
Ред 41:
</pre>　Източник:<ref>{{cite web|url=http://www.cs.uiowa.edu/~jones/cards/codes.html |title=Punched Card Codes |publisher=Cs.uiowa.edu |accessdate=2013-10-05}}</ref>
 
[[ImageФайл:Lochkartenauswertegerät_IBM_mit_Bedienstation.jpg|thumbмини|Устройство за ръчно перфориране]]
Данните се въвеждат на машина, наречена ''перфоратор,'' приличаща на голяма и шумна [[пишеща машина]]. Често текстът се отпечатва в горната част на картата, което позволява да го четат и хората. Това става на машина, наречена ''преводач'' (''interpreter''). По-новите модели перфоратори могат също да го правят. Данни от повече знаци, например думи или по-големи числа, се набират в съседни колони, наречени ''полета''. За приложения, изискващи точност, практиката е не един, а двама оператора да въвеждат данните, като вторият използва (''верификатор'') вместо (''перфоратор''). Проверените карти се маркират със закръглен прорез от десния край. Тези, които не преминават проверката, се подменят. По онова време има голямо търсене на оператори, предимно жени, които да работят на пълен работен ден на перфоратор и верификатор.
 
Ред 47:
 
== Други формати ==
[[ImageФайл:System 3 punch card.jpg|thumbмини|Карта за IBM System 3]]
По различно време били изпробвани и други схеми на [[код]]иране, големина на картата и тип на дупката. Например картите „Mark sense“ имали напечатани овали, така че хората да могат да ги задраскват с молив. След това прецизни перфоратори регистрирали отметките и пробивали съответната информация върху картата. Имало също и „иглени“ карти – при тях дупките били предварително перфорирани, за да се улесни ръчното им продупчване, дупка по дупка, с помощта на устройство, наподобяващо тъпа игла и напръстник, поставен от другата страна. В началото на 70-те, IBM въвела нов, по-малък картов формат с кръгла дупка и 96 колони с въвеждането на компютъра IBM System 3.
 
Ред 56:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.cs.uiowa.edu/~jones/cards/ Doug Jones' Punch Card history site]
* [http://homepages.cwi.nl/~dik/english/codes/80col.html Various punched card codes]
* [http://www.wired.com/wired/archive/7.03/punchcards_pr.html ''The Undead'' – Wired magazine article about modern day use of punch cards]
* [http://groups.msn.com/scottfisher/misc.msnw?action=ShowPhoto&PhotoID=201 Scott Fishers Pennsylvania turnpike Ticket, (IBM Punch card w square holes) toll ticket webpage 1970's]
* [http://www.fourmilab.ch/documents/univac/cards.html UNIVAC Punch Card Gallery]
 
[[CategoryКатегория:История на изчислителната техника]]
[[CategoryКатегория:Информатика]]
[[Категория:Носители на информация]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Перфокарта“.