Сава Кършовски: Разлика между версии

Сава Кършовски е роден на 14 февруари 1847 г. в град [[Елена]]. Тук получава първоначалното си образование.

Убийството на бащата променя всички планове на семейството (1858). Майка му го праща да учи в плановския манастир „Свети Илия“ и духовен сан (1860). Трудно се вмества в строгия аскетичен режим, поради което напуска монашеската обител и завършва образованието си във [[Велико Търново]]. Живее във [[Варна]] и при брат си Иван, който е учител в [[Браила]] и [[Гюргево]]. През 1864 г. е в [[Цариград]] с надеждата да продължи образованието си. Поради липсата на средства се завръща в Търново. Тук се запознава със [[Стефан Стамболов]], [[Христо Иванов Големия]] и [[Джорджо Момчев]]. Установява контакти с по-будни младежи в родния си град, което предизвиква съмнения у местните турски власти за неговата верноподаническа покорност, поради което напуска градеца и заминава при братята си във [[Влашко]].

Завръща се в Елена през 1869 г. При второто посещение на Васил Левски и [[Ангел Кънчев]] в Елена е избран за председател на Еленския частен революционен комитет (1871). В архивите е запазена бележка от учителя [[Стоян Робовски]], участник в събранието, в която са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски - председател, Стоян Робовски - секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан Костов - 5, архимандрит Галактион - 15, поп Никола Попстоянов - 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница [[Иван Момчилов]] внася 100 турски лири. Работи като учител в Черна и Хърсово.

След Освобождението работи известно време като съдия и адвокат в Елена. Остава приятел на Стефан Стамболов и е негов политически последовател. Ръководител на градското и околийско бюро на национално-либералната партия. Занимава се с журналистическа и политическа дейност. Сътрудничи и участва с материали в множество вестници и списания от 19-ти век: „Зорница“, „Право“, „Свобода“, „Славянин“, „Търновска конституция“ и др. Автор е на първата мемоарна книга за Васил Левски озаглавена „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“, на драмата „Нещастна жертва“ и др.<ref>[http://karshovski.com/tag/сава-кършовски/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>

[[картинкаФайл:Apostolite-na-svobodata-1.jpg|мини|ляво|180п|Корица на изданието от 1902 г.]]

Появява се още веднъж в самостоятелно издание през 1902 г., но вече под друго заглавие - „Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането. Акад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски или дори от Павел Тодоров. Последният обаче е само издател, но не и автор на тази книга.

Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо. След превземането на [[Велико Търново]] от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град [[Елена (град)|Елена]] и днес именувана Кършовска махала. Кършо войвода според преданията загива в Сливенския балкан в бой с турските потери. Петнадесетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на болярина Кършо се заселват в Елена. Синът на Стойно – учителя Иван Кършов, заедно с поп [[Дойно Граматик]] правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] (1784). Участник е в двете завери от 1821 и 1825 г.

Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през 1842 г. Взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов (Симитя) и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>Имат пет деца: Сава, [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Йордан (1846–1880), Антон, и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/Сава-Кършовски/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref> Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на 19. век.

Андоничка е женена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от с. [[Беброво]]. Поради физическа прилика [[Васил Левски]] използва самоличността му при идването си в [[Русе]] (1869). Арестуван вместо Апостола, преди да се изясни объркването и шуреят му Сава да събере необходимите удостоверения, които потвърждават самоличността му. <ref>[http://karshovski.com/andonichka/ Родът Кършовски: Андоничка Кършовска]</ref>

Сава Кършовски се жени за Анастасия Панайотова Куюмджиева-Златарова (?-1880) през 1866 г. Имат двама сина, а след кончината ѝ се жени повторно.

Радивой е запасен поручик, загинал през 1913 г. на връх Тумба в Сърбия.<ref>[http://www.geni.com/people/Радивой-Кършовски/5635542163090136137 Родословие: Радивой С. Кършовски] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref>

[[Категория:Починали в Елена‎Елена]]