Киници: Разлика между версии

са антични философи, прочули се със своите критики към обществените норми и ценности. Тяхното название по-късно става нарицателно (на български: „циник“)<ref>вж.справката „киници“ в ''Антична Литература'', ред. Богданов Б., София: П.Берон, 1988, с.222; в неспециализраната литература и по-старите издания на български език формата „циник“ често се ползва като еквивалентна.</ref>. За основател на школата се счита [[Антистен]] (4 век пр.н.е.). Най-известен неин представител е [[Диоген]] от Синоп, с чието име са свързват множество анекдоти. [[Менипея|Мениповата сатира]] е литературен жанр, добил названието си от името на киника [[Менип]].

 

 

Представянето на киническата школа е дадено в кн.6 от ''[[Животът на философите]]''<ref>[[Диоген Лаерций]], ''Животът на Философите'', кн. 6, София: Н. Култура, 1985, с.143 – 178</ref>, където са упоменавани: [[Антистен]], [[Диоген|Диоген от Синоп]], [[Кратет]], [[Метрокъл]], [[Хипархия]], [[Менип от Гадара]], [[Менедем]]. [[Хегел]] критикува остро киническите нагласи и постъпки, като за тях изтъква, че „абстрактната свобода се лишава от нравствеността“ <ref>Хегел Г., ''История на философията'', София:Наука и изкуство, 1982, т.2 с. 151; цитатът продължава: „индивидът се оттегля обратно в своята субективност, следователно тази свобода е безнравственост“ (навсякъде в изданието е използавана формата „циници“).</ref>.

 

{{философия-мъниче}}

[[Категория:Философски течения]]