Уикипедия

Комикс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 21x тире-числа, 3x нов ред, 2x тире, 4 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
м -ти век ---> век ; козметични промени
Ред 2:
'''Комикс''' ({{Lang-el|κωμικός, kōmikos}}, {{lang-la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,<ref name="art">Teresa Grainger (2004) „Art, Narrative and Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66 – 67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>. често разположени една до друга в [[комикс панел|панел]]. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката.<ref name="art" /> Характерните текстови компоненти на комикса са: [[речеви балон]], различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. [[Карикатура]]та и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например [[фотокомикс]]ът се състои от различни [[фотография|фотографии]]. Обикновените форми на комикса са: [[стрип комик]]с, карикатура за редакционни и комедийни издания и [[комикс книга]]. От края на 20 век изданията в томове като [[графична новела|графични новели]], [[комикс албум]]и и [[танкубон]] стават много популярни. През 21 век започват да се разпространяват онлайн [[уебкомикс]]и.
 
Историята на комикса следва различни пътеки в различните държави. Учените виждат началото на тази форма още в праисторията, пример за това са рисунките в пещерата [[Ласко]]. В средата на 20-ти век комиксите се развиват в [[американски комикс|Съединените щати]], [[Западна Европа]] (особено във [[Франция]] и [[Белгия]]) и [[Япония]]. Историята на европейския комикс може да се проследи до карикатурите на щвейцарския художник [[Рудолф Тьопфер]] от 30-те години на 19 век. Комиксът в Европа се популяризира през 30-те години на миналия век със заглавия като „[[Приключенията на Тентен]]“. В Америка комиксите навлизат в масовата медия в късните 20-те чрез стрип комикса във вестникарските колонки. Следващото десетилетие на американския пазар излизат комикс списанията, които популяризират [[супергерой|супергероите]]; персонажът [[Супермен]] се появява през 1938 г. Японският комикс ([[манга]]) има своя специфичен стил, който води началото си още от 12-ти век. Модерният стрип комикс навлиза в Япония през 20-те години. Комикс списанията, книги и специализирани томове ([[танкубон]]) се развиват след [[Втора световна война|Втората световна война]] благодарение на художници като [[Осаму Тецука]]. През повечето време комиксите са били причислявани към ниската култура, но в края на 20-ти век към тях се подхожда с по-голяма сериозност, както в академичните така и в обикновените среди.
 
Терминът „комикс“ се използва в [[английски език|английския език]] като [[съществително]] в единствено число, но се отнася и към множествени, когато става въпрос за определени примери: самостоятелни стрипове или комикс книги. Думата произлиза от хумористичните (комични) произведения, доминиращи в късния комикс стрип от американските вестници, но става стандарт и за работи с некомичен характер. Обикновено в английския терминът се отнася и до комикси от неанглоезичните страни, макар да се използва и названието от оригиналния език, като например „манга“ за японските комикси и „bandes dessinées“ за френско езичните. Няма консенсус между теоретиците и историците относно дефиницията за комикс. Някои подчертават, че последователният характер на рисунките, и преобладаването на [[картина|картини]] над думите, отличава комиксите от книжките с картинки. Други твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на словесните разкази, е присъствието изцяло на картинки, и от друга страна социалния контекст.<ref name="hicksville1">{{cite web|url=http://www.hicksville.co.nz/Inventing%20Comics%205.htm |title=Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5 |publisher=Hicksville.co.nz |accessdate=2009-11-23}}</ref>
Ред 14:
=== Траяновата колона ===
{{основна|Траянова колона}}
[[ImageФайл:Relief Kolumna Trajana.jpg|thumbмини|150px|Последователни сцени на [[Траянова колона|Траяновата колона]]]]
Ранни предшественици на комикса, подобни на днешните, включват [[Траянова колона|Траяновата колона]] и работата на [[Уилям Хогарт]].
 
Траяновата колона се намира в [[Рим]], построена през 113 г. Украсена е със спирален барелеф, който изобразява епизодите от войната и военните действия на римската армия на император [[Траян]] в [[Дакия]] с даките. Тя е един от ранните оцелели примери на повест, разказана чрез последователни изображения. Релефите дават представа за военните действия на римската армия в Дакия. Изображенията представляват военни сцени и битки, потегляне на армиите в поход, укрепителни дейности, императорът, който държи речи на войниците, жертвоприношения, посланичества и подчинение на победените.
 
[[Египетски йероглиф|Египетските йероглифйероглифи]]и и гръцките [[фриз]]ове, средновековните [[гоблен]]и и илюстрираните [[ръкопис]]и също комбинират последователни изображения и думи, за да разкажат една история.
 
=== Ранни разкази (от 15 до 19 век) ===
Ред 32:
{| style="margin:auto;"
|-
|[[ImageФайл:Adam and Eve by Lucas Cranach (I).jpg|250px|thumbмини|ляво|Различни истории от [[Библия]]та са представени в „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Старши]]
|[[ImageФайл:The Rake's Progress 8.jpg|thumbмини|250px|ляво| Последната страница на ''The Rake's Progress'' на [[Уилям Хогарт]]]]
| [[ImageФайл:French-Liberty-British-Slavery-Gillray.jpeg|thumbмини|''Френската свобода. Британското робство'', карикатура от 1792 г. която осмива [[френската революция]], има два панела и използва „балоните“ за включване на речта, както съвременните комикси.]]
|}
Едва след откриването на модерните техники и печатната преса тези работи достигат до читателя в масови количества.<ref name="ref9">Perry & Aldridge, 1989. p.11</ref><ref name="ref10">McCloud, 1993. pp.11 – 14</ref><ref name="Sabin 13">Sabin, 1993. pp.13 – 14</ref>
Ред 41:
=== 19 век ===
[[Файл:Yellow kid001.gif|мини|Жълтото дете]]
[[Родолф Тьопфер]], франкофонски швейцарски художник, в 1830 – 1846 г. издава в [[Женева]] серия албуми за приключенията на господин Жабо и господин Крепен. Той се възприема като ключова фигура от началото на XIX-ти век. Въпреки че речевите балони изпадат от употреба по средата на XIX век, Тьопферовите илюстрирани истории с последователни сцени и с текст отдолу на картинките, са препечатвани в цяла Европа и Съединените щати. Липсата на закони за авторското право по това време позволява тези творби да се печатат и превеждат на два континента.<ref name="ref17">Beerbohm, Robert (2003) {{cite web | title=The Adventures of Obadiah Oldbuck Part III | work=The Search For Töpffer In America | url=http://scoop.diamondgalleries.com/scoop_article.asp?ai=2808&si=124 | accessdate=May 30, 2005}}</ref>
 
През 1843 година Тьопфер формализира мислите си по история на картинките в своето есе по физиогномикс: „Да се конструира картинна история не означава, че трябва да се създаде като майстор-занаятчия, да се извлича всеки потенциал от материала – до дъно! Не означава, че можете просто да разработите карикатури с [[молив]], естествено това е несериозно. Нито пък е просто като да се драматизира поговорка или илюстрира игра на думи. Трябва да се измисли някаква [[игра]], където частите са подредени по [[план]] и форма задоволително така че да формират едно цяло. Не рисувате шега и не слагате рефрен в куплети. Вие правите [[книга]]: добра или лоша, тъжна или глупава, луда или трезва“.<ref name="ref18">Translated by Weiss, E. in ''Enter: The Comics'', University of Nebraska Press, Lincoln, pp.4. (1969)</ref><ref name="ref18a">[http://www.amazon.fr/dp/2841620751 Original French, extract]</ref><ref name="ref18b">[http://www.lekti-ecriture.com/editeurs/Essai-de-physiognomonie.html Original French, extract]</ref>
Ред 67:
 
== Формати и видове комикси ==
[[Комикс стрип]]ът обикновено е кратък мултипанелен комикс, обикновено отпечатван във вестниците. В Щатите комиксите от делничните издания са разположени на един ред, докато тези от [[неделен комикс|неделния стрип]] са им дадени няколко реда. В началото на 20-ти век делничните стрипове са отпечатвани в черно-бяло, а неделните са цветни и заемат пълна страница.{{hrf|Booker|2014|xxvi–xxvii}}
 
Специализираните периодични комикс формати са разнообразни в различните страни. [[Комикс списание|Комикс книгата]] в американски формат е тънка периодика,{{hrf|Orr|2008|11}}{{hrf|Collins|2010|227}} най-често цветна.{{hrf|Orr|2008|10}} Европейските и японските комикс истории са на серии, издавани в списание, излизащо месечно или седмично в Европа.{{hrf|Johnson-Woods|2010|22}} Комиксите в Япония обикновено са черно-бели и се пускат на пазара всяка седмица.{{hrf|Schodt|1996|23}}{{hrf|Orr|2008|10}} Всеки брой се състои от стотици страници.{{hrf|Schodt|1996|23}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Комикс“.