География: Разлика между версии

Географията е една от най-старите науки. Голяма част от основите ѝѝ са положени през елинистическата епоха. През 1 век пр.н.е. опитът дотогава е обобщен от географ [[Птолемей]]. Разцветът на западната географска традиция настъпва по времето на [[Ренесанс]]а, когато се преосмислят късноелинистическите постижения и се постига значителен напредък в картографията, който обикновено се свързва с името [[Герхард Меркатор]]. През първата половина на 19 век, [[Александър фон Хумболт]] и [[Карл Ритер]] полагат основите на съвременната академична география.

През средновековието, падането на Римската империя довежда до промяна в развитието на географията и центърът от Европа се премества към ислямския свят<ref name="needham volume 3 512">{{Cite journal|last=Needham|first=Joseph|year=1959|title=Mathematics and the Sciences of the Heavens and the Earth|url=https://books.google.com/books/about/Science_and_Civilisation_in_China_Volume.html?id=jfQ9E0u4pLAC|journal=Science and Civilization in China|location=Taipei|publisher=Caves Books, Ltd.|volume=3|page=512|isbn=9780521058018|access-date=10 November 2016}}</ref>. До средата на 15-ти век откритията на древните гърци са забравени. Мюсюлмански географи като [[Мохамед Ал-Идриси]] произвеждат детайлни карти на света, докато други географи като [[Авицена]], [[Ал Бируни]], [[Ибн Батута]] и [[Ибн Халдун]] предоставят подробни отчети за своите пътувания и географията на посетени от тях региони. [[Араби|Арабските]] мореплаватели предприемат смели пътешествия из [[Индийски океан]] и достигат бреговете на [[Мадагаскар]], [[Южна Африка]], [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]] и други отдалечени точки на [[Земята]].

По време на тъмните векове в [[Европа]] не се получават почти никакви нови сведения за света, ако не се смята [[Марко Поло]], който открива [[Източна Азия]] за Европа. Изключение правят [[викинги]]те на [[север]], които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях – [[Фарьорски острови]], [[Исландия]], [[Гренландия]]. Намерените руини от техни поселения на остров [[Нюфаундленд]] в днешна [[Канада]] доказват, че първите европейци, достигнали [[Америка]], не са моряците от експедицията на [[Христофор Колумб]], а именно викингите. Новгородците достигат Шпицберген и устието на Об.

[[FileФайл:Alexander von Humboldt-selfportrait.jpg|мини|[[Александър фон Хумболт]]]]

[[FileФайл:BASA-1271K-1-161-78-Anastas Ishirkov.JPG|мини|[[Анастас Иширков]], основоположник на географската наука в България]]

Българската география по времето на [[Народна република България]] под влиянието на съветската географска школа се съсредоточава основно върху физическата география, по-специално геоморфологията, метерологията, климатологията и хидрологията. Едва през 70-те и най-вече през 80-те години на 20-ти век излизат нови оригинални изследвания в областта на географията.

Физическата или природната география изучава [[система]]та от взаимодействия, процеси и явления в природната среда на планетата [[Земя]] – [[атмосфера]], [[хидросфера]], [[биосфера]] и [[литосфера]] и възможностите за рационалното и&#768;ѝ използване. Предметът на физическата география се състои в разбирането и обясняването на физическите закономерности, характерни за Земята, както и проявленията на времето, флората и фауната.Към физикогеографските науки спадат:

Географска информационна система (ГИС) е информационна система, състояща се от [[софтуер]], [[хардуер]] и процедури за създаване, обработка, съхраняване, анализ и визуализация на пространствени или географски данни. Географските информационни системи се използват в различни области, като например картографията за създаване на карти, и най-вече за подпомагане на вземането на информирани решения посредством пространствено моделиране. Първите ГИС са създадени през 70-те години на 20-ти век в [[Канада]].