Разлика между версии на „Университет „Корнел““

м
-и век ---> век ; козметични промени
м (→‎top: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB)
м (-и век ---> век ; козметични промени)
|родно_име= Cornell University
|латинско_име=
|картинка= [[КартинкаФайл:GoldwinSmithHall.JPG|250п]]
|описание= Статуята на Ендрю Уайт
|девиз= ''I would found an institution where any person can find instruction in any study''
 
== Научна дейност ==
[[FileФайл:Cornell University West Campus Sign-summer.JPG|мини|300п|Знакът на университет „Корнел“ на западната страна]]
 
През финансовата 2004/05 година университетът е похарчил $561,3 милиона за научна дейност. Основни получатели на финансирането са колежите по [[медицина]] ($164,2 милиона), [[агрономия]] и [[биология]] ($114,5 милиона), [[изкуство]] ($80,3 милиона), и [[инженерство]] ($64,8 милиона).<ref name="research">{{икона|en}} {{cite web | url = http://www.research.cornell.edu/vpr/ResExp/ResExp2006.pdf | title = Research Expenditures | format = PDF | publisher = Cornell University | accessdate = 2006-05-22}}</ref> Средствата идват най-вече от федерални източници, като федералното инвестиране е $381 милиона. От федералните агенции най-много пари инвестира Министерството на здравеопазването и Националната научна фондация (National Science Foundation), съответно, 51,4% и 30,7% от всички федерални инвестиции в университета. „Корнел“ е в челната десетка на университети с най-много получени [[патент]]и през 2003, и е в челната петица на университетите, създаващи нови компании. През 2004-05 г. „Корнел“ съобщава за 200 открития, подава 203 молби за U.S. патент, изпълнява 77 търговски споразумения, и разпределя хонорари за повече от $4,1 милиона на поделения и откриватели.
През 1984 г. Националната научна фондация започва създаването на пет нови [[суперкомпютър]]ни центъра, включително Теоретичния център в „Корнел“, за да осигури високоскоростни изчислителни ресурси за научната дейност в САЩ. През 1985 г. екип от Националния център за суперкомпютърни приложения започва разработването на [[NSFNet]], компютърна мрежа базирана на [[TCP|TCP/IP]] протокола, която е свързана с [[ARPANET]]. Тази високоскоростна мрежа отначало била ограничена само до академични потребители, след това се превръща в опорна мрежа, към която се свързват регионалните мрежи. Трафикът в първоначално 56-килобитовата мрежа се увеличава експоненциално; скоростта на връзките се подобрява до 1,5-мегабита през 1988 г. и до 45-мегабита през 1991 г. NSFNet е крайъгълен камък в бързото развитие на [[интернет]] и на [[World Wide Web|световната глобална мрежа]].
 
Учените в „Корнел“ изследват природата повече от 70 години. Сред физиците от „Корнел“ са имена като [[Ханс Бете]] и [[Ричард Файнман]], които не само допринасят за развитието на [[ядрена физика|ядрената физика]], но и участват в [[Манхатън (проект)|проекта „Манхатън“]]. През [[1930-те|30-те]] години на 20 век „Корнел“ създава втория [[циклотрон]] в САЩ. През [[1950-те]] години физиците в „Корнел“ са първите, които изучават [[синхротрон]]ната радиация.
 
== Възпитаници ==
[[FileФайл:Ruth Bader Ginsburg official portrait.jpg|thumbмини|150px|[[Рут Бейдър Гинсбърг]]]]
Възпитаниците на „Корнел“ са известни като „корнелианци“. Към август 2005 г. университетът наброява 244&nbsp;276 живи корнелианци. Много от тях са активни в организации и събития, включително ежегодния „reunion“ уикенд и Homecoming. За финансовата 2004-05 г. „Корнел“ се нарежда трети в класацията за дарения и наследства от свои възпитаници, и четвърти по цялостна издръжка от всички източници (възпитаници, приятели, корпорации и фондации) сред американските колежи и университети, разкриващи средствата от дарения.