Средновековие: Разлика между версии

Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://scepsis.ru/library/id_1944.html | заглавие = Эпоха Средних веков (VI—XV вв.) | автор = Юрий Семёнов | издател = Скепсис | език = ru}}</ref> Обикновено от историците се приема за негово начало краят на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] ([[5 век]] или по-точно 476 година), а за негов край – възходът на националните [[монархия|монархии]], европейските [[Велики географски открития|отвъдморски открития]], разпространението на [[книгопечатане]]то, възраждането на класическите форми (известно като [[Ренесанс]]) през [[15 век]] в [[Италия]] и началото на [[16 век]] в [[Северна Европа]], както и протестантската [[Реформация]], започнала през [[1517]] година. Някои историци приемат годината 1492 г. за края на Средновековието поради няколко причини – откритието на [[Америка]] от [[Христофор Колумб]], падането на Византийската империя, изобретяването на [[печатна преса|печатната преса]] и края на [[Стогодишна война|Стогодишната война]]. Всички тези явления отбелязват началото на [[Нова европейска история|Новата европейска история]].

 

 

От своя страна Средновековието се разделя от гледна точка на социокултурните и геополитически процеси в Европа на латинско и византийско средновековие – историческите процеси във Византия протичат различно от тези в западната част на тогавашна Европа.

=== Ранно Средновековие ===

{{основна|Ранно Средновековие}}

Ранното Средновековие е условен период от европейската история, започващ с разпадането на [[Римска империя|Римската империя]].<ref>''Раннее Средневековье''. Лопатин В. В. Прописная или строчная? Орфографический словарь / В. В. Лопатин, И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. – М.: Эксмо, 2009. – 512 с., стр. 368</ref> То продължава около 5 века, приблизително от [[500]] до [[1000]] година. Основните събития и процеси, характерни за него са [[Великото преселение на народите]], походите на [[викинги]]те, възникването на кралствата на [[остготи]]те в [[Италия]] и [[вестготи]]те в [[Аквитания]] и на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] и образуването на [[Франкска империя|държавата на франките]], която в периода на своя разцвет заема голяма част от Европа. Възниква [[Ислям]]ът и започва да разширява влиянието си. [[Северна Африка]] и [[Испания]] влизат в състава на арабския [[Халифат]]. На Британските острови съществуват множество малки кралства на [[англи]]те, [[сакси]]те и [[келти]]те, появяват се държави в [[Скандинавия]], а също така в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]].

 

 

==== Великото преселение на народите ====

 

==== Франкска държава ====

Условно название на голяма германска държава в [[Западна Европа|Западна]] и [[Централна Европа]] от [[V век|V]] до [[IX век]], която се образува на територията на бившата Западната Римска империя по едно и също време с други варварски кралства. Именно в държавата на франкските племена се развива и възниква ранния [[феодализъм]].

 

 

В резултат на обединението на частично разрушената западноримска социално-икономическа структура и германската система на производствени отношения, възниква съвършено нов [[обществено-икономически ред]], който е прието да се наричана феодален. Самото сливане на порядките на коренното население на Западната Римска империя с германските, отдавна е отбелязано от историците, които наричат това явление [[романо-германски синтез]]<ref>[http://scepsis.ru/library/id_1944.html 4. Эпоха Средних веков (VI—XV вв.) // Юрий Семьонов]</ref>.

 

==== Кръстоносни походи ====

[[Схизма]]та от [[1054]] г. довежда до образуването на двете основни течения в християнството – [[Римокатолическа църква|римокатолическата църква]] в Западна Европа и [[православие]]то в Източна. Разколът произтича в резултат на конфликта между римския [[Папски легат|легат]], [[кардинал]] Хумберт, и [[Константинополска православна църква|Константинополския патриарх]], [[Михаил Кируларий]], по време на който двете страни си разменят [[анатема|анатеми]].

 

Систематичната [[средновековна философия]] е концентрирана около [[университет]]ите и сама по себе си представлява синтез от християнското католическо богословие и [[логика]]та на [[Аристотел]].

 

 

==== Развитие на науката и технологиите ====

През 12 – 13 век, в Европа започва подем на [[технология|технологиите]] и се увеличава броят на нововъведенията в [[средства за производство|средствата за производство]], което способства икономическия ръст на региона. За по-малко от столетие са направени повече [[изобретение|изобретения]], отколкото за предните хиляда години.

 

Има спорове сред историците докога точно продължава Късното Средновековие. Повечето определят продължителността му в периода [[14 век|XIV]] – [[15 век|XV век]]. В западноевропейската наука краят на Средновековието обичайно се свързва с началото на [[Реформация|църковната реформация]] или епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]]. Късното Средновековие е наричано още и [[Възраждане|епохата на Възраждане]].

 

 

Около [[1300]] г., периодът на развитие и разцвет на Европа завършва с цяла серия бедствия, като [[Голям глад (1315-1317)|Големият глад от 1315 – 1317 г.]], който настава поради необикновено студените и дъждовни лета, погубили реколтите. След глада и болестите започва [[Черната смърт]], епидемия от чума, която унищожава повече от половината европейско население. Разрушаването на социалния строй довежда до масови вълнения – именно през този период избухват известните селски войни в [[История на Англия|Англия]] и [[История на Франция|Франция]], като [[Жакерия]]та. Депопулацията на европейското население е довършена от опустошенията, настъпили с [[монголо-татарско нашествие|монголо-татарските нашествия]] и [[Стогодишна война|Стогодишната война]].

==== Стогодишна война ====

{{основна|Стогодишна война}}

Серията от военни конфликти между Англия и нейните съюзници от една страна и Франция и нейните съюзници от друга, продължава от [[1337]] до [[1453]] г. Повод за тези конфликти са претенциите към френския престол на английската кралска династия на [[Плантагенети]]те, стремяща се да си възвърне териториите на континента, по-рано принадлежали на английския крал. Плантагенетите са свързани с родство с френската династия на [[Капетинги]]те. Франция, на свой ред, се стреми да изгони англичаните от [[Гиена]], която им е предадена с [[Парижки договор (1259)|Парижкия договор]] от 1259 г. Въпреки първоначалните успехи, Англия така и не успява да постигне целите си във войната, а в резултат от военните действия на континента, в нейно владение остава само пристанището [[Кале (град)|Кале]], което удържа до [[1558]] г.

 

==== Завоевания на Османската империя ====

В продължение на 6 века, от 11 до 17 век, [[Османска империя|Османската империя]] завоюва нови и нови територии. През [[1453]] г. турците превземат [[Константинопол]], и по-този начин слагат край на [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[1459]] г. е завоювана цяла [[Сърбия]] (освен [[Белград]], превзето през [[1521]] г.) и превърната в османски [[Вилает|пашалък]]. През [[1460]] г. е завоювано [[Атинското херцогство]], а след него – почти цяла [[Гърция]], с изключение на някои крайбрежни градове, останали под властта на [[Венеция]]. През [[1462]] г. са завзети остров [[Лесбос]] и [[Влахия]], през [[1463]] – [[Босна]]. През [[1483]] г., Турция покорява [[Херцеговина]]. [[Балкански полуостров|Балканският полуостров]] изцяло се оказва в ръцете на султана. През [[1517]] г. турците превземат [[Кайро]]. В края на 15 век е овладян [[Крим]], като по този начин [[Черно море]] и търговските пътища през него се оказват изцяло в турски ръце, както и Влахия и [[Молдавия]]. Под турска власт се оказват [[Закавказие]]то, [[Предна Азия]] и [[Северна Африка]]. Алжир е зает от турски пирати, образували васална държава. През [[1534]] г. е завоюван [[Багдад]]. В края на 16 век завоеванията прекъсват – армията започва да се разпада и това дава началото на упадъка на Османската империя.

 

==== Реформация ====

{{основна|Реформация}}

 

== Средновековно изкуство ==

=== Романски стил ===

През 10 – 12 век, в европейското изкуство се развива стил, известен като [[Романика|романски]], най-силно изразен в архитектурата. ''Романският стил'' е един от най-важните етапи от развитието на средновековното европейско изкуство. Самият термин е въведен в началото на 19 век.

 

 

=== Готика ===

{{основна|Готика}}

След 11 век започва да се наблюдава коренна промяна във външния вид на замъците, жилищните сгради и църковната архитектура. Тази промяна е обусловена от замяната на масивната със скелетната конструкционна система. Периодът се нарича [[Готика|готически]] – период в развитието на средновековото изкуство, обхващащ почти всички области на материалната култура и развил се на териториите на Западна, Централна и отчасти Източна Европа от 12 до 15 век. Готиката заменя романския стил, измествайки го постепенно. Макар, че терминът ''готически стил'' преди всичко се използва за [[Готическа архитектура|архитектурата]], готиката се използва и при скулптури, живопис, книжни миниатюри, костюми, орнаменти и др.

 

=== Ренесанс ===

{{основна|Ренесанс}}

Ренесансът е епохата в историята на културата на [[Европа]], с примерни хронологически рамки от 13 до 16 век.

 

* [[Маи]] – маите използват [[дванадесетична бройна система]], първи откриват цифрата [[Нула|0]]. Градовете на маите са създадени от огромни камъни. В центъра на един такъв град се издигат пирамиди-храмове наподобяващи египетските. Улиците са перпендикулярни една на друга и от каменни плочи.

 

* [[Ацтеки]] – числеността на армията им достига 150 хиляди души. Човек от простолюдието може да стане знатен чрез подвизите си. Ацтеките се славят с ювелирните си занаяти. В градовете има училища, в които учениците се обучават на смятане, четене, писане, история, ораторско изкуство. Огромно внимание се отделя на развитието на поезията.

 

* [[Инки]] – в [[Анди]]те, в западната част на Южна Америка се развива държавата на инките, оглавявана от Великия инка. Според представите им, той е син на [[Слънце]]то, с народите разговаря чрез велможи, и не облича два пъти една и съща дреха. Властта се предава на синовете по избор. От покорените народи се избира местната аристокрация.