Кръстоносен поход: Разлика между версии

{{кръстоносни походи}}

 

* ''разширяване или защитаване позициите на католическата религия,''

* ''превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива,''

=== Предпоставки за възникване на кръстоносното движение ===

Демографските механизми в държавите и народите от [[Западна Европа]] генерират обществената прослойка на [[феодал]]ните католически професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Тези воини, както и свободното селячество и настроените към бунтове и насилия крепостници, представлявали опасност за властта и благосъстоянието на едрите феодали и ангажирането им с кръстоносните походи представлява в известен смисъл отдушник за тяхната агресивност, като същевременно ги отклонявало от „изпадане“ в [[ерес]] и от участие в еретически движения, [[въстание|въстания]] и други нежелани от църквата прояви на [[анархия]]. Според някои автори<ref>Ришар, Ж. ”История на кръстоносните походи"</ref> Западна Европа достига критичен праг на населението за първи път след [[Римската империя|римската]] [[античност]], което „прелива“ и трябва да се канализира според необходимостите на управляващия елит. Не бива да се пропуска, че немалко от тези европейци са обезнаследени [[благородници]], за които походите са авантюри за реализация във [[Феодализъм|феодалното право]] и завладяване на нови владения.

 

* Идеята за [[поклонничество]] в [[Светите земи]];

* Идеята за разглежданата като необходима и справедлива [[Религиозна война|Свещена война]] срещу друговерците (в т.ч. Византия).

 

=== XI век, зараждане на кръстоносното движение ===

 

Около [[1000]] г. [[Константинопол]] е най-проспериращият и значим град на познатия дотогава свят. Разположен на лесно за защита, стратегическо изгодно място, с централизирано управление, съсредоточено в ръцете на абсолютния монарх – [[император]].

 

След смъртта на [[Василий II Българоубиец]] от [[Централна Азия]] се задава заплахата на [[турци]]те, мюсюлмански [[сунити|сунитски]] номадски племена. Едно от тези племена, [[селджуки]]те (наречени така на митичния си водач), с [[фанатизъм]] се нахвърля срещу „неверническата“ [[Византийска империя]]. В [[битката при Манцикерт]] през 1071 г. по-голяма част от имперската войска бива разбита от турците и един от съимператорите [[Роман IV Диоген|Роман Диоген]] бива пленен. Поради тази загуба византийците се виждат принудени да отстъпят по-голяма част от [[Мала Азия]] на селджуките, които оформят своите [[малоазийски бейлици]]. От друга страна, турците също напредват на юг, към [[Сирия]] и [[Палестина]]. Един след друг градовете по източното [[Средиземноморие]] падат в ръцете им и през 1079 г. влизат в светия град за три религии, [[Ерусалим]]. Няколко години по-късно в Ерусалим като завоеватели влизат войските на [[Египетски султанат|Фатимидския халиф]], врагове на селджуките. Това развитие на събитията окончателно шокира християнския свят, а турската забрана за поклонничество до Гроба Господен предначертава историята на следващите векове.

През 1081 г. на византийският трон се качва един способен генерал, [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] с цел да се противопостави на турската [[експанзия]]. Въпреки че католическата и православната църкви са диференцирани по силата на Схизмата от 1054 г., Алексий опитва да създаде християнска коалиция – финансово-политическа подкрепа от запад и [[Наемник|наемна]] [[Армия|войска]] от западноевропейци, обединени с имперските сили.

 

{{Основна|Първи кръстоносен поход}}

Папа Урбан II (1088 – 1099) е този, който на практика дава живот на кръстоносната идея. В предпоследния ден на [[Клермонски събор|Клермонския събор]] във [[Франция]], на 27 ноември 1095 г., четвъртък, папата отправя призива ''„Dieu lo volti“'' („Бог го желае!)<ref>Според различните източници и лингвистични транскрипции – ''Deus Vult, Deus lo Vult, Deus le volt, God wills it''. Трудно е да не направим паралел между това изказване и сакралното посредничество между [[Шаман|жрец]] и [[божество]] в езическите култури...</ref>, като има предвид организиране на т.нар. ''кръстоносен поход'' за завладяване на [[Йерусалим]] обратно за християнството“.<ref>''„Подемете това пътуване в името на нетленната слава на Царството небесно!“'' – Урбан II, римски папа</ref>

Проповедта на Урбан II подтиква първо неорганизирана маса от обикновени хора, поведени от проповедника [[Пиер Отшелника|Пиер Пустинника]]. Тази група оформя така наречения [[Народен кръстоносен поход]], подобен на по-късния [[Детски кръстоносен поход]]. Неорганизирани и безперспективни, те се отправят на изток, грабейки по пътя си из [[Европа]]. При пристигането им във Византия през 1096 г. ромейският [[василевс]] бърза да ги пропусне в [[Азия]]. Непредпазливо навлизат на турска територия и там биват окончателно разбити ([[Битка при Херсек]]). Оцелелите, начело с Пиер Пустинника, изчакват пред стените на Константинопол много по-добре организирания [[Първи кръстоносен поход|Поход на принцовете]], пристигнал там през 1097 г. Той се състои от добре въоръжени групи на феодалното войнство на [[барон]]ите, събрани най-вече от [[Франция]], [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и норманското [[Кралство Сицилия]]. Походът на бароните се води от аристократите с княжеско достойнство [[Годфрид дьо Буйон|Годфрид Лотарингски]], [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймонд Тулузки]], [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарентски]] и [[Танкред Галилейски|Танкред де Отевил]]. По време на престоя си пред Константинопол тези пълководци се заклеват да върнат на Византийската империя териториите на изток, загубени при настъплението на турците.

 

 

=== Втори кръстоносен поход (1147 – 1149) ===

{{Основна|Втори кръстоносен поход}}

 

{{Основна|Трети кръстоносен поход}}

 

Новините за победите на Салах ад-Дин предизвикват силна реакция в [[Западна Европа]]. Папа [[Григорий VIII]] призовава за кръстоносен поход, който е оглавен от някои от най-влиятелните западни монарси: френският крал [[Филип II (Франция)|Филип Август]], английският крал [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]] и императорът [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]].

 

{{Основна|Четвърти кръстоносен поход}}

 

 

Четвъртият кръстоносен поход започва през 1202 г. по инициатива на папа [[Инокентий III]] и има за цел Светите земи да бъдат нападнати през [[Египет]]. Тъй като кръстоносците не успяват да платят поръчаните от тях припаси и наема за флота, венецианският [[дож]] [[Енрико Дандоло]] ги убеждава да завземат град [[Задар|Зара]] в [[Далмация]], а след това и да се отправят към византийската столица [[Константинопол]]. Те се задържат там в продължение на месеци и се включват активно в междуособиците между различни претенденти за византийския трон, докато през 1204 г. превземат и разграбват града. Те създават там своя [[Латинска империя]], а в съседните византийски области основават още няколко по-малки кръстоносни държави.

 

=== Албигойски кръстоносен поход (1209 – 1229) ===

{{Основна|Албигойски кръстоносен поход}}

 

 

=== Пети кръстоносен поход (1217 – 1221) ===

{{Основна|Пети кръстоносен поход}}

Той е реализиран от френски и германски рицари, като единствено унгарският крал [[Ендрю II]] застава начело на голяма армия и през лятото на 1217 г. отплава с кораби. Но крал Ендрю II, напълно разочарован от начинанието, решава да се завърне, въпреки че патриархът на Йерусалим го заплашва с [[отлъчване от църквата]]. През 1221 г. останалите кръстоносни отряди напускат Египет. И този път намеренията на рицарите претърпяват провал.

=== Девети кръстоносен поход (1271 – 1272) ===

{{Основна|Девети кръстоносен поход}}

Бъдещият крал на [[Англия]] [[Едуард Първи]] предприема деветия кръстоносен поход през [[1271]] г., след като участва в осмия на Луи IX. Той включва няколко впечатляващи победи за Едуард над Бейбарс, мамелюкският султан на Египет, един от командирите на египетските сили, нанесли поражение на Седмия кръстоносен поход на Луи IX.

 

 

==== I Балкански кръстоносен поход (1443) ====

{{основна|Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г.}}

На [[1]] [[януари]] [[1443]] г. папа [[Евгений IV]] обявява с „Кръстоносна була“ кръстоносния поход. Полско-унгарският крал [[Владислав III Ягело|Владислав III Варненчек]] и трансилванският войвода [[Янош Хуняди]] повеждат похода. Освободени са западните български земи с градовете [[Ниш]], [[Пирот]] и [[София]] и войските достигат до [[Златица]] и [[Ихтиман]]. Идването на зимата обаче затруднява неимоверно преминаването през планинските проходи и напредването на армията, това принуждава кръстоносците да се върнат. Въстаналите и помогнали християнските войски български селища са разорени от турците. Унгарците и поляците подписват десетгодишно примирие с османците.

 

==== II Балкански (Варненски) кръстоносен поход (1444) ====

{{основна|Битка при Варна}}

През [[септември]] [[1444]] г. кръстоносните войски прекосяват [[Дунав]] и навлизат в България, отново водени от Владислав III Варненчек и трансилванския войвода Янош Хуняди. Освободена е цяла [[Северна България]] от [[Видин]] до [[Калиакра]], но [[Венеция]] извършва предателство и срещу голяма сума прехвърля големи турски сили от [[Мала Азия]] на европейския бряг.

=== Други кръстоносни походи ===

==== Първи смирненски кръстоносен поход (1343 – 1344) ====

 

==== Втори смирненски кръстоносен поход (1345 – 1346) ====

 

През 1351 г. е подписан мирен договор с турците, при което градът остава на кръстоносците, а турците местят главния град на бейлика си в [[Ефес]]. Смирна е християнска до 1402 г., когато рицарите са победени и градът е превзет от [[Тимур]], тежко съсипан и жителите му подложени на клане.

 

== Последствия ==

{{цитат|...никой няма право да отнеме живота на друго човешко същество, макар и нехристиянско, защото всички са чеда божии и могат да постигнат спасение на душата си...|}}

 

Кръстоносните походи водят до създаване на християнско национално образувание в [[Близкия изток]] и на [[Балканите]] – [[Франки|франко-сирийските]] феодални княжества, познати като ''[[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]]''. Освен това за отбелязване е значителният подем на северноиталианските търговски републики, настъпил като следствие от големия им търговски обмен с [[Ориент]]а. Източната култура, левантинските стоки и демографската динамика стимулират културното развитието на градски общества и раннобуржоазно мислене. Разпокъсаното Западнофранкско кралство се консолидира във Френско кралство – появява се ново национално [[самосъзнание]] и това явление е наречено ''Gesta Dei per Francos''.

 

 

Кръстоносният ентусиазъм окончателно се губи през [[Ренесанс]]а и епохата на [[Реформация]]та и [[Хуманизъм|хуманизма]], когато политическият и религиозният климат стават твърде различни от този през [[Средновековие]]то.

* [http://www.pravoslavie.bg/Интервю/В-капана-на-свещената-война- В капана на „свещената война“], интервю с Ал. Дворкин

 

[[Категория:Кръстоносни походи| ]]