Селско стопанство: Разлика между версии

=== Възникване ===

{{раздел-мъниче}}

Земеделието възниква независимо в различни части на света. Най-малкото 11 региона в стария и новия свят се явяват независими участници в това развитие.<ref>{{cite journal |doi=10.1073/pnas.1323964111 |title=Current perspectives and the future of domestication studies|journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |volume=111 |issue=17 |page=6139 |year=2014 |last1=Larson |first1=G. |last2=Piperno |first2=D. R. |last3=Allaby |first3=R. G. |last4=Purugganan |first4=M. D. |last5=Andersson |first5=L. |last6=Arroyo-Kalin |first6=M. |last7=Barton |first7=L. |last8=Climer Vigueira |first8=C. |last9=Denham |first9=T. |last10=Dobney |first10=K. |last11=Doust |first11=A.N. |last12=Gepts |first12=P. |last13=Gilbert |first13=M. T. P. |last14=Gremillion |first14=K. J. |last15=Lucas |first15=L. |last16=Lukens |first16=L. |last17=Marshall |first17=F. B. |last18=Olsen |first18=K.M. |last19=Pires |first19=J.C. |last20=Richerson |first20=P.J. |last21=Rubio De Casas |first21=R. |last22=Sanjur |first22=O.I. |last23=Thomas |first23=M.G. |last24=Fuller |first24=D.Q.}}</ref>

 

=== Ново време ===

{{раздел-мъниче}}

През 20 век индустриалната революция навлиза в селското стопанство. През този период започват да се използват все по-модерни машини и технологии. Ръчният труд и примитивните машини са заменени от много по-производителна механизация. Навлизането на електрониката прави управлението на обработките и прилагането на технологиите в селското стопанство много по-лесно. Възможността например точно да се определи в момента на прибирането на реколтата разпределението на добивите в рамките на една нива помага за вземане на правилни решения за торене, напояване и други.

 

Значителни технологични промени в селското стопанство настъпват през 20 век. По-специално [[Процес на Хабер|процесът на Хабер]] за синтезиране на [[амониев нитрат]] намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез [[сеитбообращение]] и [[Тор (биология)|естествени торове]]. Синтетичните [[Азотен тор|азотни торове]], наред с изкопаемите [[фосфат]]и, [[пестицид]]ите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като [[ориз]], [[пшеница]] и [[царевица]], по време на процеса, известен като [[Зелена революция]]. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на [[Томас Малтус]] (1766 – 1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.<ref name="BumperCrop">{{cite web | url = http://www.nytimes.com/2005/12/08/business/worldbusiness/08farmers.html | publisher = The New York Times | title = Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing | last = Barrionuevo | first = Alexei | coauthors = Keith Bradsher | date = 8 декември 2005 | lang = en}}</ref>

 

Съвременните методи на селско стопанство включват заснемане на определени региони от Космоса, за да прави оценка на състоянието на растенията.

 

 

През 2007, увеличаването на количеството на отглежданата продукция за производство на [[Биогориво|биогорива]] в съчетание с редица други фактори като климатични промени, увеличаващото се население в света, увеличени транспортни разходи и други води до недостиг на храни в Азия, Африка, Мексико, както и увеличаване на цените на хранителните продукти. [[Международен фонд за селскостопанско развитие|Международният фонд за селскостопанско развитие]] ([[en|The International Fund for Agricultural Development]]) приема за факт, че увеличаването на малките ферми може да е част от решението за решаването на проблемите с храните. Експерименти във Виетнам потвърждават това, където чрез развитието на малки ферми, страната се превръща от вносител на храни в износител и показва значителен спад в областта на бедността.

=== Растениевъдство ===

{{основна|Растениевъдство}}

 

Растиеновъдството зависи от наличните ресурси и ограничения: географски и климатични условия, държавната политика, икономика, политика и социални условия и други

=== Животновъдство ===

{{основна|Животновъдство}}

Животните, включително [[кон]]е, [[муле]]та, волове, [[бивол]]и, [[камили]], [[лама (животно)|лами]], [[магаре]]та и кучета се използват често за обработка на земята, прибиране на реколтата, като транспортно средство, за пазачи и др. Животновъдството не се занимава само за отглеждането на животни за месо и животински продукти като мляко, [[яйце (храна)|яйца]], или [[вълна (влакна)|вълна]], но и отглеждането на някои видове за извършване на работа, за спорт, хоби и други.

 

 

=== Напояване и водни ресурси ===

 

Селското стопанство използва като цяло около 70% от ресурсите на прясна вода.<ref>{{cite web|editor=Molden, D.|url=http://www.iwmi.cgiar.org/About_IWMI/Strategic_Documents/Annual_Reports/2006_2007/pdf/IWMI%20Annual%20Report%202006-07.pdf|title=Findings of the Comprehensive Assessment of Water Management in Agriculture|work=Annual Report 2006/2007|publisher=International Water Management Institute|accessdate=6 January 2014|format=PDF}}</ref> . Като си има предвид, че все повече прясна вода се използва от индустрията и за увеличаващото се население в градовете, се очаква увеличаващото се производство на селскостопанска продукция да трябва да се справя при използване на по-малко прясна вода. Използването на вода за напояване води до проблеми с околната среда като разрушаване на естествените влажни райони, и осоляване и [[водна ерозия на почвата|ерозия на почвата от неправилно поливане]]. Ако един човек се нуждае от около четири литра вода за директна консумация на ден, то за производството на храната необходима му на ден са необходими около 5000 литра вода.

* [[Списък на земеделски теми]]

* [[Земеделие]]

[[Категория:Селско стопанство| ]]