Война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м век; козметични промени
Ред 25:
Според Уилям Рубинщайн, „''Безписмените общества, дори и тези, организирани по относително напреднал начин, са били известни с преднамерената си жестокост .... през 1826 [[Шака Зулу|Шака]] с армия от 50 000 души, буквално унищожава племето [[Ндвандве]]. Този доклад посочва, че Ндвандве наброява най-малко 40 000: 'всички са били избити'“''.<ref>Rubinstein, W. D. (2004). ''[http://books.google.com/books?id=nMMAk4VwLLwC&pg=PA22&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Genocide: a history]''. Pearson Education. p.22. ISBN 0-582-50601-8</ref> Исторически, повече от една трета от мъжете от племето [[Яномамо]] са умрели във война.<ref>Keeley, Lawrence H. ''War before civilization: The myth of the peaceful savage'', Oxford University Press, USA, 1996.</ref> Американския антрополог Чагнън твърди, че мъжете участвали в убийства са имали повече жени и деца, в сравнение с тези, които не са вземали участие.<ref>''Yanomamo: The Fierce People'' (Chagnon 1998; Chagnon 1992; Chagnon 1983)</ref>
 
В Западна Европа от края на 18-ти век, повече от 150 конфликти и битки около 600 са били осъществени.<ref name=War>[http://www.ralphmag.org/CG/world-war-one2.html World War One --- A New Kind of War | Part II], From ''14 – 18 Understanding the Great War'', by Stéphane Audoin-Rouzeau, Annette Becker</ref>
 
Според „Human Security Report 2005“ има значителен спад на броя и сериозността на военните конфликти след края на [[Студената война]] в началото на 1990 година. Все пак, доказателствата разгледани в изследването „Peace and Conflict“ от 2008 година, извършено от „Центъра за международно развитие и управление на конфликти“ показва, че общият спад на конфликтите е в застой.<ref>Hewitt, Joseph, J. Wilkenfield and T. nevertheless the concept war is more than just a word but a signification to the meaning Death. Gurr ''[http://www.cidcm.umd.edu/pc/ Peace and Conflict 2008]'', Paradigm Publishers, 2007</ref>
Ред 64:
 
=== Поведенчески теории ===
Някои [[Психология|психолози]], например Е. Дърбан и [[Джон Боулби]], считат, че на човек по природа е свойствена [[Агресия (психология)|агресияагресията]]та.<ref>Durbin, E.F.L. and John Bowlby .''Personal Aggressiveness and War'', 1939.</ref> Тя поражда [[сублимация]] и [[Проекция (психология)|проекция]], когато човек превръща своето недоволство в [[предубеждение|предубеждения]] и [[ненавист]] към други [[раса|раси]], [[религия|религии]], [[нация|нации]] или [[идеология|идеологии]]. Съгласно тези теории, държавата създава и съхранява определена цел в местното общество и в същото време създава база за агресия под формата на война. Ако войната е неотменна част от човешката природа, както предполагат много психологически теории, то човечеството никога няма да успее да се отърве напълно от нея.
 
[[Зигмунд Фройд]] счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.
Ред 96:
 
==== Теории за преобладаването на младежта ====
[[Файл:Median age.png|thumbмини|300px|Средна възраст по страни. Преобладаването на млади хора е присъщо за Африка и в по-малка степен в Южна и Югоизточна Азия и Централна Америка.]]
Теория за преобладаването на младежта съществено се отличава от малтузианските теории. Нейните привърженици считат, че съчетанието на голям брой млади мъже и недостатъчното наличие на постоянна мирна работа води до голям риск от войни.
 
Ред 124:
И накрая, преговорите за предотвратяване на война могат да завършат с провал поради неспособността на държавите да съблюдават правилата.<ref>Powell, Robert. 2002. ''Bargaining Theory and International Conflict.'' Annual Review of Political Science 5: 1 – 30.</ref> Две страни могат да избегнат война, ако и двете се придържат към първоначалните договорености. Но при споразумението едната страна получава такива привилегии, че става по-силна и започва да изисква все повече и повече. В резултат на това, по-слабата страна няма друг изход, освен да се защитава със сила.
 
Рационалният подход е критикуван по много позиции. Предположението за взаимните сметки за изгоди и загуби изглежда съмнително – например, в случаите на геноцид по време на Втората световна война, когато по-слабата страна няма никаква алтернатива. Рационалистите считат, че държавата действа като едно цяло, обединено от една обща воля, а лидерите и&#768;ѝ действат разумно и са в състояние обективно да оценят вероятността от успех или поражение (което противоречи например на идеите на поведенческите теории).
 
=== Икономически теории ===
== Исторически типове войни ==
=== Войни в древността ===
Line 144 ⟶ 143:
* Войни на държави и и коалиции от държави за хегемония (като [[Северна война]], [[Американо-мексиканска война]], [[Корейска война]], [[Етиопско-еритрейска война]]), войни за световно господство ([[Седемгодишна война]], [[Наполеонови войни]], [[Първа световна война|Първа]] и [[Втора световна война]]);
* Граждански войни, съпровождащи развитието на социалистически и буржоазно-демократични революции. Често гражданските войни се сливат с войни против външна интервенция ([[Гражданска война в Китай]]);
* Национално-освободителни войни на зависими народи и колонии против колонизатори, за установяване на държавна независимост или за запазването и&#768;ѝ, или против опитите за възстановяване на колониален режим (например [[Алжирска война]]; [[колониални войни на Португалия]] и др.).
 
=== Постиндустриални войни ===
Line 161 ⟶ 160:
 
== Продължителност на войните ==
За най-кратката война в историята на човечеството е считана тази между Англия и [[Занзибар]] през 1896 г., получила името ''Първа Чимуренга''. Продължителността и&#768;ѝ е 38 минути.
 
Най-продължителната война е ''[[Стогодишна война|Стогодишната война]]'', която всъщност се състои от четири последователни конфликта, които се обединяват в една война. Основните противници са Англия и Франция. Военните действия продължават от 1337 г. до 1453 г., тоест 116 години.
Line 189 ⟶ 188:
{{Портал военно дело}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Войни| ]]