Думата „преследване“ се използва от 14 век, но за да назове бракониери или крадци,като едва през 20-ти век,чрез медиите, бива масово избирана за да обозначи хора които тормозят други хора, първоначално конкретно с тормоз над известни личности от непознати описани като „обсебени“. Първата употреба на думата “сталкър” в английския език е в шотландското законодателство в далечната 1424 година. В него „сталкърът“ е описан като бракониер на сърни, който подлежи на глоба. Очевидно онзи, който ловува в гората, трябва да бъде много подвижен и ловък, затова думата придобива значение на човек, който крачи с широки стъпки. На този етап, а и през следващите векове, „сталкърът“ е бил свързван основно с преследването на животни. Едва в последните 50 години думата получава специфичен човешки нюанс и „сталкърът“ започва да се смята за заплаха за преследваните от него хора, а дейността му отново се категоризира като престъпление. Думата първоначално е „измислено“ използвана за „повтарящо се нежелано проникване и нежелана комуникация в пространството на личност“.
Преследването може да се назове и с думата „дебнене“ като подтон на обсесивното поведение.Дебненето е умишлен повтарящ се акт на наблюдение над друг човек.За разлика от други престъпления, „преследването“ е всъщност акт-сбор от различни действия,които се случват в продължение на период от време.
