Лизозома: Разлика между версии

'''Лизозомата''' е [[Клетъчни органели|клетъчен органел]], който е ограден от [[цитоплазма]]та с една фосфолипидна мембрана. В лизозомите се съдържат около 50 различни вида [[ензим]]и, които участват в смилането на различни продукти попаднали в [[клетка]]та от външната среда.

Особено много лизозоми има в белите кръвни клетки от различни класове, които участват в не специфичния имунен отговор на организма. Открити са от [[Кристиан дьо Дюв]] в началото на 50-те год на 20-ти век.

== Функция на лизозомите ==

Когато „остареят”, част от органелите на клетката ( митохондрии, едноплазмените ретикулуми) се елиминират, като първоначално се ограждат от каналчета на ендоплазмения ретикулум, изпълнени с много хидролитични ензими). Това явление се нарича автофагия. Когато съдържанието в автолизозомите, респективно в цитосегрезомите се разгради под действието на хидролит, ензими( и след като част от смлените вещества се използват от клетката ), остават крайни образувания – телолизоми - веществата от които се изхвърлят от клетката след преработка. Лизозомит(автолизозомите и цитосегрезомите) извършват и автолиз ( според някой автори понятието е апоптоза) на клетката, ако тя е увредена. Лизозомите имат и друга функция – модификация на клетъчни продукти. Наример в клетките на щитовидната жлеза едноплазменият ретикулум синтезира тироглобулин ( белтък предшественик на тироидния хормон). След секрецията на тироглубина от едноплазмения ретикулум, последния се слива с първичните лизозоми, хидлолитичните ензими на които го трансформират в тироиден хормон, който след това се извежда в кръвния поток. Според съвременните представи лизозомният апарат се е развил като специализирана част на катаболитната система на цитоплазмата с широка функционална пластичност.