Рене Декарт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м -и век ---> век ; козметични промени |
||
Ред 38:
== Биография ==
=== Произход и младежки години ===
[[Файл:Maison de René DESCARTES - Jean-Charles GUILLO.JPG|мини|
Декарт е роден на [[31 март]] [[1596]] година в Ла Е ан Турен (днес [[Декарт]]), Централна Франция, в семейството на Жоашен Декарт – юрист с дребна благородническа титла, притежаващ земи в [[Шателро]] в [[хугеноти|хугенотската]] област [[Поату]]. Жан Брошар, майката на Рене Декарт умира през 1597 година и, след като баща му се жени повторно в [[Рен]], той е отгледан в Ла Е от баба си по майчина линия.
Ред 82:
== Философия ==
[[
Рене Декарт често е сочен като първия мислител, акцентиращ върху [[Рационализъм|рационалистичния]] подход в развитието на [[естествознание]]то. За него философията е система на мислене, която обхваща цялото познание, и той го изразява по следния начин:
Ред 107:
Потенцията за самото знание според Декарт е вложена у човека от самия Бог и присъства като „вродени принципи и идеи“, т.е. знанията, които са единни и всеобщи. Класическите мисловни процеси Декарт дефинира като „[[интуиция]]“ и „дедукция“. Под интуиция се разбират усилията на ума, в крайна сметка водещи към познанието на единното и на Бога. Интуицията е знание умствено и непосредствено. Дедукцията е [[логика|логически]] извод, по необходимост произтича от предпоставките. Тя е знание опосредствено. Тя е елементарна – следвайки обратния път, тя ни дава познание за [[феномен]]ите, присъстващи в сетивния свят.
Гносеологичният идеал на Декарт е интуитивното познание на всички вродени истини – всеобщите и необходимите. [[Логическа индукция|
[[Разум]]а, [[ум]]а и [[интелект]]а Декарт тълкува като проявление на Божия разум, като генетично заложен познавателен модел, от който произхождат „допълнителните“ разбирания и понятия. Декартовата интуиция се състои именно в обхващането на всички външни явления, мисловни парадигми в едно единно цяло – само тогава те могат да бъдат до известна степен умопостигнати.
Ред 143:
В „Разсъждение за метода“ („Discours de la méthode“) у Декарт преобладава тенденция на търсене на здравата житейска мъдрост, при което явно оказва влияние [[стоицизъм|стоицизмът]]. В писмата до принцеса Елизавета обаче той се опитва да изясни основните идеи на собствения си морал. Тези идеи са:
* идеята за „съвършеното същество като истински обект на любовта“;
* идеята за „противоположността на духа и материята“, която ни предписва да избягваме всичко телесно;
* идеята за „безкрайността на Вселената“, която ни предписва „издигане над всичко земно и смирение пред Божествената мъдрост“;
* накрая идеята „да сме солидарни с другите същества и с целия свят, за зависимостта ни от тях и за необходимостта да се жертваме за общото благо“.
В писма до Шаню по молба на кралица Кристина Декарт подробно отговаря на въпросите:
* Какво е любовта?
* Оправдава ли се любовта към Бога единствено от естествената светлина на разума?
* Коя крайност е по-лоша – безпорядъчната любов или безпорядъчната омраза?
Като различава интелектуалната любов от страстната, първата той вижда „в доброволното духовно единение на съществото с обекта като част от едно цяло с него“. Тази любов е в [[антагонизъм]] със страстта и желанието. Висшата форма на тази любов е любовта към Бога като безкрайно голямо цяло, от което ние сме само нищожна част. Оттук следва, че нашата душа може да обича Бога по силата на собствената си природа – това
== Математика и физика ==
Ред 221:
== Преводи на български език ==
На български език първите преводи от съчиненията на Декарт се появяват в края на 19
Томът ''Избрани философски произведения'' съдържа:
* ''Правила за ръководството на ума''
* ''Светът или Трактат за светлината''
* ''Разсъждение за метода''
* ''Размишление върху първата философия''<ref>вкл. част от ''Възражения и отговори''</ref>
* ''Начала на философията''
* ''Страстите на душата''
== Бележки ==
| |||