Катуница: Разлика между версии

* Селото се намира на 13,5 километра от центъра на [[Пловдив]]. През него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили.

* С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии.

* В Катуница е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с две работилници за производство на боза. Тук се намира и една от най-големите фирми в България за разфасовка и пакетаж на пестициди.

* Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20-ти век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.

* Църквата „Свети Никола“. Тя е еднокорабна, покрита с каменни плочи. През [[1833]] г. пловдивския [[митрополит]] Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Строителството на църквата е започнало още същата година. Тя била изградена върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери: ширина – 10 м, дължина – 22 м, и височина над земята до три м. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята. Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана – имала четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на [[1834]] г. била изографисана от гръцки зографи, които нарисували на стените и на тавана ѝѝ не само библейски сцени, но и образите на нейните ктитори. По-късно тези образи са били заличени. Запазен е единствено образът на ктитора Златан Вълчев Благоев – в преддверието, вляво от входната врата. От църквата произхожда един диптих „Богородица, Христос и светци“ от [[19 век]], дело на зографи от Тревненската школа, който се съхранява в иконохранилицето при Пловдивската митропол. Църквата е осветена през 1834 г. По онова време Катуница е наброявала 70 къщи.