Загоре: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Старобългарски език; форматиране: 5x тире-числа, 3x кавички (ползвайки Advisor)
м век; козметични промени
Ред 11:
Впоследствие областта е преминавала под властта на една или другата държава неколкократно през [[средновековие]]то. Така през 966 г. е завладяна от император [[Никифор II Фока]], през 1199 – 1202 г. е присъединена към България от цар [[Калоян]], през 1279 г. е завладяна от император [[Михаил VIII Палеолог]], през 1307 г. е върната на България от цар [[Тодор Светослав]], през 1330 г. е заграбена от император [[Андроник III]], а през 1334 г. е върната от цар [[Иван Александър]], за да бъде завзета от [[Османска империя]] през 1364 г.
 
През 13 и 14 век името Загора е използано като синоним на областта от България около Търново (пример. „частите на Загора, под управлението на [[Добротица]]“ {{Lang-la|partes del Zagora, subditas Dobrotice}} във Венециански документ от 14 февруари 1384).<ref>{{cite book |title=Венециански документи за историята на България и българите от XII&ndash;XVXII–XV в. |publisher=ГУА при МС |year=2001 |location=София |editor=Васил Гюзелев |language=български |isbn=954-0800-22-9 |pages=136 }}</ref> По-късни рагуски източници съобщават за активен внос на висококачествен загорски [[восък]] (''cera zagora'', още изписвано ''zachori'', ''zaura'', ''zachorj'', ''zacora'') често купуван в [[София]].<ref>{{cite book |title=Дубровнишки извори за българската история |publisher=ГУА при МС |year=2000 |location=София |editor=Йоанна Д. Списаревска |language=български |isbn=954-9800-11-3 |pages=36 – 37, 90 – 91 }}</ref>
 
През късното средновековие и в по-ново време името ''Загоре'' е название на равнината на юг и изток от град Стара Загора. От него произхождат и названията на днешните градове [[Стара Загора]] и [[Нова Загора]].
Ред 21:
# Северозападен Епир – дн. област Загорихори (Северозападна Гърция)
# Областта Трансилвания (по славянски Седмоградско) се е наричала Загора
Вероятно под българско влияние средновековната сръбска държава и части от нея, както и княжеството Рашка, първообраза на сръбската държава, също са наричани Загора. За това свидетелства сръбското списание „Новине Београдског читалишта. Нова сериjа. Броj 6. Изд. Библиотека града Београда. Фебруар 2006“ (обр. 2). На стр. 3 в него се казва, че през втората половина на XII-ти век държавата Сърбия се е наричала още и Загора: „Дукљанин из Бара (друга половина XII века). У пољу Далми (Дувањском). … Желео је још краљ (Светопелек) да се у његово време опомену и сете или попишу границе и међе свих области и предела краљевства његовог, да би свака од области и предела знала и познавала своје међе и границе. (…) А Србију која се зове и Загорје, на две подели области: једну од велике реке Дрине према западној страни до Горе Борове, коју и Босном назва; а друга од исте реке Дрине према источној страни до Лаба и Скадарског језера, коју Рашком назва. По-надолу, в същия брой на списанието се казва, че и самата Рашка се е наричала „Сръбска Загора“. На стр.5 под заглавие „Наликовах да сам туђин своме родитељу и браћи“ се предава кратка летописна бележка от т.н. СТАРАЦ СИМЕОН (друга половина XII – почетак XIII века). В края на бележката се пояснява, че: Старац Симеон, писац из Српског Загорја (Рашке), који је преписивао једно јеванђеље за време изгнанства Стефановог и владавине Вуканове (Вукове). Тако је то тзв. Вуканово јеванђеље до вршено 1202 – 1203. године.
 
Съществуват и две средновековни области в Хърватско, които също носят това название: