Грош: Разлика между версии

За пръв път грошове се секат в [[Италия]] в края на 12-ти век. През [[1172]] г. в [[Генуа]] е пусната сребърна монета с тегло 1.46 г. Наричат я '''dēnārius grosus''' – „дебел“ денарий. Генуезското '''„гросо“''' (''grosso'') се приравнява на 4 обикновени „тънки“ генуезки денария. В скоро време „гросо“ се появява и във [[Флоренция]] ([[1182]] г.), [[Кремона]], [[Падуа]], [[Милано]], [[Пиза]] и [[Венеция]].

През [[1300]] г. се появила и чешката разновидност на италианските гросо – пражкият грош с тегло 3.7 гр. и проба 928. До края на 15-ти век (до началото на [[Хусистки войни|Хусистките войни]] [[1420]] – [[1434]]) [[Чехия]] била най-големият емисионен център в [[Централна Европа]]. Грошовете се сечали в Монетния двор в град [[Кутна Хора]] под надзора на италиански специалисти.

Качеството на гроша постоянно се променя. През 1360 г. майсенският грош съдържа вече 2.788 гр. сребро. Често се предприемат опити да се задържи качеството на гроша, в резултат на което през 15-ти век било установено устойчиво доста отношение на гроша към [[гулдена]]. Отначало се сечали грошове на стойност 1/20 или 1/21 от рейнския гулден, а впоследствие – 1/26.

От началото на сеченето на [[талер]]а (в края на 15-ти век), който трябвало да представлява сребърният еквивалент на златния гулден, грошът е приравнен на 1/21 талера, а самият талер за известновреме бил наричан '''„гулденгрош“'''. Но понеже качеството на грошовете постоянно се снижавало те се разменяли за 20 до 40 за талер. През [[1570]] г. 1 грош бил приравнен на 1/24 от талера и на монетата започнали да изобразяват числото „24“. Монетната криза в Германия, започнала в началото на 17-ти век и достигнала връхната си точка по време на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]) довежда до широкото разпространение на нископробни монети, включително и до краха на паричната система на [[Свещената римска империя]].

Качеството на гроша било възстановено едва с появата на т.нар. '''„гутергрош“''' (на {{lang-de|Guter Groschen}} – добър грош), който отново бил приравнен на 1/24 от талера. Названието „гутергрош“ се запазило до 19-ти век. В болшинството случаи се сечали монети от по 1 грош, но през [[1764]] г. се пускат и по 1/2 гроша (които от [[1797]] г. се изработват от мед), а впоследствие и с други номинали.

През [[1526]] г. полският грош вече тежал 2.059 г., имал диаметър 24 мм и проба 375. В [[1535]] г. се сечал литовски грош с диаметър 26 мм. През 16 и 17-ти век грошът станал основна разменна монета в [[Полша]] и [[Литва]]. Сечали се сребърни и билонни монети от 1/2, 1, 2, 3, 4 и 6 гроша. Крал [[Сигизмунд III Ваза]] въвежда още един номинал – 1.5 гроша.

В края на 17-ти век в Полско-литовската държава [[Жечпосполита]] се оформили две монетни ситеми: основана на [[мед]]та (с основен номинал солида) и основана на среброто (с основа – гроша), но през 18-ти век при крал [[Август III]] и грошовете започнали да се изработват от мед, но за да се отличава от сребърния грош, медния бил наречен ''„грошовик“'''. Той се равнявал на 3 медни [[солид]]а, а 30 грошовика правели една [[злота]], а самата злота се равнявала на 4 сребърни гроша. Пускането на медни „грошовики“ и на други медни монети от половин до три гроша продължило до разделянето на Жечпосполита.

През 19-ти век циркулиращия в обърщение полски грош, пускан от подчиненото Полско кралство, се приравнява на 1/2 копейки.

[[Османската империя]], достигнала в известни периоди от своята история до Централна Европа, също се влияе от европейските парични системи. Още през 17-ти век започва да емитира монета, съответстваща на широко разпространения грош. Но при нея съобразно фонетичните правила на езика, названието „грош“ постепенно се трансформира в „[[куруш]]“, което се запазва и в по-нататъшната ѝ [[история]].

== Грош през 20-ти век ==

В [[България]] тази дума се среща в художествената литература от преди 20-ти век или в стари документи от времето на [[Османска империя|османското господство]]. Оттогава са останали и народни песни предимно с хумористични мотиви: