Разлика между версии на „Стенопис“

10 байта изтрити ,  преди 1 година
м
век; козметични промени
м (интервал)
м (век; козметични промени)
'''Стенопис''' е всяко произведение на изкуството, директно нарисувано на стена, таван или друга стабилна плоскост. Отличителна характеристика на стенописта е, че архитектурните елементи на дадено пространство са хармонично включени в картината. Някои стенописи са рисувани върху големи платна, които след това са прикрепени към стената. Тази техника е обект на някои противоречия в света на изкуството, но е в обща употреба от края на 19 век.
 
'''История'''
 
Най-старите стенописи в света датират от Горния палеолит, като скалните рисунки (графити) в Шове в Ардеш, известните древни пещери на Южна Франция (около 30 000 г. пр.н.е.).
 
Много древни стенописи са оцелели в египетски гробници (около 3150 г. пр.н.е.), дворците Минойската (1700-1600 г. пр.н.е.) и в Помпей (около 100 г. пр.н.е.).
 
През Средновековието стенописите обикновено се изпълняват на суха мазилка (Secco). Огромната колекция от стенописи в Керала (южна Индия), датиращ от 14-ти век са примери за фреска Secco. В Италия, около 1300, техниката на рисуване на стенописи върху мокра мазилка фреско, е възстановена и довела до значително повишаване на качеството на стенописите.
 
Много стенописи са създадени по време на [[Ренесанс]]а. Един от най-значимите стенописци за всички времена, остава [[Микеланджело Буонароти]], изписал Сикстинкската капела. Учени са пресметнали, че за обикновен човек би било невъзможно да изпише само тавана в рамките на един живот.
 
В модерни времена, терминът става по-добре познат чрез мексиканския мурализъм - движение в изкуството от 1930 г. в Мексико. Представители са Диего Ривера, Дейвид Сикийерос и Хосе Ороско. Използват се за политическа пропаганда.
'''Техники'''
 
Съществуват много различни стилове и техники. Най-добре познатата вероятно е фреско. Използва водоразтворими бои върху влажна основа. Удобна за бързо покриване на голяма повърхност, а често и в детайли. Цветовете избледняват, когато изсъхнат. Фреско е един от методите използван още в [[Античност]]та, през [[Средновековие]]то, [[Ренесанс]]а и днес.
 
[[FileФайл:Ferapontov.jpg|thumbмини|250px|Свети Николай благославя – руска фреска от 15 век]]'''Фреска''' (от [[италиански език|италиански]] – ''il fresco'' – „на свежо“) е [[живопис]]ен метод за изпълнение на [[стенопис]]и, при който се използват стрити и добре омокрени пигменти, които се нанасят върху прясна, още влажна основа (мазилка) – оттам и името на тази живописна техника (за разлика от „секо“ – saecco – рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след [[енкаустика]]та. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди [[грунд]]ът (мазилката) да е изсъхнал.
 
При техниката ''il fresco'' поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда (мазилката) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се [[вар]] влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен.
Марофлаж
 
В днешно време, поради технологичните промени, новите материали и разбира се динамиката на живот, стенописи в техника фреско се изпълняват много рядко. Почти основен фактор за тази промяна са новите материали, повечето от които са на акрилна основа, с разширен пигментен набор, сравнително устойчиви на въздействието на слънчевите лъчи и градския смог. Същите дават много повече трайност на стенописа и улеснение на художника, а оттук и разширяване на възможностите му за художествени интерпретации.
 
== Галерия ==