Уикипедия

Елена: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎История: уточнения и контекст за битката 1977
м век; козметични промени
Ред 15:
| площ = 62,42
}}
'''ЕлѐнаЕлѐна''' е [[град]] в [[Северна България]]. Той се намира във [[Великотърновска област]], в близост до язовир „[[Йовковци]]“. Той е административен център на [[община Елена]]. Регионът около Елена е известен като [[Еленски балкан]].
 
== Легендата за град Елена ==
Ред 24:
 
== История ==
Градът е известен от [[1430]] година с имената '''Стръмена''' и '''Еляна'''. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през [[Възраждане|Възраждането на България]]. В почти всяко важно събитие оттогава има участие на еленчани: във Велчовата завера ([[1835]] година) и в Търновското въстание през [[1862]] година
 
Град Елена е наричан „Българският [[Витлеем]]“, защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.
 
Първата светиня на Елена е старата църква „[[Свети Никола (град Елена)|Свети Никола]]“. Тя съществувала преди 16-ти век. В запазения от [[Дойно Граматик]] стар [[псалтир]], „печатан във [[Венеция]] от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица“ е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата „Свети Никола“ в [[1518]] година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище – мост между [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]] и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на [[пергамент]]. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът „Свети Никола“ бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии [[Архангел Михаил|Свети Архангел]], [[Николай Чудотворец|Свети Никола]], [[Свети Илия]] богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-[[панаир]]и, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.
 
На [[23 април]] [[1800]] година, [[Гергьовден]], когато Елена е нападната от [[кърджалии]]те, църквата „Свети Никола“ била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителя. Обновена е в сегашния си вид през [[1804]] г. със средства на по-заможни граждани и труда на населението.
Ред 34:
Ръководил строежа хаджи [[Иван Кисьов]], внук на поп [[Петко Шейтана]], който се явил в [[Цариград]] пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленския край от данък [[житнина]]. Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: „Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман“.
 
Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените ѝѝ са каменни и дебели 1 метър, прозорчетата – с железни решетки, а това на олтара – като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на [[Благовещение]] – [[25 март]] [[1805]] година Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от „Дойно йерея“ разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от агарянски разбойници. Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница.
 
Поп [[Дойно Граматик]] е отбелязал имената на 12 ктитори, между които [[Стоян Михалев (възрожденец)|Стоян Михалев]], бащата на [[Иларион Макариополски]]. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.
Ред 40:
Църквата „Свети Никола“ е изографисана изцяло от известните през онова време еленски [[зограф]]и Давид и Яков, родом от махала [[Болерци]], които завършили работата си през [[1817]] – [[1818]] година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за [[паметник на културата|паметници на културата]] от национално значение. Тук се намират образите на светите [[Методий Моравски]], [[Георги Софийски Нови]], [[Сава Сръбски]] и образът на Свети [[Климент Охридски]], който има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният [[иконостас]] и владишкият трон в църквата.
 
С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага бил издигнат нов параклис „Успение на Пресвета [[Богородица]]“ през [[1800]] година, преправян в [[1813]] година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква. Ориентирали се да съборят [[Калето (Елена)|Калето]] и използват материала от него. Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Изграждането ѝѝ е дело на майстор Михо от махала [[Болерци]], близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на [[Кольо Фичето]], уста [[Генчо Кънев]] и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение. Строежът е започнат през [[1836]] година, а е завършен през [[1837]] година, когато храмът е осветен на 28 [[август]].
 
През [[1861]] година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през [[1912]] година. През [[1925]] година църквата „Успение на Пресвета [[Богородица]]“ изгубва много ценно художествено творение – в пожара изгорял иконостаса. Новият [[иконостас]] е резбован от [[Георги Киров]], а иконите са от еленския художник [[Христо Берберов (художник)|Христо Берберов]].
Ред 118:
 
== Обществени институции ==
* [http://www.administration.elena.bg Общинска администрация Елена]
* [http://www.council.elena.bg Общински съвет – град Елена]
* [http://otic.elena.bg Общински туристически информационен център – град Елена]
* [http://www.museum.elena.bg Музей на Възраждането]
* [http://paleo-elena.hit.bg Музей по палеонтология]
* [http://chitalishte.elena.bg Читалище „Напредък“ – град Елена]
* [http://school.elena.bg СОУ „Иван Момчилов“ – град Елена]
* [http://odk.elena.bg Общински детски комплекс]
* [http://sgo.elena.bg Сдружение „Гражданско общество“ – град Елена]
* [http://www.icentres.net/index.php?id=1004 i-Център Елена]
* [http://museum-elena.hit.bg Карта на Музей на Възраждането]
 
== Личности ==
; Родени в Елена
[[FileФайл:BASA-1271K-1-161-18-Petko Todorov.jpg|мини|[[Петко Тодоров]], писател;]]
 
=== А ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Елена“.