Сердикийски събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Атанасий I → Свети Атанасий |
м век; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
[[
'''Църковният канонотворчески събор в Сердика''' (дн. [[София]]) е свикан в [[342]] г. като II-ри [[Вселенски събор|вселенски]] от императорите [[Констанс]] и [[Констанций II]], за да се осигури църковен мир в [[Римската империя]], но впоследствие Съборът се разтуря и разделя на 2 конкуриращи се събора в София и [[Пловдив]].
Ред 16:
'''Сердикийски''' или ''Сардакийски'' (в Сердика/дн. [[София]], 343 – 344 г.) – приема 20 канонични правила. Свикан фактически от синовете на [[Константин I Велики|император Константин Велики]] – Западния император [[Констанс]] (със столица [[Рим]]), който е подкрепял православните, и Източният император [[Констанций II]] (със столица [[Константинопол]]) по-близък до арияните, за да се преодолеят различията и да се укрепи Църквата. Започнал като втори [[Вселенски събор]] през месец ноември 343 г. Сред делегатите на събора присъстват 341 делегати от които към 300 епископи, представляващи цялата „вселенска“ църква, между които [[Свети Атанасий|св. Атанасий Велики]],а също и най-известните в християнския свят. Съборът се председателства от епископа на испанския град Кордова – ''свети Осий Кордувийски исповедник'', който преди това е ръководил и [[Първи Никейски събор|Първият Вселенски Събор]] и е бил личен исповедник на император Константин Велики. Фактически домакин е съветника на император Константин Велики ''Сердикиския епископ Протоген'', също виден участник в Първия Вселенски Събор посочен в списъка на 20-те най-важни участници в него, а в съхранените протоколи са вижда, че от името на събранието в Никея той води диспут в който защитава, че Св. Дух е Бог и равночестен участник в Св. Троица. Заседанията на събора продължили до месец февруари 344 г. и завършили с осъждането на [[Арианство]]то и други важни решения станали канони на Църквата.
До днес са запазени сградите или останки от тях, в които са заседавали отците: Старият храм на базиликата „[[Света София (София)|Св. София]]“, [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и „Гражданската“ сграда до нея. Предвид големия им брой и острите спорове е известно, че те са били настанени главно в манастирите извън град Сердика, където също са ставали важни заседания. Счита се, че единият е ''Манастирът с голяма базилика от IV в.'' в кв. Лозенец, чиито останки са открити в началото на 90-те години на 20
Сердикийският църковен събор се разглежда като продължение на [[Първи Никейски събор|Първия вселенски събор в Никея]] (325 г.), осъдил арианската ерес. Според църковния историк Сократ, съборът определил политиката на държавата спрямо Църквата и арианската ерес. След бурни разисквания връх взема Никейската догма – тоест никейският Символ на вярата бива потвърден. Отците осъждат арианските клевети срещу защитника на Православието св. Атанасий, когото еретиците били изгонили от неговата катедра. На Сердикийския събор той бива оправдан и възстановен за Александрийски епископ. Недоволните от развоя на събитията около 80-те ариански духовници, предимно от източните провинции на империята, се оттеглили на свой ''събор-продължение във Филипопол''. Съборът се произнася и във връзка с отношението на епископа към царя, за инстанциите на църковния съд, като се създава втора инстанция над епископа. Например, 4-то правило гласи следното: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Правило 6-то забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Както разпорежда и правило 57-мо на Лаодикийския поместен събор (343 г.), епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. (Поради това първият български архиепископ е епископ на Дръстър, макар че е живеел в столицата.) По-нататък, 10-то правило: епископът да е бил преди назначаването си [[четец]], [[дякон]] и [[презвитер]] – тоест кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то правило забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици. 376 еп.
Ред 25:
[http://www.pravoslavieto.com/history/sabori/343_Serdikijski.htm За Сердикийският църковен събор]
[
== Източници ==
|