Предприемачество: Разлика между версии

'''Предприемачеството''' е процес на <strong>'''стартиране на ново предприятие</strong>''' или обновяване на вече създадено. Логиката на значението е свързана с това, че човек решава да предприеме нови действия <strong>'''по бъдещ проект</strong>''' за създаване на бизнес или <strong>'''по настоящ</strong>''', вече създаден. Отнасяме го към <strong>'''икономическите дейности</strong>''', свързани със създаването на нова фирма или обновявания на вече съществуваща. [[Предприемач]]ът е работодател, който регистрира индивидуално или в съдружие собствена фирма. Поради разбираеми икономически причини свързваме предприемаческите функции най-вече със сектора на малките и средни фирми, познати като дребен [[бизнес]], понеже големите фирми не са в началото на създаването на фирмата.

Предприемачеството е описано като "способността и <strong>'''готовността за развитие</strong>''', организиране и управление на бизнес начинание, заедно с всички рискове, за да се постигне печалба". Въпреки че определението за предприемачество обикновено се съсредоточава върху стартирането и управлението на бизнеса, поради високия риск, свързан със стартирането, значителна част от стартиращите предприятия трябва да бъдат закрити поради "<strong>'''липса на финансиране</strong>''', лоши бизнес решения, икономическа криза, липса на пазарно търсене или комбинация от всичко това.Понякога се използва по-широко определение на термина, особено в областта на икономиката. В тази употреба предприемачът е предприятие, което има способността да намира и да действа въз основа на възможности за превръщане на <strong>'''изобретения</strong>''' или технологии в <strong>'''нови продукти</strong>''': "Предприемачът може да разпознае търговския потенциал на изобретението и да организира капитала, таланта и други ресурси, които превръщат изобретението в търговско осъществимо нововъведение. В този смисъл терминът "Предприемачество " също така обхваща иновативни дейности от страна на установени фирми, в допълнение към подобни дейности от страна на нови предприятия.

Терминът "етническо предприемачество" се отнася до собствениците на самостоятелно заети предприятия, които принадлежат към расови или етнически малцинствени групи в САЩ и Европа. Дългата традиция на академичните изследвания изследва опита и стратегиите на етническите предприемачи, тъй като се стремят да се интегрират икономически в основното течение на американското или европейското общество. Класическите случаи включват еврейски търговци и търговци в големи градове в САЩ през 19-ти и началото на 20-ти век, както и китайски и японски собственици на малки предприятия (ресторанти, фермери, собственици на магазини) на Западния бряг. През 2010 г. етническите предприемачески инициативи са проучени в случая с кубинските собственици на бизнес в Маями, индийските собственици на мотели в САЩ и китайските собственици на бизнес в китайските щати в Съединените щати. Докато предприемачеството предлага на тези групи много възможности за икономически напредък, самонаемането и собствеността на предприятията в САЩ остават неравномерно разпределени по расови / етнически признаци. Въпреки многобройните успешни истории на азиатските предприемачи, скорошен статистически анализ на данните от преброяването в САЩ показва, че белите са по-склонни от азиатците, афро-американците и латиноамериканците да бъдат самостоятелно заети в престижни доходоносни индустрии.

Социалното предприемачество е използването на новосъздадените компании и други предприемачи за разработване, финансиране и прилагане на решения на социални, културни или екологични проблеми. Тази концепция може да се прилага към различни организации с различни размери, цели и вярвания. Предприемачите с нестопанска цел обикновено измерват ефективността, като използват бизнес показатели като печалба, приходи и увеличение на цените на акциите, но социалните предприемачи са или нестопански или съчетават печалба с генериране на положителна "връщане към обществото" и поради това трябва да използват различни показатели. Социалното предприемачество обикновено се опитва да постигне по-широки социални, културни и екологични цели, често свързани с доброволческия сектор, в области като облекчаване на бедността, здравеопазване и развитие на общностите. Понякога могат да се създават социални предприятия с печалба, които да подкрепят социалните или културните цели на организацията, но не и като самият край. Например, организация, която има за цел да осигури жилище и заетост на бездомните, може да работи в ресторант, както за набиране на пари, така и за осигуряване на заетост на бездомните.

* П. Ангелова - лични извадки