Уикипедия

Гейша: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 9x тире, 7x кавички, 5x нов ред, 2x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor)
м век; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
[[ImageФайл:Geisha-kyoto-2004-11-21.jpg|thumbмини|300px|Традиционно облекло и прическа на гейшата]]
'''Гейша''' (на [[японски език|японски]] 芸者, В превод думата гейша означава артистична личност (gei – изкуство и sha – личност), „обучен в изкуствата“ танци, пеене, музика, етикет и др.). Гейшите са традиционни професионални японски артистки-танцьорки, които забавляват чрез различни умения. В региона [[Кансай]] след периода на [[Реставрация Мейджи|Реставрацията Мейджи]], също се използват наименованията ''гейко'' (''芸妓'') и за чиракуваща гейша – ''майко'' (''舞妓''). През [[18 век]] и [[19 век]] гейшите са били особено популярни, срещат се и в наши дни, въпреки че броят им е намалял.
 
Гейшата ([[Гейко]]) професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Тя е ликът и гаранцията за престижа. Задачата ѝѝ е отговорна – да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното умение на гейко е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, за да му сервира саке с деликатеси и упражнява брилянтното изкуство на разговора. Дали ще има секс със своя клиент, зависи от нея самата, но никой не я задължава за това.
 
== История ==
Ред 10:
Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка. Тогава тя се нарича '''майко''', в превод майко означава „танцуващо дете“ (mai-танц и ko-дете). Обучението на майко отнема 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет. Да стане майко – чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. Тази, която намери куража да стане майко, отива да живее в общежитие, наречено окия, с '''окаа-сан''', което означава майка – притежателката на окия, намиращо се в Ханамачи.
 
По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът ѝѝ става труден. Сутрин тя става в ранните часове и ляга късно нощем. Тя се учи да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент '''шамисен''', наподобяващ китара. Майко трябва да изучи различните традиционни японски изкуства, чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да води разговор. След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра и да рисува кърваво червени устни и да си прави сложна фризура.
 
Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено – „Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви“.
Ред 18:
Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.
 
[[ImageФайл:Kamogawa Maiko 01.jpg|thumbмини|300px|Гейши, изпълняващи танц]]
 
== Гейша в наши дни ==
Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана ''okiya'' или ''hanamachi'' (в превод ''град на цветята''), най-вече докато трае обучението ѝѝ, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си [[образование]], някои дори [[гимназия]] или [[университет]]. Гейшите все още изучават традиционните японски инструменти – [[шамисен]], [[шакухачи]], както и традиционни песни, класически японски танц, [[чайна церемония]], [[икебана]], [[литература]] и [[поезия]]. Чрез наблюдаване на други гейши и чрез помощта на собственичката на окията, гейшата се научава да се облича с традиционното облекло [[кимоно]], а също така и как да се държи с клиентите.
[[Киото]] е градът, в които гейша традициите са все още много силни.
 
Професията на гейшите станала толкова популярна, че през 30-те години на 20-ти век броят им достига 80 000. По време на войната и след нея броят им рязко спада поради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди и то най-вече в [[Киото]], където е и най-престижното училище за гейши.
 
Гейшата посвещява живота си на тази трудна професия, която изисква да се достигне умението да бъде дискретна и толерантна, перфектна като събеседник, танцьорка, музикантка и добър познавач на литературата. Гейшата изящно танцува традиционните японски танци, свири на японската класическа триструнна китара шамисен, с много емоционален заряд представя тайнството на чайната церемония.
Ред 32:
== Гейша и проституцията ==
Представите за гейшите предлагащи сексуално забавление съществуват най-вече извън Япония в [[Западен свят|Западния свят]]. Тези представи се допълват и от японските проститутки, които в желанието си да добият славата на гейшите сред туристите наричат себе си гейша. По принцип гейшата трябва да остане неомъжена (или да се оттегли по време на женитбата).
[[Категория:Култура на Япония]]▼
 
== Литературни произведения и филми ==
* ''„[[Мемоарите на една гейша]]“'', [[роман]] на [[Артър Голдън]] „Обсидиан“ София, 2006 ISBN 9547691147
Line 46 ⟶ 44:
* Scott, A.C. The Flower and Willow World; The Story of the Geisha. New York: Orion Press, 1960.
* [http://www.imdb.com/title/tt0397535 Мемоарите на една гейша в IMDB ]
 
▲[[Категория:Култура на Япония]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гейша“.