Зимница (област Ямбол): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м век; козметични промени
Ред 23:
В османски документ от 1591 г. се споменава името на село Карахисарли, което се намирало в днешната местност Топраклъка, на 2 километра югоизточно от Горно Александрово. Заселниците били овчари, които започнали и да обработват плодородните почви на местността. По-късно населението на селото се преместило в местността „Горния Юрт“, на около 3 километра южно от Горно Александрово и Трапоклово, като относно причините за преселението има различни предания и догадки. През 1812 г. започва преселване на хора от Карасарли (Горния Юрт; ''юрт'' на [[турски]] означава ''родина'') на сегашното място на Зимница. Семействата се заселвали около чифлика и къшлата на турски бей откъдето и идва името на поселението - Къшлакьой или Къшлата. Известно време Карасарли и Къшлакьой съществували паралелно, но постепенно първото изчезва.
 
След Руско-турската война от 1828-1829 г. голяма част от населението на селото напуснало родните места и тръгнало на север с изтеглящите се руски войски. Около 400 души се заселили в с. [[Кубей]] и други селища в [[Бесарабия]] и в с. Еникьой, [[Тулча|Тулчанско]]нско. Османските власти били обезпокоени от обезлюдяването на района и започнали политика, целяща връщането на българските емигранти. На завръщащите се били предоставени данъчни облекчения и други привилегии. През 1832 г. част от къшлакьойците в Кубей тръгнали обратно към земите на днешна България. Някои останали в [[Добруджа]], а други се върнали в родното си село. Освен тях в Къшлакьой след 1830 г. се заселили и бежанци от други села в околността. В този период било открито килийно училище. То вероятно се помещавало в частни домове.
 
През 1856 г. е построена църквата „Св. Димитър“, която е обявена за паметник на културата. Освен за спасението на душите на населението, храмът помогнал и за физическото му оцеляване, когато през 1877 г. селото било нападнато от татари, черкези и турци. Хората успели да се скрият в църквата, а опитите на нападателите да проникнат вътре се оказали неуспешни. Впрочем това не е единственият случай, когато населението на Къшлакьой търсело спасение в храма или в околните гори. Различни предания за подобни случаи са запазени до днес.
 
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] в Къшлакьой има 69 къщи с 562 жители, от които всички се определяли като българи. Тогава селото е част от [[Източна Румелия]]. След [[Съединение на България|Съединението]] е създадена самостоятелна селска община, включваща Къшлакьой и Сурджалий (дн. [[Чарда]]), като през 1895 г. Сурджалий се откъсва от Къшлакьойска община. В началото на 20-ти век населението на селото наброява 987 души. На 13 декември 1906 г. излиза указ, с който Къшлакьой се преименува в Зимница.
 
Както всички български селища и Зимница дава много човешки жертви през войните. Пред кметството на селото е издигната мемориална плоча в памет на загиналите за националната независимост, а през 2005 г. е открит и паметник на зимничаните, дали живота си по бойните полета.
Ред 51:
 
<!-- == Религии == -->
== Обществени институции ==
[[FileФайл:Zimnitsa (Yambol District) mayor office.jpg|rightдясно|thumbмини|Кметството и медицинския център]]
[[FileФайл:Zimnitsa (Yambol District) school.jpg|rightдясно|thumbмини|Училище „Св. св. Кирил и Методий“]]
* Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
* Читалище „Възраждане 1926“
Ред 73:
 
== Транспорт ==
[[FileФайл:Zimnitsa (Yambol District) bus station.jpg|rightдясно|thumbмини|Автогарата в Зимница]]
 
Железопътният транспорт свързва селото с останалата част на България през 1907 г. [[Железопътна гара Зимница]] е възлова гара, разположена на [[Железопътна линия 3 (България)|Линия 3 (София – Карлово – Бургас/Варна)]] и [[Железопътна линия 8 (България)|Линия 8 (Пловдив – Бургас/Варна]]София – Пловдив – Бургас и София – Карлово – Варна.
Ред 80:
 
== Литература ==
* Д-р Вълчо Куртев, „Път през годините“, 2005
* Д-р Вълчо Куртев, „Родовете на село Зимница“, 2006
 
{{Община Стралджа}}
[[Категория:Села в област Ямбол]]
{{Мъниче селища в България}}
 
[[Категория:Села в област Ямбол]]