Рис: Разлика между версии

 

== Систематика ==

Пълната класификация на подвидовете на риса все още не е напълно изяснена и продължава да се обсъжда. Известни са следните подвидове:<ref>{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html ELOIS – Eurasian Lynx Online Information System](Достъп от 20.07.2010)</ref>

* ''Lynx lynx lynx'', разпространен в [[Скандинавия]], [[Източна Европа]], Западен [[Сибир]]

 

==== В България ====

Сигурни сведения за съществуването на риса по българските земи са открити при археологически разкопки на древни поселения. [[Кост]]и от рис са открити в пласт датиран от ранен [[плейстоцен]] в палеонтологичното находище [[Козарника]] до [[Белоградчик]].<ref name="belogradchik">[http://www.belogradchik.org/bg/history/41-belhistory/86-cave-kozarnika.html Разкопки на палеолитното находище Козарника, Белоградчишко](Достъп от 08.08.2010)</ref> При проведени през 1915 г. разкопки на Деневата могила край шуменското село [[Салманово]] е открита лява половина от [[долна челюст]] на рис.<ref name="archaeology">[http://archaeology-knigi.com/156 ''Праисторията в България'']</ref><ref>{{икона|ru}} [[Рафаил Попов (археолог)|Р. Попов]], ''Предысторическая Денева Могила при селе Салманова''. Известия на Болгарского Археологич. Дружество, т. IV, cjp 148 – 275, 1914; Коджа-Дерманската Могила при г. Шумен, 1916 – 1918.</ref>В България са открити фосилни останки от най-малко 5 вида рисове, най-древните от които са от ранен миоцен от околностите на с. Муселиево (Никополско).<ref>Boev, Z. 2017. Fossil and Subfossil Record of Species of the Genus Lynx Kerr, 1792 (Mammalia: Felidae) in Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 69 (3): 303-306.</ref>

 

 

== Хранене ==

Рисът ловува основно различни видове [[зайци]] и мишевидни [[гризачи]]. Напада и по-едри животни като [[глухар]]и, [[сърна|сърни]], [[дива коза|диви кози]], [[елен]]и, малки [[лос]]ове и [[дива свиня|диви свине]].<ref name="markov" /> В района на Близкия изток в менюто му влизат и [[марал]]и. Ловува също и [[домашна котка|домашни котки]], [[куче]]та, [[лисица|лисици]] и [[енотовидно куче|енотовидни кучета]]. Проявява природна ненавист към лисиците и ги убива дори когато е сит.<ref name=lesnoysayt/> Подобно на останалите видове котки при ловуването на по-едра плячка поема и по-голям риск от нараняване. Поради тази причина ги улавя рядко и то предимно през зимата, когато храната е по-ограничена. След като убият плячката, в случай, че тя е по-дребна рисовете може да си играят с нея. Макар и неохотно рисовете се хранят и с [[мърша]].<ref name=moscowzoo/> Възрастните рисове изяждат средно по 1,1 – 2,5 килограма на ден.<ref name=WCoW/> Обикновено ловува толкова животни, колкото успява да изяде през деня. Ако плячката е по-едра я скрива под снега, заравя я в земята или я прикрива с шума. Това обаче го прави доста неумело и труповете често се оказват открити от по-дребни хищници. Нерядко рисове са пропъждани от [[росомаха|росомахи]], които изяждат уловената плячка.<ref name=moscowzoo/> Рисът ловува от засада като се хвърля със скок към минаващото животно. Преследването на жертвата не продължава повече от 80 метра, поради това, че рисът бързо се уморява.<ref name=lesnoysayt/> През зимата този начин се затруднява и се налага котката да обхожда по-дълги разстояния в търсене на по-едри жертви. Тези, които обитават планински местности през зимата се спускат в равнините. По този начин те избягват и райони, в които вълците доминират. Наблюдавани са случаи, в които рисове биват убивани и изяждани от вълци.<ref name=WCoW/> През Втората световна война е регистрирано увеличение на вълците в източна Словакия. Рисовете от района бързо мигрират в други посоки с цел избягване на конкуренция и междувидови конфликти. През есенно-зимния период зайците и сърните представляват около 70% от неговата плячка.<ref name=redbook/> В райони, където копитните животни са малко в менюто му преобладават птици, зайци и дребни влечуги. Малките на копитни бозайници преобладават през пролетта и лятото, когато растат и са все още неопитни.<ref name=koraproj/> В някои горски места, където наблизо има селища е възможно да напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж. Плътността на популацията на риса зависи от наличието на плячка в района на местообитание. В гъсто населени райони човекът е единствения фактор определящ гъстотата на популацията.<ref name=koraproj/> При изследване проведено в Полша е установено, че съотношението между мъжките и женските екземпляри е приблизително еднакво. Възрастните самци представляват 29% от популацията, женските в разплодна възраст са 23%, малките рисове с майка са 35%, а подрастващите 12%.<ref name=koraproj/>

 

 

== Размножаване ==

Любовният период продължава от януари до април и обикновено женската се разгонва само веднъж с продължителност от четири до седем дни. Мъжките покриват многократно женските, като при половия акт се предизвиква [[овулация]].<ref name=koraproj/> Ако малките загинат, тя се разгонва и [[копулация|копулира]] за втори път през сезона. Нормално самката се покрива от няколко мъжки, като в този период те нерядко влизат и в двубои помежду си.<ref name=sevin/> [[Бременност]]та трае 67&nbsp;—&nbsp;74 дни. Изграждат гнезда в корени или клони на паднали дървета, ровове или други уединени места. Долната повърхност е покрита с пера, козина или суха трева.

 

 

== Здравни проблеми ==

Подобно на всички представители на семейство Котки и Евразийските рисове боледуват както от характерните за семейството заболявания, така и от специфични болести, свързани с местообитанията, антропогенния фактор и начина на живот на вида. При изследване, проведено в [[Швеция]], на 106 намерени мъртви риса в периода 1993 – 1999 г. са установени [[антитела]] на няколко причинителя на заболяване. Такива са причинителите на [[панлевкопения]]та, [[Инфекциозен перитонит при котките|инфекциозен перитонит]], [[Инфекциозен ринотрахеит при котките|инфекциозен ринотрахеит]], [[Левкоза при котките|левкоза]], [[туларемия]] и [[Anaplasma phagocytophila|анаплазмоза]].<ref> {{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/content/abstract/41/1/58 Marie-Pierre Ryser-Degiorgis, Regina Hofmann-Lehmann, Christian M. Leutenegger, Carl Hård af Segerstad, Torsten Mörner, Roland Mattsson and Hans Lutz. ''Epizootiologic Investigations Of Selected Infectious Disease Agents In Free-Ranging Eurasian Lynx From Sweden'']</ref> При някои от заболяванията като например парвовирусната инфекция и панлевкопенията<ref> {{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/reprint/38/1/84.pdf Heike Schmidt-Posthaus, Christine Breitenmoser-Wursten, Horst Posthaus, Luca Bacciarini, and Urs Breitenmoser. ''Causes Of Mortarity In Reintroduced Eurasian Lynx In Switzerland'']. (pdf)</ref> заразяването става при контакт с [[домашна котка|домашни котки]].

 

Днес във Финландия ловът на рисове е разрешен след издаването на специално разрешително. В Швеция обаче прекомерният лов в миналото и преминала [[епизоотия]] от панлевкопения сред рисовете се отразяват неблагоприятно и популацията в страната все още носи тези последици.<ref name=indiantiger/> През [[1950-те]] години състоянието на популацията на риса достига до критичен минимум. Оттогава благодарение на взети мерки в някои райони броят на рисовете остава непроменен, на други се увеличава и населва нови територии, а в страни като Австрия, Франция, Италия, Словения, Швейцария, Хърватия и Чехия успешно са реинтродуцирани рисове.

 

 

 

В границите на Европейския съюз рисът е включен в Приложение II и IV на ''Директивата за местообитанията на ЕС''<ref>''Наръчник за Натура 2000 в България''. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67</ref>. За неговото опазване са създадени Зони под специална защита, част от екологичната мрежа „[[Натура 2000]]“.

 

== Взаимоотношения с хората ==

 

В случай, че дивечът в района е достатъчно, рисовете остават на това място без да извършват дълги преходи в търсенето му. Според ловджиите щом в даден район се е заселил рис, означава, че дивечът се е увеличил. Рисът притежава красива и ценна кожа. Дълго време е смятан за вредител, който трябва да бъде унищожаван.<ref name=urbawebsite/> На много места в миналото месото от риса е смятано за деликатес и е консумирано от хората.<ref name=moscowzoo/> В Древна Русия е присъствало задължително на [[боляр]]ски и [[княз|княжески]] пиршества.<ref name="naturall">{{икона|ru}} [http://naturall.ru/node/23 ''Животний мир России, Рысь''.] (Достъп от 20.07.2010)</ref> Рисът напада рядко хора, само когато е наранен, уловен или болен от [[бяс]].<ref name=wwf/>

{{избрана статия|3523827|10 октомври 2010}}

{{Хищници|Fe.}}

[[Категория:Котки]]

[[Категория:Фауна на Палеарктика]]