Скопие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
м век; козметични промени |
||
Ред 32:
== Наименование ==
Съвременното име на Скопие се приема, че води началото си от засвидетелстваното през [[Античност]]та [[латински език|латинско]] име на града ''[[Скупи]]'' ({{lang-la|Scupi}}), град-крепост<ref>Watkins, Thomas H., „Roman Legionary Fortresses and the Cities of Modern Europe“, Military Affairs, Vol. 47, No. 1 (Feb., 1983)</ref> с [[траки]]йски ([[пеони|пеонски]] или [[дардани|дардански]]) произход.<ref>N. G. L. Hammond, F. W. Walbank, ''A History of Macedonia: Volume III: 336 – 167 B.C.'', Oxford University Press, 1988, p.386</ref><ref>John Wilkes, ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996. p.86</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=JFQeAAAAMAAJ&q=името+скупи+скопие&dq=името+скупи+скопие&hl=bg&sa=X&ved=0CDkQ6AEwBmoVChMIu9P_yJmzyAIVhdcsCh3xqQVp Историческа география на тракийските племена до 3
По време на голямото преселение на народите и настаняването по тези места на [[славяни|славянските]] племена името очевидно претърпява малка промяна и по времето на [[Първа българска държава|българската държава]] запазва името си Скопие. С идването на [[османски турци|османските турци]] името на града е видоизменено на ''Юскюп'' ({{lang-ota|اسكوب}}; {{lang-tr|Üsküp}}), макар преобладаващото в района [[българи|българско]] население векове наред да продължава да използва името Скопие. Сред [[албанци]]те градът се ползва с името Шкупи (понякога Шкуп) {{lang-sq|Shkup|Shkupi}}. След [[Първата световна война]] и попадането на Скопие в [[Кралството на сърби, хървати и словенци]] (по-късно Югославия) е наложена [[сръбски език|сръбската]] форма на името на града ''Скоплье'' ({{lang-sr|Скопље}}) това продължава до 1941 г. След като градът става част от [[Царство България]] (1941 – 1944), върната е българската форма на името – Скопие. От 1945 г. със създаването на новия [[македонски език]] официално е прието името на града да се изписва ''Скопје'', съгласно установената нова азбука.
Ред 46:
=== Климат ===
Средната годишна температура за града е около 12,4
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Скопие
Ред 98:
== Административно устройство ==
[[
Според последното административно деление на страната от 2004 г. в състава на Град Скопие (включващ 55 населени места – столицата Скопие и още 54 села) влизат 10 общини:
Ред 200:
=== Средновековие ===
[[
През IX – X век градът е в състава на [[Първо българско царство|Първото българско царство]]. През 980 г. цар [[Роман (цар)|Роман]] резидира в Скопие, което е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) [[България (тема)|България]]. [[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]] преминава през Скопие през XI в. и го споменава като голям град с непрекъснато следващи обработени полета, изобилни лозя и зърнени култури.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> През XI – XIII век градът е седалище на една от [[епархия|епархиите]] на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|183|is_2_4_1b.html#e_14}}</ref> В средата на XIII век е център на владенията на болярина [[Константин Тих Асен]], който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на XIII век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на [[Неманчите|Неманичите]]. По време на [[цар]] [[Стефан Душан]] е столица на [[Душанова империя|Душановата империя]].
Ред 219:
{{цитат|''в този град има митрополит, три или четири църкви и училище, в което смятаха да въвеждат преподаване на български.''<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2234 Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.120.]</ref>}}
[[
По-късно се съградила нова сграда на училището, по-просторна и удобна, а за учител през 1848 г. е привлечен един от титаните на възрожденското училищно дело, велешанина [[Йордан Хаджиконстантинов-Джинот]]. Самият Джинот, екзалтиран патриот от типа на [[Георги Раковски|Раковски]], чиито голям почитател е до гроба си, учителства в Скопие много години и създава истинска епоха там. Джинот въвел в училището „[[Ланкастърска метода|Ланкастерската метода]]“, което нещо преди това направил и във [[Велес]] през 1840 г. Пламенният патриотизъм на Джинот стигал до същински български фанатизъм и това веднага направило лошо впечатление на [[Скопска митрополия|скопския митрополит]], [[грък]] по произход. Години наред обаче, имайки силни позиции пред [[Османска империя|османските]] власти, българските първенци бранят Джинот. Сгоден случай се отдава на [[фанариот]]ите да отстранят Джинот от училищното дело едва в разгара на [[Кримска война]] (1853 – 1859 г.). За затваряне на българското училище обаче и дума не можело да става и скоро за учител е назначен [[Стоян Костов]] от [[Враня]], ученик на [[Найден Геров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_2/vk2_1_9.html Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896]</ref> През 1895 година българското училище е преустроено като [[Скопско българско педагогическо училище|Педагогическо българско училище]].<ref>[http://www.promacedonia.com/vk_2/vk2_1_9.html Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр.137.]</ref>
Ред 285:
''Вижте още:'' [[:Категория:Забележителности на Скопие]]
[[
[[
[[
[[
; Театри
* [[:Категория:Театри в Скопие|Театри в Скопие]]
Ред 343:
{|
| valign="top" |
* [[
* [[
* {{флагче|Узбекистан|Байрак на Узбекистан}} [[Ташкент]], [[Узбекистан]] (от 1966 г.)
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
|valign=top|
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* [[
* {{флагче|Испания}} [[Сарагоса]], [[Испания]]
* {{флагче|Словения}} [[Любляна]], [[Словения]]
Ред 371:
== Вижте още ==
* [[Списък на градовете в Република Македония]]
== Външни препратки ==
Ред 385:
| име = Скопие
| скрит =
| заглавие = [[
| заглавие-стил =
| картинка =
Ред 405:
{{Портал|Македония}}
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Скопие| ]]
|