Предприемач: Разлика между версии

[[FileФайл:Salon des entrepreneurs Paris 2012 Guide du routard creation d entreprise.jpg|thumbмини|Салон на предприемачите, Париж, 2012.]]

[[FileФайл:Ambassador Verveer Greets African Womens Entrepreneurship Program Participants.jpg|thumbмини|Програма за жени предприемачи в Африка, Вашингтон, САЩ, 2012]]

Терминът "етническо предприемачество" се отнася до собствениците на самостоятелно заети предприятия, които принадлежат към расови или етнически малцинствени групи в САЩ и Европа. Дългата традиция на академичните изследвания изследва опита и стратегиите на етническите предприемачи, тъй като се стремят да се интегрират икономически в основното течение на американското или европейското общество. Класическите случаи включват еврейски търговци и търговци в големи градове в САЩ през 19-ти и началото на 20-ти век, както и китайски и японски собственици на малки предприятия (ресторанти, фермери, собственици на магазини) на Западния бряг. През 2010 г. етническите предприемачески инициативи са проучени в случая с кубинските собственици на бизнес в Маями, индийските собственици на мотели в САЩ и китайските собственици на бизнес в китайските щати в Съединените щати. Докато предприемачеството предлага на тези групи много възможности за икономически напредък, самонаемането и собствеността на предприятията в САЩ остават неравномерно разпределени по расови / етнически признаци. Въпреки многобройните успешни истории на азиатските предприемачи, скорошен статистически анализ на данните от преброяването в САЩ показва, че белите са по-склонни от азиатците, афро-американците и латиноамериканците да бъдат самостоятелно заети в престижни доходоносни индустрии.

Социалното предприемачество е използването на новосъздадените компании и други предприемачи за разработване, финансиране и прилагане на решения на социални, културни или екологични проблеми. Тази концепция може да се прилага към различни организации с различни размери, цели и вярвания. Предприемачите с нестопанска цел обикновено измерват ефективността, като използват бизнес показатели като печалба, приходи и увеличение на цените на акциите, но социалните предприемачи са или нестопански или съчетават печалба с генериране на положителна "връщане към обществото" и поради това трябва да използват различни показатели. Социалното предприемачество обикновено се опитва да постигне по-широки социални, културни и екологични цели, често свързани с доброволческия сектор, в области като облекчаване на бедността, здравеопазване и развитие на общностите. Понякога могат да се създават социални предприятия с печалба, които да подкрепят социалните или културните цели на организацията, но не и като самият край. Например, организация, която има за цел да осигури жилище и заетост на бездомните, може да работи в ресторант, както за набиране на пари, така и за осигуряване на заетост на бездомните.