Рис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Ред 56:
 
== Систематика ==
[[FileФайл:Lynx de Sibérie Thoiry 1981.jpg|thumbмини|Сибирски рис (''Lynx lynx wrangeli'')]]
Пълната класификация на подвидовете на риса все още не е напълно изяснена и продължава да се обсъжда. Известни са следните подвидове:<ref>{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html ELOIS – Eurasian Lynx Online Information System](Достъп от 20.07.2010)</ref>
* ''Lynx lynx lynx'', разпространен в [[Скандинавия]], [[Източна Европа]], Западен [[Сибир]]
Ред 90:
 
==== В България ====
[[FileФайл:Osogovo-Kameninchitsa-gorge.jpg|мини|Съществуват сигурни доказателства, че рисове обитават българската част на [[Осогово]]]]
[[FileФайл:Ropotamo 10.jpg|мини|Вероятно рисът не е напускал [[Странджа]] през втората половина на 20&nbsp;век]]
Сигурни сведения за съществуването на риса по българските земи са открити при археологически разкопки на древни поселения. [[Кост]]и от рис са открити в пласт датиран от ранен [[плейстоцен]] в палеонтологичното находище [[Козарника]] до [[Белоградчик]].<ref name="belogradchik">[http://www.belogradchik.org/bg/history/41-belhistory/86-cave-kozarnika.html Разкопки на палеолитното находище Козарника, Белоградчишко](Достъп от 08.08.2010)</ref> При проведени през 1915 г. разкопки на Деневата могила край шуменското село [[Салманово]] е открита лява половина от [[долна челюст]] на рис.<ref name="archaeology">[http://archaeology-knigi.com/156 ''Праисторията в България'']</ref><ref>{{икона|ru}} [[Рафаил Попов (археолог)|Р. Попов]], ''Предысторическая Денева Могила при селе Салманова''. Известия на Болгарского Археологич. Дружество, т. IV, cjp 148 – 275, 1914; Коджа-Дерманската Могила при г. Шумен, 1916 – 1918.</ref>В България са открити фосилни останки от най-малко 5 вида рисове, най-древните от които са от ранен миоцен от околностите на с. Муселиево (Никополско).<ref>Boev, Z. 2017. Fossil and Subfossil Record of Species of the Genus Lynx Kerr, 1792 (Mammalia: Felidae) in Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 69 (3): 303-306.</ref>
 
Ред 118:
 
== Хранене ==
[[FileФайл:Lynx lynx-2.JPG|мини|Характерната физика е ценно предимство за успешен лов]]
Рисът ловува основно различни видове [[зайци]] и мишевидни [[гризачи]]. Напада и по-едри животни като [[глухар]]и, [[сърна|сърни]], [[дива коза|диви кози]], [[елен]]и, малки [[лос]]ове и [[дива свиня|диви свине]].<ref name="markov" /> В района на Близкия изток в менюто му влизат и [[марал]]и. Ловува също и [[домашна котка|домашни котки]], [[куче]]та, [[лисица|лисици]] и [[енотовидно куче|енотовидни кучета]]. Проявява природна ненавист към лисиците и ги убива дори когато е сит.<ref name=lesnoysayt/> Подобно на останалите видове котки при ловуването на по-едра плячка поема и по-голям риск от нараняване. Поради тази причина ги улавя рядко и то предимно през зимата, когато храната е по-ограничена. След като убият плячката, в случай, че тя е по-дребна рисовете може да си играят с нея. Макар и неохотно рисовете се хранят и с [[мърша]].<ref name=moscowzoo/> Възрастните рисове изяждат средно по 1,1 – 2,5 килограма на ден.<ref name=WCoW/> Обикновено ловува толкова животни, колкото успява да изяде през деня. Ако плячката е по-едра я скрива под снега, заравя я в земята или я прикрива с шума. Това обаче го прави доста неумело и труповете често се оказват открити от по-дребни хищници. Нерядко рисове са пропъждани от [[росомаха|росомахи]], които изяждат уловената плячка.<ref name=moscowzoo/> Рисът ловува от засада като се хвърля със скок към минаващото животно. Преследването на жертвата не продължава повече от 80 метра, поради това, че рисът бързо се уморява.<ref name=lesnoysayt/> През зимата този начин се затруднява и се налага котката да обхожда по-дълги разстояния в търсене на по-едри жертви. Тези, които обитават планински местности през зимата се спускат в равнините. По този начин те избягват и райони, в които вълците доминират. Наблюдавани са случаи, в които рисове биват убивани и изяждани от вълци.<ref name=WCoW/> През Втората световна война е регистрирано увеличение на вълците в източна Словакия. Рисовете от района бързо мигрират в други посоки с цел избягване на конкуренция и междувидови конфликти. През есенно-зимния период зайците и сърните представляват около 70% от неговата плячка.<ref name=redbook/> В райони, където копитните животни са малко в менюто му преобладават птици, зайци и дребни влечуги. Малките на копитни бозайници преобладават през пролетта и лятото, когато растат и са все още неопитни.<ref name=koraproj/> В някои горски места, където наблизо има селища е възможно да напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж. Плътността на популацията на риса зависи от наличието на плячка в района на местообитание. В гъсто населени райони човекът е единствения фактор определящ гъстотата на популацията.<ref name=koraproj/> При изследване проведено в Полша е установено, че съотношението между мъжките и женските екземпляри е приблизително еднакво. Възрастните самци представляват 29% от популацията, женските в разплодна възраст са 23%, малките рисове с майка са 35%, а подрастващите 12%.<ref name=koraproj/>
 
Ред 124:
 
== Размножаване ==
[[Файл:Lynxes at Skansen.jpg|ляво|мини|Малките остават с майката до следващото и&#768;ѝ чифтосване]]
Любовният период продължава от януари до април и обикновено женската се разгонва само веднъж с продължителност от четири до седем дни. Мъжките покриват многократно женските, като при половия акт се предизвиква [[овулация]].<ref name=koraproj/> Ако малките загинат, тя се разгонва и [[копулация|копулира]] за втори път през сезона. Нормално самката се покрива от няколко мъжки, като в този период те нерядко влизат и в двубои помежду си.<ref name=sevin/> [[Бременност]]та трае 67&nbsp;—&nbsp;74 дни. Изграждат гнезда в корени или клони на паднали дървета, ровове или други уединени места. Долната повърхност е покрита с пера, козина или суха трева.
 
[[FileФайл:Lynx kitten.jpg|мини|Малко на няколкоседмична възраст]]
Раждат през май или началото на юни две&nbsp;—&nbsp;три малки, много рядко и по четири, които са слепи и глухи.<ref name=redbook/> Проглеждат след 12 дни и бозаят до три месеца, но напълно се отбиват към петия-шестия месец. Котетата постепенно преминават на твърда храна към 6&nbsp;—&nbsp;7 седмица. На тази възраст започват да напускат и леговището. Новородените тежат 250 – 300 грама. Първоначално космената покривка е едноцветна сиво-кафява, а характерната окраска се оформя до към 11-та седмица от възрастта. След откърмянето им майката ги храни с мишки и малки птици. Всички грижи в отглеждането на малките се поемат от самката.<ref name=moscowzoo/> Остават с майката до следващото и&#768;ѝ разгонване.<ref name=WCoW/> При отделянето от майката отрасналите рисчета са с тегло 9&nbsp;—&nbsp;14&nbsp;kg.<ref name=koraproj/> Половата зрялост при женските настъпва след две, а при мъжките след три години.<ref name=redbook/> Продължителността на живота му на свобода е до 17, в зоологически градини и до 25 години. При новородените и подрастващите се наблюдава висока смъртност. Около 50% от тях не доживяват до зрялост. В голямата част от ареала си рисовете са жертва на пътнотранспортни произшествия и бракониерство.<ref>Eurasian Lynx Online Information System for Europe. [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/speciesinf/biology_and_life_history/biology_and_life_history.htm Biology and life history] (достъп от 10.10.2010)</ref>
 
== Здравни проблеми ==
[[FileФайл:Toxocara cati 2 beentree.jpg|мини|''[[Toxocara cati]]'' е аналог на [[Детски глист|детския глист]] при котките]]
Подобно на всички представители на семейство Котки и Евразийските рисове боледуват както от характерните за семейството заболявания, така и от специфични болести, свързани с местообитанията, антропогенния фактор и начина на живот на вида. При изследване, проведено в [[Швеция]], на 106 намерени мъртви риса в периода 1993 – 1999 г. са установени [[антитела]] на няколко причинителя на заболяване. Такива са причинителите на [[панлевкопения]]та, [[Инфекциозен перитонит при котките|инфекциозен перитонит]], [[Инфекциозен ринотрахеит при котките|инфекциозен ринотрахеит]], [[Левкоза при котките|левкоза]], [[туларемия]] и [[Anaplasma phagocytophila|анаплазмоза]].<ref> {{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/content/abstract/41/1/58 Marie-Pierre Ryser-Degiorgis, Regina Hofmann-Lehmann, Christian M. Leutenegger, Carl Hård af Segerstad, Torsten Mörner, Roland Mattsson and Hans Lutz. ''Epizootiologic Investigations Of Selected Infectious Disease Agents In Free-Ranging Eurasian Lynx From Sweden'']</ref> При някои от заболяванията като например парвовирусната инфекция и панлевкопенията<ref> {{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/reprint/38/1/84.pdf Heike Schmidt-Posthaus, Christine Breitenmoser-Wursten, Horst Posthaus, Luca Bacciarini, and Urs Breitenmoser. ''Causes Of Mortarity In Reintroduced Eurasian Lynx In Switzerland'']. (pdf)</ref> заразяването става при контакт с [[домашна котка|домашни котки]].
 
Ред 144:
Днес във Финландия ловът на рисове е разрешен след издаването на специално разрешително. В Швеция обаче прекомерният лов в миналото и преминала [[епизоотия]] от панлевкопения сред рисовете се отразяват неблагоприятно и популацията в страната все още носи тези последици.<ref name=indiantiger/> През [[1950-те]] години състоянието на популацията на риса достига до критичен минимум. Оттогава благодарение на взети мерки в някои райони броят на рисовете остава непроменен, на други се увеличава и населва нови територии, а в страни като Австрия, Франция, Италия, Словения, Швейцария, Хърватия и Чехия успешно са реинтродуцирани рисове.
 
През втората половина на 20-ти век Словакия се оказва важен донор в реинтродукцията на рисове в съседните на нея страни. След като в периода 1830 – 1890 г. рисът напълно изчезва от територията на днешна Чехия през 1945 г. е регистрирана [[миграция]] на рисове на територията на [[Моравия]], които образуват нестабилна популация. В периода 1982 – 1989 г. в национален парк [[Шумава (национален парк)|Шумава]], намиращ се на границата с [[Австрия]] и Германия са реинтродуцирани 17 екземпляра (10 мъжки и 7 женски).<ref name="ckrumlov">{{икона|en}} [http://www.ckrumlov.cz/uk/region/soucas/t_napasu.htm Šumava National Park and Reserve](Достъп от 01.09.2010)</ref> Благодарение на тези процеси днес броят на рисовете в Чехия се движи в рамките на 65 до 105 индивида. В началото на XX век в [[Динарски планини|динарската част]] на бивша [[Югославия]] рисът е почти изчезнал. През 1973 г. в горски район до град [[Кочеве]] (днес в Словения) са пуснати на свобода три женски и един мъжки рис от Словакия. Благодарение на тази програма днес се наблюдава относителна стабилност на рисовете в Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина.<ref name="wwf"> [http://www.wwf.de/fileadmin/fm-wwf/pdf-alt/arten/bedrohtearten2/artena-z/26.pdf WWF, Eurasian Lynx](Достъп от 23.07.2010)</ref> Днес те са разпространени в [[Юлийски Алпи|словенските Алпи]], в [[Горски котар]], [[Велебит]] и района на [[Плитвишки езера|Плитвишките езера]] в Хърватия, и в Динарските планини в западната част на Босна и Херцеговина.<ref name=lcie/><ref name="plitvice"/>
 
През 20-ти век във Франция са реинтродуцирани рисове в района на Пиренеите и [[Вогези]]те. В Швейцария рисове са реинтродуцирани през 1971 г. Възможно е потомци от тези екземпляри да са населили и алпийските райони на Австрия. Процесът на реинтродукция в Швейцария се сблъсква с проблеми в резултат на [[бракониерство]]то и заболяване на рисове от инфекциозни болести.<ref>{{cite web | publisher = Wildlife Disease Association | url = http://www.jwildlifedis.org/cgi/reprint/38/1/84.pdf | title = Journal of Wildlife Diseases 38 | date = 2002 | accessdate = 2009-06-12}}</ref> През 1990-те рисове са реинтродуцирани в немската част на Шумава и национален парк [[Харц (национален парк)|Харц]], Германия. Малки нестабилни популации има и в планински райони в близост до Чехия и Франция. За последно рис в планината Харц е наблюдаван през 1818 г. След реинтродукция на екземпляри през 1999 г. първите малки от тях се раждат през 2002 г.<ref name="thisisharz">[http://www.thisisharz.com/national%20park.html The Harz National Park](Достъп от 02.09.2010)</ref> По-голямата част от реинтродуцираните рисове са от карпатския подвид. Единствено в националните паркове Харц и Кампиноски (Полша) са пуснати на свобода рисове от зоопаркове представители на различни подвидове, често и наследници на два и няколко подвида.<ref name="koraelois">[http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html Eurasian Lynx Online Information System for Europe, Phylogenetic history and subspecies](Достъп от 11.08.2010)</ref>
 
В границите на Европейския съюз рисът е включен в Приложение II и IV на ''Директивата за местообитанията на ЕС''<ref>''Наръчник за Натура 2000 в България''. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67</ref>. За неговото опазване са създадени Зони под специална защита, част от екологичната мрежа „[[Натура 2000]]“.
 
== Взаимоотношения с хората ==
[[FileФайл:1988 CPA 5999.jpg|мини|Изображение на рис върху [[СССР|съветска]] пощенска марка]]
[[FileФайл:Freyja riding with her cats (1874).jpg|мини|Изображение на [[Фрейя]] в колесница теглена от котки]]
Думата ''„рис“'' вероятно има праславянски произход от думата ''„lysь“''.<ref name="semenov">{{икона|ru}} Семенов А.В. ''Этимологический словарь русского языка. Русский язык от А до Я''. Издателство Юнвес, ISBN 5-88682-149-X, ISBN 978-5-88682-149-9</ref><ref name="lesnoysayt">{{икона|ru}} [http://lesnoysayt.ru/raznovidnosti-risey/ris-obiknovennaya.html Lesnoysayt, Рысь обыкновенная ]</ref> Възможно е значението на ''„lysь“'' да е мотивирано от светещите очи на животното или е производна с вторично заменена в началото с ''„r“'' означава риж, червеникав, шарен, пъстър.<ref name="buled">''Български етимологичен речник'', Том III, Издателство на БАН, 1986</ref><ref name="community">{{икона|ru}} [http://community.livejournal.com/oldrus/94122.html ''Тезисы Максимовича о славянском происхождении слова „Русь“''] (Достъп от 20.07.2010)</ref><ref name="slav">[http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/BorislavPopov.pdf Попов, Борислав. ''Типология на назоваването при древните индоевропейски термини за някои опасни и хищни животни''.] (Достъп от 20.07.2010)</ref> Възможно е да е производна на думата риса. Значението и&#768;ѝ от старобългарската ''„ристати“''<ref name=buled/> и староруската ''„рыскать“''<ref name=semenov/> е вървя бързо, бягам, блуждая се, шляя се. Името на дивата котка описва изключително добре начина и&#768;ѝ на живот.<ref name=sakhalinzoo/> Въпреки начина на изписване думата във всички славянски езици звучи по един и същи начин. Името на национален парк [[Рисняк]] в Хърватия вероятно произлиза от думата рис, който в резултат на успешна реинтродукция днес отново се среща в него.<ref name="risnjak">{{икона|hr}} [http://risnjak.hr/ Nacionalni park Risnjak] (Достъп от 02.09.2010)</ref>
 
В случай, че дивечът в района е достатъчно, рисовете остават на това място без да извършват дълги преходи в търсенето му. Според ловджиите щом в даден район се е заселил рис, означава, че дивечът се е увеличил. Рисът притежава красива и ценна кожа. Дълго време е смятан за вредител, който трябва да бъде унищожаван.<ref name=urbawebsite/> На много места в миналото месото от риса е смятано за деликатес и е консумирано от хората.<ref name=moscowzoo/> В Древна Русия е присъствало задължително на [[боляр]]ски и [[княз|княжески]] пиршества.<ref name="naturall">{{икона|ru}} [http://naturall.ru/node/23 ''Животний мир России, Рысь''.] (Достъп от 20.07.2010)</ref> Рисът напада рядко хора, само когато е наранен, уловен или болен от [[бяс]].<ref name=wwf/>
Ред 176:
{{избрана статия|3523827|10 октомври 2010}}
{{Хищници|Fe.}}
 
[[Категория:Котки]]
[[Категория:Фауна на Палеарктика]]