Песен за нибелунгите: Разлика между версии

Поемата в различните си [[писмо|писмени]] форми е загубена към края на 16-ти век, но [[ръкопис]]и, датирани не по-рано от 13-век, са открити отново през 18-ти. Днес са познати 35 ръкописа на „Песен за нибелунгите“ и нейните варианти. 11 от тях са завършени. 24 ръкописа са открити във фрагментарно състояние, включително и един на холандски език. Текстът съдържа 2 400 [[строфа|строфи]], разделени на 39 авантюри. Заглавието, под което поемата е позната, е изведено от финала на един от трите основни варианта: ''„hie hât daz mære ein ende: daz ist der Nibelunge liet“'' („тук историята свършва: това е песента за нибелунгите“). Някои от ръкописите се различават значително един от друг. Филолозите ги разпределят в три групи – „А“, „В“, „С“ ръкописи.

Историческо ядро на поемата се отнася по време към събития, станали през германския миграционен период, и по-специално поражението на [[бургунди]]те от римския военачалник [[Флавий Аеций]] с помощта на наемниците [[хуни]] през 436 г. Други възможни влияния са враждата между [[франки|франкските]] кралици [[Брунхилда]] и [[Фредегонда]] от 6-и век, както и брака на [[Атила]] с бургундската принцеса Хилдико през 456 г.