Разлика между версии на „Посабина“

10 байта изтрити ,  преди 2 години
м
век
м (год.-->г.; козметични промени)
м (век)
Най-ранното документирано споменаване на селото в [[Османска империя|османо-турски документ]] е от [[1524]] г. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — '''Пусубина''', '''Пособина''', '''Посъбина''', '''Костабина''', ('''Косабино''' — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от [[Стара планина|Балкана]]. През [[1622]] г. в Посабина има 66 български къщи, а административно то попада в [[кааза]] Херазград ([[Разград]]), [[вилает]] [[Провадия]].
 
Според устно предание в местността ''Юртлука'' се намирало по-старо българско село, което носело името '''Тиджаре'''. През него минавал път от [[Велико Търново]] за [[Шумен]], но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, [[кърджалии]] и [[даалии]] жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци. Устни предания от селото разказват и за отвличане и [[помохамеданчване]] на български девойки и невести. На [[27 май]] [[1876]] край селото е заловен [[Петър Иванов Русков]], революционер от [[чета на Таньо войвода|четата на Таньо войвода]]. Според документи през [[1877]] г. в селото вече има само 20 български и около 200 турски и 10 [[черкези|черкезки]] къщи.
 
За пръв път руски войски наближават селото около [[Петровден]] [[1877]]. Няколко дни по-късно руските войски се оттеглят, а заедно с тях и българското население. На [[28 ноември]] [[1877]] г. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между [[руснаци]] и [[турци]]. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война]] местните жители се върнали в селото си и го изградили отново. Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители — преселници от селата [[Водица (Област Търговище)|Водица]], [[Глогинка]], [[Лозен (Област Велико Търново)|Лозен]] и от [[община Горна Оряховица|Горнооряховско]], [[община Велико Търново|Великотърновско]] ([[Бойчовци]] и др.) и [[община Габрово|Габровско]] ([[Банковци]] и др.). Почти всички турци се изселват в Османската империя и през [[1898]] г. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.
 
Първото светско училище в селото е построено през 1877 г., а църковният храм е издигнат през 1886 с патрон [[Свети Иван Рилски]]. Много преди [[Освобождението]] в селото имало само малък църковен [[параклис]]. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара [[джамия]], към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище ([[медресе]]).
 
Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.