Уикипедия

Талмуд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Нов ключ за Категория:Талмуд: „ “, ползвайки HotCat
м век; козметични промени
Ред 10:
Процесът на "Гемара" се осъществявал в двата главни центъра за Еврейско обучение, [[Земята на Израел]] и [[Вавилония]]. Съответно, се развили две аналитични организации и били създадени два труда на ''Талмуд''. По-старата книга се нарича Ерусалимски Талмуд, или ''Talmud Yerushalmi''. Тя била съставена през четвърти век в Израел. Вавилонският Талмуд бил съставен около 500 г. сл.Хр., макар че бил редактиран и впоследствие. Обикновено, когато се казва "Талмуд" без допълнително уточняване, се има предвид Вавилонския Талмуд.
 
=== ''Talmud Yerushalmi'' (Ерусалимски Талмуд) ===
[[ImageФайл:Yerushalmi Talmud.jpg|thumbмини|250px|Страница от средновековен ръкопис на Ерусалимския Талмуд от [[Cairo Genizah]].]]
Ерусалимският Талмуд, познат също и като Палестинския Талмуд, е един от двата сборника от еврейски религиозни учения и коментари, които били предавани устно в продължение на векове до неговото създаване от еврейски учители в Палестина.<ref>{{cite web | year = | url = http://www.britannica.com/eb/article-9058094| title = Palestinian Talmud| publisher = Encyclopædia Britannica Online| accessdate = 28 март| accessyear = 2008}}</ref> Той е сборник от учения на учители от Тиберия, Сефория и Цезария. Написан е главно на западно [[Арамейски езици|арамейски]] диалект, който го различава от Вавилонският му вариант.
 
Ред 22:
Според някои предания, в Месианската ера Ерусалимският Талмуд ще има приоритет пред Вавилонския. Това може да бъде разтълкувано, че след възстановяването на [[Sanhedrin|Съвета на старейшините]] и линията на [[semicha|ръкоположени учители]], делото ще бъде завършено и "от Сион ще излезе Законът, и Словото на Господ от Ерусалим".
 
=== ''Talmud Bavli'' (Вавилонски Талмуд) ===
Вавилонският Талмуд бил предаван устно в продължение на векове преди да бъде съставен от еврейските учители във Вавилон около 5-ти век сл.Хр.<ref>{{cite web | year = | url = http://www.britannica.com/eb/article-9011623/Babylonian-Talmud| title = Palestinian Talmud| publisher = Encyclopædia Britannica Online| accessdate = 28 март| accessyear = 2008}}</ref>
[[FileФайл:Talmud set.JPG|thumbмини|300px|Пълна колекция на Вавилонския Талмуд.]] След заточението във Вавилония през 586 г. пр.Хр., е имало еврейски общности както във Вавилония, така и в Юдея, тъй като много от пленниците не се завърнали обратно. Оттогава до периода на Талмуда, еврейската популация във Вавилония се увеличила по естествен път и с миграция. Най-важните еврейски центрове били [[Nehardea|Нехардея]], [[Nisibis|Нисибис]], [[Mahoza|Махоза]], [[Pumbeditha|Пумбедита]] и [[Sura|Сура]]. Вече не било нужно учителите да пътуват редовно до Израел за да събират автентични традиции.
 
''Talmud Bavli'' ("Вавилонският Талмуд") включва Мишна и Вавилонската Гемара, като последния представлява кулминацията на повече от 300 години анализ на Мишна във [[Talmudic academies in Babylonia|Вавилонските Школи]]. Основите на този процес на анализ били поставени от [[Abba Arika Rab|Рав Абба Акира]], ученик на Rabbi Judah ha-Nasi. Преданието приписва съставянето на вавилонския Талмуд в сегашния му вид на двама Вавилонски мъдреци, [[Rav Ashi]] и [[Ravina II|Ravina]]. Ashi бил председател на Школата в Сура от 375 г. до 427 г. сл.Хр. Трудът, започнат от Ashi бил завършен от Ravina, който традиционно е считан за последния амораичен тълкувател. Макар, че традиционалистите спорят дали смъртта на [[Ravina II|Ravina]] в 499 г. сл.Хр. е последната възможна дата за завършване на редакцията на Талмуда. Въпреки това, дори и най-традиционалистките възгледи, малко пасажи се считат като работа на група равини, редактирали Талмуда след края на амораичния период, известен като ''[[Savora|Сабораим]]'' или ''Rabbanan Savora'e'' (означаващ "отсъждащ" или "разсъждаващ").
 
Въпросът, кога Гемара е завършена в окончателния и&#768;ѝ съвременен вид, не е еднозначен сред учените в днешно време. Някои, като [[Louis Jacobs]], твърдят, че основната част от Гемара не са просто записани разговори, както на пръв поглед изглежда, а много сложна структура, конструирана от [[Saboraim|Сабораим]], които следователно трябва да бъдат считани за нейните истински автори. Ако е така, текстът не е достигнал завършения си вид преди около 700 г. сл.Хр. Някои съвременни учени използват термина [[Stammaim|Стамаим]] (от еврейски ''Stam'', със значение "затворен", "неясен" или "неопределен") за авторите на неопределените изявления в Гемара. (Виж [[Halakha#Eras of history important in Jewish law|ерите в еврейския закон]].)
 
=== Сравнение на стила и на тематиката ===
 
Има съществени разлики между двата варианта на Талмуда. Ерусалимският Талмуд е написан на западноарамейски диалект, който се различава от тази на Вавилонския. Talmud Yerushalmi е често накъсан и труден за четене, дори и за опитни талмудисти. Редакцията на Talmud Bavli, от друга страна, е по-точна и прецизна. Законът, поставен в двете версии, е сходен в основната си част, с изключение на акцентите и някои незначителни детайли. Ерусалимският Талмуд не и бил обект на достатъчно вниманието от коментаторите, а традиционалистките коментари, доколкото съществуват, се занимават основно със сравняване на поученията в него с тези в Talmud Bavli.
Ред 59:
Талмудът е писмен запис на устна традиция. Той става основа за много равински юридически кодекси и обичаи, от които най-важни са [[Мишне Тора]] и Шулхан Арух. Ортодоксалният и, в по-малка степен, консервативния юдаизъм приемат Талмуда като авторитетен, докато за реформаторския и реконструктивния юдаизъм, той не е такъв. Този раздел описва накратко минали и настоящи движения и тяхната гледна точка за ролята на Талмуда.
 
=== Садукеи ===
 
[[Садукеи]]те били еврейска секта, която процъфтява по време на периода на Втория Храм. Един от техните основни спорове с [[фарисеи]]те (по-късно известни като равински Юдаизъм) бил относно тяхното отхвърляне на ''Устния Закон'', както и отричането на възкресението след смъртта. Несъгласието не било точно по Талмуда, тъй като той не бил написан по това време.
 
=== Караизъм ===
 
Друго движение, което отхвърляло устния закон бил [[караит Юдаизъм|Караизмът]]. То възникнало в рамките на двата века на съставянето на Талмуда. Караизмът се развива като реакция срещу Талмудисткия Юдаизъм на Вавилония. Централното разбиране на Караизма е отхвърлянето на [[Устната Тора]], така както е въплътена в Талмуда, в полза на стриктно придържане само към Писмения Закон. Това се противопоставя на основната [[равински Юдаизъм|равинска]] концепция, че Устният Закон е даден на [[Моисей]] на [[планината Синай]], заедно с Писмения Закон. Караизмът е почти изчезнал, намаляващ от високите близо 10% от еврейското население до настоящите изчисления от 0,2%.
 
=== Реформаторски Юдаизъм ===
 
С възникването на Реформаторския Юдаизъм, по време на деветнадесети век, авторитетът на Талмуда отново бил поставен под въпрос. Талмудът бил разглеждан от Реформистките евреи като продукт на късната античност, имащ значение единствено като исторически документ. В някои случаи подобен възглед бил изказван и по отношение на писмения закон, докато други се опитвали да приемат нео-[[караит Юдаизъм|караитски]] подход "обратно към Библията", макар и често с по-голям акцент върху пророчески, отколкото върху юридически книги.
 
=== Наши дни ===
:''Виж също [[Halakha#How Halakha is viewed today|Halakha: How Halakha is viewed today]] и [[Halakha#The sources and process of Halakha|Halakha: The sources and process of Halakha]]''.
 
== Историческо изследване ==
{{превод}}
=== Устен закон ===
[[ImageФайл:First page of the first tractate of the Talmud (Daf Beis of Maseches Brachos).jpg|thumbмини|Първата страница от [[Vilna]] Edition на Вавилонския Талмуд, Tractate Berachot, folio 2a.]]
Първоначално, еврейското учение било устно. Равините тълкували и разисквали върху закона (т.е., Еврейската Библия) и дискутирали по [[Танак|Танаха]] без да ползват писмена (освен единствено самите Библейски книги), въпреки че някои от тях може да са си водили бележки (''{{lang|he-Latn|megillot setarim}}''), като например по съдебни решения. Ситуацията обаче се променила драстично, главно в резултат на разрушаването на еврейската държава в 70 г. сл.Хр. и последвалия упадък на еврейските социални и законови норми. След като равините трябвало да се изправят срещу новата реалност,&mdash;главно—главно юдаизъм без Храм (,който да служи за център за обучение) и неавтономна Юдея,&mdash;настъпило—настъпило смущаване/объркване в беседите върху закона и старата система на устно учение не можела да се поддържа повече. Именно по това време лекциите на равините започнали да се записват писмено.<ref> Виж, Strack, Hermann, ''Introduction to the Talmud and Midrash'', Jewish Publication Society, 1945. pp.11-12. "[Устният Закон] бил записван на ръка в продължение на дълъг период... Имаме основание да вярваме, че първите опити да се запишат традициите, датират от първата половина на втори век след Христа." Според теорията на Strack натрупването на Християнския канон (Новият Завет) повлиял на равините да записват писмено устния закон. </ref><ref>Теорията, че разрушаването на Храма и последвалият упадък са довели до съхраняването на Устния Закон в писмен вид, за първи път е изложена в Посланието на [[Sherira Gaon]] и след това често повтаряна. Виж, например, Grayzel, ''A History of the Jews'', Penguin Books, 1984, p. 193.</ref>
Най-ранният записан устен закон може да е бил в [[мидраш]]на форма, в която [[халака|халахичната]] дискусия се е структурирала като [[exegesis|тълковен]] коментар върху [[Тора|Петокнижието]]. Но една алтернативна форма, подредена тематично, вместо по библейски стихове, станала доминираща около 200 г. сл.Хр., когато Равин [[Judah haNasi]] редактирал [[Мишна]]та ({{lang|he|משנה}}).
 
Устният Закон не бил така монолитен, а се различавал в различните школи. Двете най-известни школи били Школата на [[Shammai]] и Школата на [[Hillel the Elder|Hillel]]. В общи линии, всички мнения, дори и тези, които излизали от нормата, били записвани в Талмуда.
 
=== Мишна ===
''Мишна'' е компилация от мнения по закона и дискусии. Изказванията в Мишна са обикновено сбити, като са записвани кратки мнения на равините, разискващи по определена тема; или е записвано само невписано правило, представляващо очевиден консенсус. Равините записани в Мишна са известни като [[Танаим]].
Тъй като тя подрежда законите в нея по тематика, вместо по библейски контекст, Мишна разисква индивидуалните дела по-обширно от Мидраш, и включва много по-широка извадка от Алаха въпроси отколкото Мидраш. Така организацията на Мишна по теми станала рамката на Талмуда като цяло. Но не всеки трактат в Мишна има гореспондираща му Гемара. Също така, поредността на трактатите в Талмуда се различава в някои случаи от този в ''Мишна''.
 
=== Бараита ===
В допълнение към Мишна, и други танаитични учения се развивали по същото време или малко след това. Гемара често се позовава на тези танаитични твърдения, за да ги сравни с тези, съдържащи се в Мишна и за да подкрепи или отхвърли предложенията на [[Амораим]]. Всички онези не-Мишна източници са под общата терминология [[Бараити|''baraitot'']] (букв. външен материал, "Извън Мишна"; ед.ч. {{lang|tmr-Latn|baraita}} {{lang|tmr|ברייתא}}).
''Бараити'' цитирани в Гемара често биват цитати от [[Тосефт]] (танаитичен компендиум на [[халака|халакичен]] паралел на Мишна) и от [[Халакичен Мидраш]]им (и по-специално [[Midrash#Tannaitic|Mekhilta, Sifra и Sifre]]). Някои ''бараити'', обаче, са известни само чрез традициите, цитирани в Гемара, и не биват част от никоя друга сбирка.
 
=== Гемара ===
{{основна|Гемара}}
 
В трите века след редакцията на Мишна, равините в Израел и Вавилония я анализирали, дебатирали и разисквали по нея. Тези разисквания формирали [[Гемара]] ({{lang|he|גמרא}}). ''Гемара'' означава “завършване” (от [[иврит|еврейски]] ''gamar'' {{lang|he|גמר}}: "завършвам") или "обучение"( от [[арамейски]]: "изучавам"). Гемара се фокусира главно върху изясняване и уточняване мненията на Танаим. Равините от Гемара са известни като {{lang|tmr-Latn|[[Амораим]]}} (ед.ч. ''{{lang|tmr-Latn|Amora}}'' {{lang|tmr|אמורא}}).
 
По-голямата част от Гемара се състои от анализиране на закона. Изходната точка за анализа обикновено е мнение по закона, изказано в Мишна. Мнението бива анализирано и сравнявано с други мнения в [[Dialectic|dialectical exchange]] между двама (често анонимни, а понякога и метафорични) опонента, наричани ''{{lang|tmr-Latn|makshan}}'' (разпитващ) и ''{{lang|tmr-Latn|tartzan}}'' (отговарящ). Друга важна функция на Гемара е да идентифицира коректната Библейска основа на даден закон представен в Мишна и логическия процес, който ги свързва: тази дейност е била известна като ''талмуд'' дълго преди съществуването на "Талмуд" като текст.
Ред 101:
Тези exchanges формират "градивните камъни" на Гемара; наименованието за откъс от Гемара е ''{{lang|tmr-Latn|[[Gemara#The Sugya|sugya]]}}'' ({{lang|tmr|סוגיא}}; мн.ч. ''{{lang|tmr-Latn|sugyot}}''). ''{{lang|tmr-Latn|Sugya}}'' обикновено включва детайлна и подкрепена с доказателства обосновка на мнение, изказано в Мишна.
 
В една ''{{lang|tmr-Latn|sugya}}'', библейски, танаимични и амораимични тези се изтъкват в подкрепа на различни мнения. По този начин Гемара поставя Танаим и Амораим в [[semantics|семантични спорове]] (често чрез приписване на възглед на живял по-рано авторитет, така както той би отговорил по даден въпрос), и сравнява възгледите от Мишна с откъси от [[Бараита]]. Дебатите рядко биват официално приключени; в много случаи, последната дума има практиката на закона, въпреки че има много изключения от този принцип.
 
=== Алаха и Агада ===
Талмудът съдържа обширно количество материали и се докосва до изключително много теми. Традиционно тезите в Талмуда могат да се класифицират на две големи категории, А''лахични'' и ''Агадични'' тези. Халакичните тези са тези, които директно се отнасят до въпроси от еврейския закон и практика (Алаха). Агадичните тези са тези, които не са свързани със закона, а по-скоро са тълковни, проповедни, етични или исторически по същество. Виж [[Агада]] за по-подробна информация.
 
== Външни критики към Талмуда ==
Някои групи и индивиди твърдят, че някои раздели от Талмуда доказват евентуална [[расизъм|расистка]] същност на [[Юдаизъм|юдаизма]] [http://www.revisionisthistory.org/talmudtruth.html], като подкрепят твърденията си с цитати от самия Талмуд:
"Не оставяйте животните си в домове на неевреи, защото подозираме неевреите в неморални отношения с тях. Жена не трябва да остава сама с неевреи, защото подозираме, че са похотливи. Нито мъж трябва да остава сам с тях, защото подозираме, че проливат кръв."(Abodah Zara: 22a, chapter II, MISHNAH [http://ftp.come-and-hear.com/zarah/zarah_22.html]); "Защо тогава да не оставяме женски животни при нееврейки? - каза Мар' Укба б. Хана: Защото неевреите често посещават жените на съседите си. И ако някой от тях случайно не намери жената, но види кравата, може да направи с нея нещо неморално. Но дори и жената да е там, той пак може да мърсува с животното. Както беше казал Учителят: Неевреите предпочитат кравите на израелтяните пред собствените си жени." (Abodah Zara: 22b, GEMARA, първи абзац, последните пет реда [http://ftp.come-and-hear.com/zarah/zarah_22.html#PARTb]); "Нееврейската собственост е като пуста земя и принадлежи на този, който пръв я завземе." (Baba Bathra 54b, текста на зелен фон [http://ftp.come-and-hear.com/bababathra/bababathra_54.html#PARTb]); "Не е нужно да връщаш загубена вещ на неевреин." (Baba Kamma: 113b, първата фраза и четвъртата фраза на зелен фон [http://ftp.come-and-hear.com/babakamma/babakamma_113.html#PARTb]); "Р. Йонатан каза: Неевреин, който изучава [[Тора]] заслужава смърт, защото е писано: ''Мойсей ни даде закон като наследство''. Това е наше наследство, а не тяхно." (Sanhedrin 59a, първият текст на зелен фон и нататък изречението [http://ftp.come-and-hear.com/sanhedrin/sanhedrin_59.html#59a_3]); "Р. Ханина каза: Неевреин, който удари евреин заслужава смърт, защото е писано: ''и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.'' Р. Ханина каза също: Този който удари израелтянин по челюстта, все едно е нападнал Божието Присъствие, тъй като е писано: ''Да удариш човек (израелтянин) е все едно да удариш Бога.''" (Sanhedrin 58b, осми абзац [http://ftp.come-and-hear.com/sanhedrin/sanhedrin_58.html#58b]); " Разрешено е на евреин да не плаща на неевреин за неговия труд." (Sanhedrin 57a, последния текст на зелен фон [http://ftp.come-and-hear.com/sanhedrin/sanhedrin_57.html#56a_37]); "Ако вол на израелтянин намушка вол на неевреин, евреинът не дължи нищо. Но ако вол на неевреин намушка вол на израелтянин...., неевреинът трябва да заплати всички щети." (Baba Kamma 37b, MISHNAH [http://ftp.come-and-hear.com/babakamma/babakamma_37.html#PARTb]); "Бог няма да пощади този, който омъжва дъщеря си за старец, взема жена за невръстния си син и връща изгубена вещ на неевреин." (Sanhedrin 76b, трети абзац. Този със зелените полета [http://ftp.come-and-hear.com/sanhedrin/sanhedrin_76.html#PARTb]); "Ако неевреин убие израелтянин или друг неевреин, се осъжда на смърт. Но ако израелтянин убие неевреин, няма да получи смъртно наказание." (Sanhedrin 57a, втори текст на зелен фон [http://ftp.come-and-hear.com/sanhedrin/sanhedrin_57.html]); "Каквото и да открадне неевреин от израелтянин или друг неевреин, е задлъжен да го върне. Но ако израелтянин открадне от неевреин, може да задържи откраднатото." (Sanhedrin 57a, първи текст на зелен фон[http://ftp.come-and-hear.com/sanhedrin/sanhedrin_57.html]). Според критиците на Талмуда, трактат Baba Kamma 113b [http://ftp.come-and-hear.com/babakamma/babakamma_113.html#PARTb] е доказателство, че юдейската религия позволява на евреите да мамят неевреи. [http://www.revisionisthistory.org/talmudtruth.html]
 
[http://www.webcitation.org/query?id=1256578738200281&url=www.geocities.com/Athens/Cyprus/8815/qts.html] [http://www.talmud.faithweb.com/]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Талмуд“.