Липова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 11x тире, 5x тире-числа, 3x кавички, интервал, точка (ползвайки Advisor) |
м -ти век ---> век ; козметични промени |
||
Ред 16:
[[Файл:Bazarul Turcesc - Lipova.jpg|мини|Турският пазар в Липова – една от туристическите атракции на града]]
'''Липова''' (рум. произношение: [ˈlipova]; нем. и унг.: Липа; сръбски: Липова, Липова; турски: Lipva) е град с 9648 жители (2011 г.) в западната [[Трансилвания]], днес [[Румъния]], в жудец [[Арад]] в историческата област [[Банат]] в сегашната румънска част на която днес живеят над 12 000 [[Банатски българи]]. Градът е на река [[Муреш]] при планината Заранд (Zaránd), Западното плато и хълмовете Липова, той отстои на 34 км от окръжната столицата Арад. Общината включва и два квартала. Радна (Radna) и Шомош (Şoimoş), а общата
== Етимология на името на града ==
Ред 28:
Тук съществува стара крепост „още от българско време“ според популярният тогава в Унгария израз <ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Budapest%20ethymology.htm Иван Танев Иванов, ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА БУДАПЕЩА]</ref>, тежко пострадала от монголо-татарите на хан [[Бату]] при нашествието в 1241 – 2 г. на Златната орда. Документи показват, че в 1245 г. крал [[Бела IV]] заповядва град Липа (cetatea Lipovei) да се възстоанови и след това пораженията от татарско нашествие в 1241 – 2 крепостта са възстановени, а линиите на градското селище започнали да се очертават около замъка Липа. В 1285 е отбита и обсадата на татарски хан [[Ногай]] и града е посочен под това име. В писмено сведение за града от 1314 селището е посочено под името Липа (Lipva). През 1324 селището се споменава като крепост Липа (castellanus de Lypua), което отразява, че то по това време е град-крепост. Маджарският крал [[Карл Роберт Анжуйски]] също оценява стратегическото значение на селището и между 1315 и 1317 често пребивава тук, a в 1325 построява манастир и църква тук. При него Липова се превръща в най-важният икономически и търговски център на [[комитат]]а [[Арад]], има монетарница и търговска камера за солта. През 1389 г. Липова получава пълни права на град под сегашното си име. Към 1410 – 1420 е създадена болница. В 1514 селяните от Липова се присъединяват към селското въстание на Георги Дожи (унг.György Dózsa, влаш. Георгї ДѡжѬ) След разгрома му господар на крепостта е [[Янош Заполски]] маджаризирани българин от [[Секеи]]те. В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под османска власт: В 1551 са били турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят от войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на [[Тимишоара|Темешрар]], турците се връщат превземат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 – 1686, в 1690 – 1691 и в 1695 – 1716, когато турците най-сетне са прогонени и града е освободен окончателно.
От 1718 г. Липа е областен център част от Хабсбургската империя. В 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. В 18-19
== Вижте също ==
|